АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, Дойче веле

Гигантският скандал с манипулираните дизелови двигатели на „Фолксваген” междувременно отвори няколко равнища на интерпретации и коментари. На първото от тях се обсъжда въпросът как е било възможно да се допусне подобна престъпна практика в този реномиран концерн – и дали пък „Фолксваген” единствен се е сетил да си набави такова пазарно предимство. На второто, което има допирни точки с теориите на конспирацията, коментаторите се питат: защо разкритията дойдоха тъкмо сега, след като фактите са публична тайна от доста време, и дали няма някакъв мащабен заговор – я срещу „Фолксваген”, я срещу цялата германска автоиндустрия.

За мен лично най-интересни са третото и четвъртото равнище, където става дума за топлата връзка между политика и автоиндустрия и за опасността скандалът да отвори пукнатини в най-голямото богатство на днешна Германия – марката Made in Germany, която годишно „продава” германски експортни продукти за десетки милиарда евро и всъщност е най-важното перо в германската икономика.

Скачени съдове

Почти не е хипербола да се каже, че в Германия политиката и автоиндустрията са скачени съдове. Ето примери: след 20 години в Бундестага като депутат от ХДС, Екарт фон Кледен стана главен лобист на „Даймлер”, а президентът на Съюза на автомобилната индустрия Матиас Висман, също от ХДС, е бивш министър на транспорта. Сега той е главен лобист на германските автомобилни концерни.

В най-големия производител на автомобили в Европа "Фолксваген" връзките между фирмата и политиката са особено топли. В Надзорния съвет участват министър-председателят и министърът на икономиката на провинция Долна Саксония, която притежава 20 процента от акциите на компанията.

От началото на текущия парламентарен сезон повече от 70 пъти представители на автомобилния бранш са идвали в канцлерството или различни федерални министерства. В същото време към автомобилните концерни текат държавни пари - основно за развойна дейност. Само "Фолксваген" е получил от държавата през последните две години 12 милиона евро за изследвания.

Тези обвързаности са разбираеми. В крайна сметка германските автомобилни производители са успешни на международния пазар, печелят много пари и дават работа на много хора. Когато обаче ги погледнем от екологична перспектива, те стават доста спорни. Автомобилният бранш от години се противопоставя срещу въвеждането на по-строги правила за отработените газове и разхода на гориво. Нещо повече: мнозина наблюдатели с основание твърдят, че тъкмо автоконцерните всъщност пишат екозаконите за бранша си.

От всичко това излиза, че скандалът с „Фолксваген” избухна съвсем закономерно. Както поради огромното желание на концерна с всички средства да се наложи в жестоката конкурентна борба на световния пазар, така и вследствие на – умишлено или случайно – занемарения политически контрол.

И няма значение дали други концерни и други държави правят същото. За Германия като световен лидер в машиностроенето и автоиндустрията ударът е изключително тежък. И германските производители ще трябва да изкупват вината си години напред, залагайки най-вече на онези качества, които ги изкачиха на върха: точност, прецизност, много труд, високи технологии. И най-важното: почтеност.

(Съвместно с БНТ)