По-възрастните си спомнят карикатурите с пияни американски войници, от чиито джобове се подават бутилки "Кока-Кола". Американската масова култура беше враг номер две на Тутраканската селищна система (№1 бе Роналд Рейгън), но тези времена отминаха.

А дали?

В публикуван днес коментар изданието на Българаската социалистическа партия (БСП)Дума“ съветва родителите: „Дръжте децата си далеч от миньоните“. Да, това са онези жълти същества, любими на милиони деца по света, които приличат на пластмасовата жълта опаковка на също легендарните шоколадови яйца. И носят очила.

А защо са опасни?

Защото не приличат на нас. И не е ясно точно какви са. Това е повод за размисъл, разсъждава авторът Альона Нейкова.

„Миньоните не може да бъдат наречени народ, защото нямат деца, жени и възрастни. Най-малкото това би трябвало да е повод за размисъл на онези родители, които, зарибени от рекламните трейлъри и атрактивни плакати, бързат да заведат отрочетата си в киносалона, за да се позабавляват със симпатичните на пръв поглед анимирани човечета. Но най-впечатляващото (със знак минус) дори не е това, че главните герои на анимация, уж предназначена за деца, се правят ту на момчета, ту на момичета и съзнателно служат на злото. А фактът, че са представени като позитивни, весели и забавни персонажи, които непременно ще породят у децата стремежа да им подражават", пише авторът в „Дума“.

С това злодействата на миньоните не свършват и наследникът на „Работническо дело“ продължава да ги разобличава като типични образи на консуматорското общество:

"Малките човечета са създадени да бъдат роби, носят еднакви работни дрехи, не обмислят заповедите и едва привечер си позволяват да се отдадат на лични занимания, които най-често опират до зли шеги, сбивания и взаимен тормоз. Не е ли това образът на типичния представител на консуматорското общество, който активно ни се налага от съвременната масова култура? Еднакви същества, без собствено мнение и морално-нравствени качества, на които им липсва смисъл в личното съществуване, ако не са обвързани с водещата роля на някой по-висш (злодей), на когото да слугуват. А понятията за чест, съвест или достойнство не присъстват в речника на миньоните."

Но и това не са всичките грехове на миньоните. Следва най-страшното.

Ауу, ама те май са...

А най-страшното е, че миньоните не са определени като пол и сами избират кога да са момчета и кога да са момичета. Това всъщност е най-страшното, според автора на коментара:

„В един от кадрите миньон излиза от водата и, забелязвайки, че всички са по бански, а той не е, бърза да се потопи и след това се появява, накипрен със сутиен. В друг момент, получавайки удар в областта на слабините, за миг се вцепенява, а после се смее, като демонстрира, че изобщо не изпитва болка.

Авторите явно дават знак, че миньоните могат да нагласят половата си принадлежност според случая, да си изберат кога да са момчета, а кога - момичета. Необходимо е обаче да не забравяме, че основната аудитория на този филм са децата, които са приоритетният таргет на почти всички съвременни анимации, произвеждани зад океана. И именно в съзнанието на невръстните зрители чрез подобни образи се посяват зърната на мисълта не само за толерантността към извращенията, но и за това, че да сменяш пола си е абсолютно нормално."

На финала е мястото да направим разбор и да стигнем до извода, че трябва да затваряме очи всеки път, когато на пътя ни се изпречи миньон:

„Какво ще научат децата от подобни сцени? Как ще се държат с момчетата и момичетата в градината или в парка? Ще се сетят ли да се грижат или да помагат на другите? Ще се застъпят ли за човек или животно в беда? Сигурно. Стига да не гледат такива "забавни" филми."

Този текст обаче не е самотен в "Дума" - има си роднини.

Искаме си Ян Бибиян

Днешният коментар в „Дума“ бледнее пред публикувания още на 29 август призив „Вземете си „Музейко“, оставете ни Ян Бибиян“. Той е по повод предстоящото тогава откриване на открития към днешна дата детски интерактивен музей „Музейко“, изграден с дарение от фондация „Америка за България“. И както пише и „Дума“, това е най-големият детски музей на Балканите.

Всичко това щеше да е прекрасно, ако беше вярно и не ставаше дума за един дългосрочен идеологически проект, чиято цел е постепенно да бъде подменена българската културна идентичност. Потвърждава го намерението на създателите на въпросната игротека да пробутват свои "образователни" програми в българските училища.

За да бъде полезен на страната ни подобен музей, би трябвало не само да напомня за България и българската история, занаяти и постижения, а това да бъде основно съдържание в неговите експозиции. Но музеят е американски. Ало, госпожи и господа от "Америка за България", вземете си "Музейко", оставете ни нашия Ян Бибиян! Не ни правете на американци.“

Спорен петък!