ПИЪРС МОРГАН

Робърт де Ниро е възхитителен актьор.

Или поне е човек, чиято кариера е наситена с възхитителни изпълнения.

„Кръстникът 2“, „Шофьор на такси“, „Ловецът на елени“, „Разяреният бик“, „Имало едно време в Америка“, „Добри момчета“, „Казино“ – актьорската му биография е пълна с плодове на фантастичната му игра.

[Пиърс Морган от 2011 г. води „Пиърс Морган на живо“ по „Си Ен Ен“ – шоуто, което замени прочутото предаване на Лари Кинг.]

Пиърс Морган от 2011 г. води „Пиърс Морган на живо“ по Си Ен Ен – шоуто, което замени прочутото предаване на Лари Кинг.

Но има нещо общо между всички тези велики филми – всички те са снимани преди най-малко 20 години. Ако бъдем честни, скорошният принос на Де Ниро към големия екран е пародия на неговия талант.

От нелепия „Запознай се с нашите“ и негледаемия „Последният пенсионерски запой“ до глуповатия „Бойни старчета“ и отвратителния „Новогодишна нощ“ – гигантът на индустрията просто размирисва кината по света през последните две десетилетия.

И все пак Де Ниро все още се държи сякаш е кралят на света, на върха сред актьорите, номер едно.

Нищо не показва по-ясно гигантска самозаблуда, отколкото поведението към журналистите. А той е известен като най-грубия, най-трудния и, честно казано, най-противния актьор за интервюта навярно в цялата история на планетата Земя. Човек, толкова погълнат от чувството си за значимост, че отдава минимално значение дори на хората, натоварени със задачата да промотират собствените му филми.

Последната му жертва беше Ема Брокс, добре позната ми журналистка, която се срещнала с него за „Радио Таймс“. И Брокс имала дързостта да зададе на Де Ниро два непълно безвредни и доста интересни въпроса.

Първият – как избягва да е на автопилот по време на снимки.

Вторият – дали любимият му район в Ню Йорк, „Трайбека“, е бил опустошен от банкерите.

Отговорите и на двата въпроса са доста лесни:

1) „Защото съм велик актьор.“

2) „Да, така се случи.“

Но Де Ниро, който и до момента в интервюто е ръмжал, е толкова смъртно обиден на „негативното съдържание“ на тази конкретна линия на „разпита“, че внезапно решава да прекрати интервюто и да напусне. И не само това – преди да си тръгне, отправя и един сексистки коментар към журналистката, наричайки я „скъпа“.

Ема Брукс нарича поведението му „снизходително“. Ако аз бях на нейно място, бих го зашлевил.

Нека си напомним при какви обстоятелства се провежда интервюто – Де Ниро промотира новия си филм, друга глупава комедия, наречена „Стажантът“. Като част от многомилионна сделка, той е задължен от продуцентите да има повече контакти с медиите, за да продаде филма на публиката. Всеки актьор го прави, а повечето разбират, че това е ключова част от маркетинга и увеличаването на боксофис успеха на съответното заглавие.

Де Ниро, за съжаление, си мисли, че всичко е една голяма скука, която е под нивото на звезда от неговата самозвана величина.

Аз изпитах същото жалко безумие, когато веднъж го интервюирах за Си Ен Ен. Бях предупреден колко лаконичен, без чувство за хумор и намръщен може да е той, как трябва да се избягват въпроси, на които може да се отговори само с една дума, защото това е точният начин, по който ще им отвърне.

Но бях уверен, че Де Ниро ще извади своята скрита, очарователна страна. Такава обаче няма. Де Ниро беше скапан кошмар. На всеки въпрос той промърморваше „не знам“, „наистина не мога да кажа“ или „това е голям проблем“. Понякога дори просто свиваше рамене и не казваше и дума. Нещата бяха на крачка от това да интервюирам труп.

Дори когато поисках да назове любимия си актьор, той просто се взря в мен като в епизод от „Живите мъртви“ и процеди:

„Как мога да отговоря на това?“. Пауза. „Не знам…“

В крайна сметка успях да изкопча малки части интересен материал от него, но ми се струва, че щеше да ми е по-лесно да извадя зъбите на питбул. Сякаш той се гордее с държанието си на пълен гадняр.

Но има и по-сериозен проблем от просто Де Ниро. Все повече и повече звезди третират журналистите като подметки.

Робърт Дауни Джуниър преди няколко месеца гневен напусна телевизионно интервю заради лични въпроси, които в миналото и без това е коментирал.

Бен Афлек нареди на Пи Би Ес да не излъчи разкритие, че е наследник на робовладелец. Историята излязла по време на продължително интервю, което той сам се съгласил да даде за продукция, наречена „Откриване на корените“.

Кара Делевин наскоро се нацупи като бебе, след като телевизионни водещи я укориха за очевидната ѝ недоспалост и липса на чувство за хумор.

Всички тези хора се чувстват окуражени да се държат така, виждат пресата като банда противни подивели публицисти, които злоупотребяват и те хвърлят на вълците, когато им е удобно. Е, време е медиите да отвърнат на удара.

Робърт Де Ниро е на 72 години, не е правил добър филм през това хилядолетие и очевидно мрази всяка секунда от процеса по реклама на заглавията си. Той трябва да спре да се държи като жалка примадона и да покаже малко уважение към онези, занимаващи се с незавидната задача да разговарят с него. Но няма да го направи. Затова нека го забраним.

Всеки журналист по света трябва да се съгласи, от този миг насетне, никога повече да не го интервюира. Дайте на този човек това, което си мисли, че иска. Само дето, подозирам, това е последното нещо, което Де Ниро желае.

Защото отвъд надутата му арогантна грубост стои мъж, все още отчаян за суперзвезден статус и всичките украшения, които му носи. Защо иначе продължава да прави тези скапани филми?

Най-добрият кислород за Обетованата земя, за която така жадува, са медиите. И Робърт Де Ниро се нуждае от нас много повече, отколкото ние от него. Но той просто е твърде погълнат от собствения си бивш гений, за да го осъзнае.

 

Пиърс Морган е британски журналист и телевизионер. В момента е отговорен редактор за САЩ за „Дейли Мейл“, редакционен директор на „Фърст Нюз“, а от 2011 г. води „Пиърс Морган на живо“ по Си Ен Ен – шоуто, което замени предаването на Лари Кинг. Бил е съдия и в риалити формати като „Америка търси талант“ и „Великобритания търси талант“.