МИХАЕЛ МАРТЕНС*

За трети път и то за по-малко от година Алексис Ципрас доведе своя съюз на леви радикали СИРИЗА до успех. След парламентарния вот през януари и референдума през юли Ципрас спечели и общите избори през септември.

Те бяха наложителни, тъй като едва шест месеца на власт като премиер той загуби собственото си мнозинство в народното събрание.

В крайна сметка успехът от тази неделя е дори по-голям от победата през януари, макар процентът да е по-нисък. В началото на годината Ципрас дойде на власт като герой на опозицията с големи обещания. Междувременно всеки грък, дал гласа си за него, би трябвало да знае, че този човек не може да изпълни онова, което години наред е обещавал извън и във властта. Въпреки това над една трета от упражнилите правото си на глас пуснаха бюлетина за СИРИЗА. Това доказва отвръщането на много гърци от така наречените “стари партии”.

Може СИРИЗА и Ципрас да са постигнали от малко до нищо, но все пак те не са се изхабили, а и не могат да бъдат държани отговорни за провала в икономиката през изминалите десетилетия. Те са отговорни само за калпавата икономика през 2015 г. За кратко време СИРИЗА вече доказа, че в това отношение е по-бърза от “старите партии”.

Сега за Ципрас са налице доста добри предпоставки за едно ново лично начало. Парламентарните си мандати загубиха комунистът и радетел за излизане на Гърция от еврото Панагиотис Лафазанис, жадната за власт Зои Константопулу, неговият финансов министър (до 6 юли т. г. – б. р.) Янис Варуфакис и две дузини други твърдоглавци. Сега Ципрас с един не така хаотичен екип в сравнение с януари може да се опита да придаде на втория си кабинет стабилност.

Тя е крайно необходима. При цялото уважение към впечатляващия изборен успех от неделя и то въпреки случилото се през последните месеци, трябва да се знае едно: редовен управленски мандат не трае месеци, а четири години. При първия си опит Ципрас не удържа и една четврът от този период. Ако му се удаде да стабилизира страната си и да спечели редовните парламентарни избори през септември 2019 г., то тогава Ципрас действително ще се е утвърдил като политик. Сега е само в началото на този дълъг път.

-----

* Михаел Мартенс е кореспондент за Югоизточна Европа с бюро в Атина на в. “Франкфуртер алгемайне”, откъдето препечатваме коментара му.