Ad Config - Website header

 

Article_top

Петър Томов

НАШ КОРЕСПОНДЕНТ

ТАМПА, ФЛОРИДА – Политическите преговори винаги са били разглеждани като оазис на мира, над който се веят маслинови клонки. Първата от доста време насам среща между президента на САЩ Барак Обама и руския държавен глава Владимир Путин обаче прилича повече на партия покер. Ходовете на кремълския бос продължават да са пас загадка, а американският лидер се оказа лош играч на карти. Докато Вашингтон разпечатва декларация след декларация, че руската армия няма работа в Близкия изток, Москва прехвърли в Сирия над 1500 елитни бойци, изтребители и танкове и продължава форсмажорно да изгражда голяма военна база. Путин нагло заяви, че може да праща войски навсякъде, където съюзниците на Русия отправят зов за помощ. Това напомня за „братската помощ"„ която Червената армия „оказа“ на Чехословакия, когато прегази с танкове Пражката пролет през 1968 г. И сега, както и тогава, Западът се задоволи да осъжда авантюрите на Кремъл, а върхушката в Москва пренебрежително си прави оглушки.

Обама не изглеждаше много ентусиазиран да се срещне с Путин, след като руският президент си разиграва коня както му хрумне. Въпреки известните си лични антипатии, лидерът на САЩ обаче няма друг избор. Очевидно е, че стратегията му срещу „Ислямска държава“ (ИД) се е провалила, както и че той няма ходове да стабилизира Ирак, Сирия и въобще Близкия изток. Републиканските противници на президента на САЩ припомнят за пореден път, че в основата на провала му е изтеглянето на американските войски от Ирак през 2011 г. след 2 трилиона долара разходи, над 2000 загинали и стотици хиляди осакатени войници на САЩ. Демократите пък вадят своя коз, като посочват, че кутията на Пандора е била отворена преди това от бившия президент Джордж Буш-младши, който започна войната в Ирак през 2003 г.

Ден преди срещата на Обама и Путин „Ню Йорк таймс“ съобщи, че през през последните месеци в редовете на джихадистите са се включили над 30 000 души прясно постъпление от чужбина. Налице са все повече факти, че ИД не отслабва и продължава да е сериозна военна сила, която заплашва с терор и разрушение. Хаосът, който е обгърнал Ирак и Сирия, може много лесно да прескочи границите на двете почти провалени държави и да се пренесе у съседите. Едновременно с това двете страни се обезкръвяват от населението си, което ги напуска с невиждани темпове и търси убежище в Европа.

Войната, която се води на много фронтове, е използвана от всички играчи в района като параван за осъществяване на техните цели. Турският президент Реджеп Ердоган громи кюрдите, вместо да се бие с джихадистите. Иранският лидер Хасан Рухани изпрати оръжия и гвардейци на Ислямската революция в Ирак, за да се опита да наложи своя диктат в района. Саудитска Арабия и другите богати на петрол мовархии от Персийския залив официално участват в коалиция със САЩ при нанасянето на въздушните удари срещу ИД. Неофициално целта им е да пречат на експанзията на Техеран. Това е другата война, която се води от много години без изглед на край – кървавият конфликт между шиити и сунити.

Използвайки врящата каша, която се забърка в Близкия изток, Путин реши, че е време да напомни на света, че Русия не се е отказала от глобалната си роля. Изгражданата голяма военна база в Сирия ще остане със сигурност там дори, след като бъде сложена точка в съществуването на ислямисткия халифат.

Руският президент обаче е взел на мушката си много повече от два заека, които иска да гръмне с един куршум. Макар Кремъл да отрече, че Путин отчаяно се е нуждаел от среща с Обама, това е голата истина. Дори официалната преса, дирижирана от режима в Москва, напоследък признава, че западните санкции, наложени заради анексията на Крим, са започнали да хапят до кокал. Военните се оплакват, че ембаргото спира вноса на електронни системи и високи технологии, заради което програмата за превъоръжаване буксува сериозно. Още по-силен е натискът върху руската икономика, която тепърва ще се гмурне в истинска рецесия. Болката става още по-осезаема като се прибавят ниските цени на нефта, които обещават да се запазят неизвестно още колко време. Путин има основателни причини да се страхува, че търпението на силовите олигархични структури може да се изчерпи, след като допълнително изтънеят авоарите на ключовите играчи на върха.

На срещата с Обама Путин най-вероятно ще се опита да лансира идеята за международен фронт срещу ИД , в който на солдатите в Сирия да бъде отредена важна роля. В подкрепа на това говорят сведенията, че руските изтребители в Латакия всеки момент може да започнат въздушни удари срещу терористичната групировка „Ан Нусра“, която оперира в Сирия като верен съюзник на джихадистите. Военни наблюдатели в САЩ обаче припомнят, че от операциите си в Чечня  руската армия има много лоша слава да прилага тактиката на изгорената земя, която води до големи жертви сред гражданското население. Това означава, че активни действия на експедиционния корпус на Москва ще доведат до засилване на и без това многолюдния бежански поток от Сирия.

Основно различие между Путин и Обама продължава да е съдбата на сирийския диктатор Башар Асад. Русия вижда в негово лице надежден съюзник и се абстрахира от факта, че управникът в Дамаск е отговорен за избиването на над четвърт милион сирийци. Основният аргумент на Путин е, че ако Асад бъде принуден да се оттегли, вакумът във властта може да бъде зает от ислямските екстремисти. Досега администрацията на Обама категорично настояваше, че сделка е възможна само ако Башар Асад подаде оставка. През последните дни Вашингтон дава сигнали, че е смекчил позицията си, и намеква, че може да се даде отсрочка на сирийския управник. В САЩ може би съзнават, че е дошло време, когато трябва да се избира по-малкото зло.

Освен това продължителната въздушна операция срещу ИД доказа, че без сухопътни действия войната не може да бъде спечелена. САЩ имат само 3500 съветници в Ирак и не дават признак, че са готови да разположат по-многочислени сили.

Остава да се види дали Путин на свой ред ще има куража да вкара руската морска пехота в бой, което не може да мине без значителни жертви сред солдатите. Кремълският самодържец има навика да сервира изненади. Пресни примери са завземането на Крим от „вежливите зелени човечета“ и изпращането на руски войници в Източна Украйна да се бият срещу силите на Киев. Едва ли може да се очаква, че той ще се стъписа от протестите на войнишките майки.

Срещата Обама – Путин със сигурност няма да доведе до намиране на изход от задънената улица в Близкия изток. Въпреки това разговорите между двамата обещават да се възстанови диалогът между САЩ и Русия, който бе прекъснат след завземането на Крим. Засиленото дрънкане с оръжие и прекъсването на контактите доведе до опасно преместване на стрелките на атомния часовник по-близо до опасния 12-и час, символичен израз на загрижени учени, които се страхуват, че новата студена война може да доведе до горещ ядрен конфликт.

 
Снимка БГНЕС

НАШ КОРЕСПОНДЕНТ

ТАМПА, ФЛОРИДА – Политическите преговори винаги са били разглеждани като оазис на мира, над който се веят маслинови клонки. Първата от доста време насам среща между президента на САЩ Барак Обама и руския държавен глава Владимир Путин обаче прилича повече на партия покер. Ходовете на кремълския бос продължават да са пас загадка, а американският лидер се оказа лош играч на карти. Докато Вашингтон разпечатва декларация след декларация, че руската армия няма работа в Близкия изток, Москва прехвърли в Сирия над 1500 елитни бойци, изтребители и танкове и продължава форсмажорно да изгражда голяма военна база. Путин нагло заяви, че може да праща войски навсякъде, където съюзниците на Русия отправят зов за помощ. Това напомня за „братската помощ"„ която Червената армия „оказа“ на Чехословакия, когато прегази с танкове Пражката пролет през 1968 г. И сега, както и тогава, Западът се задоволи да осъжда авантюрите на Кремъл, а върхушката в Москва пренебрежително си прави оглушки.

Обама не изглеждаше много ентусиазиран да се срещне с Путин, след като руският президент си разиграва коня както му хрумне. Въпреки известните си лични антипатии, лидерът на САЩ обаче няма друг избор. Очевидно е, че стратегията му срещу „Ислямска държава“ (ИД) се е провалила, както и че той няма ходове да стабилизира Ирак, Сирия и въобще Близкия изток. Републиканските противници на президента на САЩ припомнят за пореден път, че в основата на провала му е изтеглянето на американските войски от Ирак през 2011 г. след 2 трилиона долара разходи, над 2000 загинали и стотици хиляди осакатени войници на САЩ. Демократите пък вадят своя коз, като посочват, че кутията на Пандора е била отворена преди това от бившия президент Джордж Буш-младши, който започна войната в Ирак през 2003 г.

Ден преди срещата на Обама и Путин „Ню Йорк таймс“ съобщи, че през през последните месеци в редовете на джихадистите са се включили над 30 000 души прясно постъпление от чужбина. Налице са все повече факти, че ИД не отслабва и продължава да е сериозна военна сила, която заплашва с терор и разрушение. Хаосът, който е обгърнал Ирак и Сирия, може много лесно да прескочи границите на двете почти провалени държави и да се пренесе у съседите. Едновременно с това двете страни се обезкръвяват от населението си, което ги напуска с невиждани темпове и търси убежище в Европа.

Войната, която се води на много фронтове, е използвана от всички играчи в района като параван за осъществяване на техните цели. Турският президент Реджеп Ердоган громи кюрдите, вместо да се бие с джихадистите. Иранският лидер Хасан Рухани изпрати оръжия и гвардейци на Ислямската революция в Ирак, за да се опита да наложи своя диктат в района. Саудитска Арабия и другите богати на петрол мовархии от Персийския залив официално участват в коалиция със САЩ при нанасянето на въздушните удари срещу ИД. Неофициално целта им е да пречат на експанзията на Техеран. Това е другата война, която се води от много години без изглед на край – кървавият конфликт между шиити и сунити.

Използвайки врящата каша, която се забърка в Близкия изток, Путин реши, че е време да напомни на света, че Русия не се е отказала от глобалната си роля. Изгражданата голяма военна база в Сирия ще остане със сигурност там дори, след като бъде сложена точка в съществуването на ислямисткия халифат.

Руският президент обаче е взел на мушката си много повече от два заека, които иска да гръмне с един куршум. Макар Кремъл да отрече, че Путин отчаяно се е нуждаел от среща с Обама, това е голата истина. Дори официалната преса, дирижирана от режима в Москва, напоследък признава, че западните санкции, наложени заради анексията на Крим, са започнали да хапят до кокал. Военните се оплакват, че ембаргото спира вноса на електронни системи и високи технологии, заради което програмата за превъоръжаване буксува сериозно. Още по-силен е натискът върху руската икономика, която тепърва ще се гмурне в истинска рецесия. Болката става още по-осезаема като се прибавят ниските цени на нефта, които обещават да се запазят неизвестно още колко време. Путин има основателни причини да се страхува, че търпението на силовите олигархични структури може да се изчерпи, след като допълнително изтънеят авоарите на ключовите играчи на върха.

На срещата с Обама Путин най-вероятно ще се опита да лансира идеята за международен фронт срещу ИД , в който на солдатите в Сирия да бъде отредена важна роля. В подкрепа на това говорят сведенията, че руските изтребители в Латакия всеки момент може да започнат въздушни удари срещу терористичната групировка „Ан Нусра“, която оперира в Сирия като верен съюзник на джихадистите. Военни наблюдатели в САЩ обаче припомнят, че от операциите си в Чечня  руската армия има много лоша слава да прилага тактиката на изгорената земя, която води до големи жертви сред гражданското население. Това означава, че активни действия на експедиционния корпус на Москва ще доведат до засилване на и без това многолюдния бежански поток от Сирия.

Основно различие между Путин и Обама продължава да е съдбата на сирийския диктатор Башар Асад. Русия вижда в негово лице надежден съюзник и се абстрахира от факта, че управникът в Дамаск е отговорен за избиването на над четвърт милион сирийци. Основният аргумент на Путин е, че ако Асад бъде принуден да се оттегли, вакумът във властта може да бъде зает от ислямските екстремисти. Досега администрацията на Обама категорично настояваше, че сделка е възможна само ако Башар Асад подаде оставка. През последните дни Вашингтон дава сигнали, че е смекчил позицията си, и намеква, че може да се даде отсрочка на сирийския управник. В САЩ може би съзнават, че е дошло време, когато трябва да се избира по-малкото зло.

Освен това продължителната въздушна операция срещу ИД доказа, че без сухопътни действия войната не може да бъде спечелена. САЩ имат само 3500 съветници в Ирак и не дават признак, че са готови да разположат по-многочислени сили.

Остава да се види дали Путин на свой ред ще има куража да вкара руската морска пехота в бой, което не може да мине без значителни жертви сред солдатите. Кремълският самодържец има навика да сервира изненади. Пресни примери са завземането на Крим от „вежливите зелени човечета“ и изпращането на руски войници в Източна Украйна да се бият срещу силите на Киев. Едва ли може да се очаква, че той ще се стъписа от протестите на войнишките майки.

Срещата Обама – Путин със сигурност няма да доведе до намиране на изход от задънената улица в Близкия изток. Въпреки това разговорите между двамата обещават да се възстанови диалогът между САЩ и Русия, който бе прекъснат след завземането на Крим. Засиленото дрънкане с оръжие и прекъсването на контактите доведе до опасно преместване на стрелките на атомния часовник по-близо до опасния 12-и час, символичен израз на загрижени учени, които се страхуват, че новата студена война може да доведе до горещ ядрен конфликт.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Йебем ти и "анализа" от автор, който пише кокЪл...
Анонимен's picture
Анонимен

Чърчил

интерсно, но не става ясно Обама ще пита ли Путин за убийството на Борис Немцов, за свалянето на пътнически самолет и смъртта на 300 човека. За убийствата на Башар Асад и използването на химическо оръжие. Кой ще понесе отговорност за тези престъпления?! Как въобще Путин, отново ще се върне на международната сцена с подобно наследство.
Анонимен's picture
Анонимен

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>
Анонимен's picture
Анонимен

009

Анализа тук биб бил правилен но само ако приемем възгледите на американците. За радост, а и за съжаление за автора и вся хамерска св**оч, в Русия макар и да има олигарси, който командва не са те. Отделно от това, в моменти когато е поставена на карта националната сигурност на Русия ВСИЧКИ се обединяват и се появява онзи плакат "за Сталину, за Родину". А пък на предатели и дезертьори им се гарантира "9 грама в сердце". Затова са и голяма и велика нация.
SRQBoyboy's picture
SRQBoyboy
SRQBoyboy

SRQBoyboy

Прочетете определението за олигархия в Енциклопедия Британика. Руски вестници все повече пишат за войници на контракт, които напускат армията, за да не се озоват в Сирия. Едва ли висчки в Русия са "за родину" и "за Сталину". Серизни пукнатини имат дори в партията на Путин "Единна Русия", която не е толкова единна , колкото му се иска на вожда.
Анонимен's picture
Анонимен

"...без сухопътни действия войната..."
Путин: Русия няма да се включи в сухопътна военна офанзива в Сирия /блиц ---0-
Е, какво по-различно от бомбардирането е измислил? Страните от международната коалиция отдавна го правят и са затрили 10 000 изчадия! А да, да Бъде бодигард на убиеца Асад и да въоръжава с бронирана дивизия, съюзниците от терористичната Хизбула!!
Анонимен's picture
Анонимен

F1

http://deutsche-wirtschafts-nachrichten.de/2015/09/27/merkel-verplappert-sich-und-bringt-bulgarien-an-den-rand-einer-regierungs-krise/


Гореща точка
Ангела меркел продължава със своята хаотична емигрантска политика. След срещата на върха повъпросите на емиграцията, Меркел каза, че Гърция и Италия, а също и България е показала интерес към изграждането на „Гореща точка“ – място за първоначално приемане на емигранти. Тези „горещи точки“ ще бъдат финансирани от бюджета на ЕС, за да станат те интересни за засегнатите страни.
Обаче, след изявлението на Меркел в България избухна вълна от протести. Бунтът на парламентарно представените и на управляваите партии беше толкова масивен, че премиерът ББ се видя принуден да даде обяснение и да отрече твърденията на Меркел. /Кой ли му повярва?/
Патриотичния фронт, част от управляващата коалиция нарече идеята „безумие“. Ако това наистина е планувано, то би трябвало да има референдум.
ББ каза, че в Брюксел не е изразявал интерес към изграждане на „гореща точка“. Вместо това той посочил, че България въпреки че не е член на Шенген е също толкова засегната от преселението./какво ли пише в стенограмите на срещата ?/ Tой бил предупреден от турският министър-председател Ахмет Давутоглу, че седем милиона бежанци от Сирия мове да дойдат в Европа. На срещата Борисов посочил опасностите пред България и критикувал, че акцентът е само върху Гърция и Италия.
В действителност, Меркел каза точно това, което „докара правителството на България почти до ръба“, както писа в сайта КЛУБ Z уважаемия коментатор Веселин Желев./виж видеото към статията, от мин. 2:40/
Изказването на Меркел е в тон със сценарият на ЕС- бежанците да се задържат в страните извън ЕС или в страни от ЕС, които на са част от Шенгенското пространство – един вид „чакалня“. Правителствата на тези държави трябва да получат за това пари от бюджета на ЕС. Този план бил обсъждан с много държави и особено със Сърбия, преди още хаосът да стане пълен.Той не сработил, защото страните получили само обещания и никакви конкретни договорки. Турция също многократно е обвинявала ЕС за това, че не е получила никаква финансова помощ.
Планът бил разработен от Франция и Германия. Той трябвало да остане в, тайна, защото Меркел и Холанд не желаели да тревожат своите народи. Според наблюдатели, планът ще продължи да действа.
Втората част на плана предвижда укрепване на външнит граници на ЕС. Унгария вече започна изграждането на гранични огради. Те обаче не са достатъчни. Според източници на Deutsche Wirtschafts Nachrichten унгарците насочват нахлуващите от Сърбия емигранти директно към австрийската граница, за да не стигат те до Будапеща. Отначало страните от ЕС отхвърляха решителните действия на Унгарският премиер като “десен екстремизъм”. Но не-официално повечето ЕС-правителства изразяваха одобрение към Орбан.
Главният недостатък на този план е, че емигрантите идват много по-бтрзо и по-многобройни, отколкото ЕС ги очаква.


PS
След намесата на Русия във войната наперените преди гребени на терористите от ИД оклюмаха. Мнозина от тях със сигурност са се замислили над възможността да емигрират към Европа, където тъпите милозливи европейци ще ги финансират, хранят, обличат, ще им дадат къщи , ще ги дундуркат. Докъто дойде време отново да режат глави. Нашите глави
Анонимен's picture
Анонимен

рУСИЯ ВРЪЩА КРИМ НА УКРАЙНА?! руската администрация в Крим Изземва руските паспорти /гражданство/ и Връща на населението в украинските паспорти.......

Скандал: В Крыму начали изымать паспорта РФ и лишать гражданства
Власти Крыма изымают ранее выданные российские паспорта у людей с временной регистрацией на полуострове. В УФМС Крыма объясняют, что год назад гражданство им было предоставлено ошибочно, отмечает «Коммерсантъ» Некоторые жители Крыма рассказали газете, что власти Крыма забрали у них выданные ранее паспорта и аннулировали российское гражданство.
Анонимен's picture
Анонимен

...Едва ли може да се очаква, че той ще се стъписа от протестите на войнишките майки..., това представлява вожда на Златната орда, Хуйло Ботоксовий....

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета