Путин унижава САЩ чрез хладнокръвието на Обама

Руски самолети започнаха в сряда да бомбардират крепостите на подкрепяната от САЩ сирийска опозиция- Тази стъпка може да бъде разглеждана като поредното американско унижение зад граница.

Както и когато Русия нахлу в Украйна, руснаците покриха дейността си с лъжи.

В последния случай руските войници дори не носеха униформи. Това бе зле прикрита стъпка, целяща да създаде впечатлението, че бойците са просто украински "сепаратисти".

По същия начин бомбардировките в сряда привидно целеха "Ислямска държава" (ИД). В действителност ударите бяха насочени срещу умерените бунтовници и цивилни. Това е част от план да бъде изкоренена всякаква опозиция срещу клиента на руснаците - сирийския диктатор Башар Асад.

Всичко това става, докато президентът Барак Обама тегли "червена линия" за използването на химически оръжия, само за да направи крачка назад, когато режимът на Асад според повечето свидетелства ги използва.

През изминалата седмица прессекретарят на Белия дом Джош Ърнест демонстрира доверчивост, когато каза, че Обама не съжалява, че е теглил тази червена линия.

Слабостта води до провокация и Путин, който никога не пропуска възможността да изиграе Обама, си осигури възможност, която му свърши работа и която му позволи да си спаси имиджа. Москва ще накара Сирия да постави химическите си оръжия под международен контрол.

Важно е също така да се отбележи, че преди червената линия да бъде теглена, Русия нахлу в Крим. Наследството на Обама може да е противоречиво, но едно е сигурно - Владимир Путин е много по-силен и провокативен, отколкото беше преди Обама да заеме поста си, а Русия само разшири сферата си на влияние.

Бомбардировките в Сирия също така дойдоха веднага, след като Путин се срещна с Обама в ООН, където те се разбраха за "извънконфликтни" военни операции. Това бе линия типично в стила на Обама, която Путин незабавно прекрачи.

А преди да бомбардират нашите приятели в Сирия, руснаците също така имаха наглостта за излязат с "демарш" до САЩ да разчистят въздушното пространство над Северна Сирия. И като че ли това не стигаше, то съвпадна със съобщенията, че руснаци са се опитали да хакнат сървъра на електронната поща на Хилъри Клинтън.

За тези, които внимават, светогледът на външната политика на Обама се провали.

Внушенията, че Америка може да остави вакуум, който няма да бъде запълнен от нашите противници - идеята, че "международната общност" (каквото и да значи това) ще ни уважава повече, ако се оттеглим от световните дела, винаги са били фарс.

В известна степен дипломацията на високо равнище продължава да бъде като играта "Ястреб срещу гълъб", в  която значение има мачистката смелост.

Дори у дома все още има следи от това, което е останало от по-цивилизованата политика.

Съвсем наскоро видяхме как Джеб Буш застана на пръстите на краката си по време на фотосесия, като се опита да изглежда по-нисък от Доналд Тръмп. Това е глупава и детска работа, а сериозни хора продължават да играят тези игри на власт.

Но никой не ги играе по-добре от Путин - бившия офицер от КГБ, който обича да язди кон гол до кръста.

Хубаво е човек да живее в постмодерна страна, но ние не трябва да се заблуждаваме с вярата, че останалият свят е впечатлен от нашето съвършенство.

Почти в целия свят значение има властта (или възприятието за власт). В Америка успешно работи етикетът на метросексуалното хладнокръвие на Обама.

Той се подигра с Мит Ромни като с неандерталски остатък от 80-те г. за това, че през 2012 г. каза, че Русия все още е главният ни геополитически враг.

Смесицата от хладно нехайство и хаплив сарказъм при Обама сработват много по-добре с кафеджийска тълпа, отколкото с бивши оперативни работници от КГБ, където стилът и риториката му говорят за слабост, безсилие и липса на ангажираност и морална яснота.

Днес той сякаш позволява на Русия да избутва Америка и да диктува условията на нашето избутване.

Човек може само да си представи, че това може да се отрази на президентските избори през 2016 г. Моето мнение е, че това помага на Доналд Тръмп. Той е възприеман като "победител", който може да се изправи срещу Путин.

Разумно е да си направим извода, че имаме нужда от един Путин. Те имат вожд, може би и ние имаме нужда от вожд? Американците могат да решат, че Тръмп може да е кучи син, но е наш кучи син.

В света на висшата дипломация с човек като Путин политиката е по-близо до закона на джунглата, отколкото до каквото и да било цивилизовано нещо.

Той не се притеснява особено да бъде "от грешната страна на историята" - линията, която Обама изкривява така, сякаш тя ще уплаши някого извън американските градове.

Казват, че когато гледаш политически дебат, трябва да изключиш звука и да предвидиш победителя чрез езика на тялото.

Когато гледаш Путин и неговите министри и след това ги сравниш с Обама и неговите хора, оставаш с впечатлението, че руснаците лесно ще спечелят всяка първа битка.

За съжаление, Съединените американски щати остават с насинено око.

-----

* Авторът е блогър и коментатор в консервативното американско интернет издание "Дейли колър". Препечатваме статията му от британския вестник "Дейли телеграф".