Когато болният руски президент Борис Елцин назначи малко известния сипремиер Владимир Путин за свой наследник в Кремъл през 1999 г., малко хора разбраха - ако изобщо са разбрали - мотивацията и амбициите на бившия офицерот КГБ.

Путин може да е значително по-знаменит президент 15 години по-късно, но светът все още се мъчи да разбере неговите стратегия и намерения. Докато Русия и Западът са замесени в криза в стила на Студената война около Украйна, американски наблюдатели признават, че често имат малка представа какво планира Путин.

"Ние дори не знаем каква игра играе той, още по-малко за стратегията му. Затова той ни надиграва", каза Клифърд Гейди, изследовател на Русия в института "Брукингс" във Вашингтон.

Отговорът е прост за много руснаци, които вярват, че 61-годишният Путин вади страната им от постсъветската пропаст и възстановява част от международния й престиж.

"Путин няма стратегия. Той има мисия- да спаси Русия и руснаците", казва Сергей Марков, свързан с Кремъл наблюдател. "Той иска да види Русия отново силна."

Всепризнат хулиган на младини, Путин започва да тренира бойни изкуства в училище, за да "отстоява позицията си". Битките от детските му години вдъхват вяра на Путин, който днес има черен пояс по джудо и таекуондо, вярата, която ще оформи дългосрочната му роля на руски "национален лидер".

"Дадох си сметка, че във всяка ситуация, независимо дали съм прав или не, трябва да бъда силен. Трябваше да мога да отвръщам", каза тойна биографа си.

След като завършва университета, Путин влизав КГБ - амбиция, вдъхновена от съветските филми и книгите, прославящи тайната полиция.

"Бях чистият и напълно успешен продукт на съветското патриотично възпитание", каза той по-късно.
Но Путин не бе съветски супершпионин. Той не стигна по-високо от подполковник по време на 16-те си години в КГБ и извършваше "обикновена разузнавателна" според него работа в Дрезден, ГДР - единствената му задгранична служба.
Въпреки липсата на забележителен успах в съветските службизадигурност, Путин бе повече от средните служители на КГБ, смята Глеб Павловски - бивш гуру на Кремъл, който днес симпатизира на опозицията.

"Повечето офицери от КГБ нямат въображение и говорят банални работи за политиката", заяви Павловски. "Путин не е като тях. Той не прилича на типичния офицер от КГБ."

Почти няма обаче съмнение, че времето на Путин в КГБ е оказало значително влияние върху неговите възгледи и политика.
"Мисленето на Путин е като на руски офицер, издигнал се до президент на Русия", казва Сергей Марков, свързаният с Кремъл наблюдател. "И като офицер, той смята, че надуването на мускули е по-важно от разрешаването на проблема."

Защита на Семейството

За разлика от кариерата му в шпионските служби, издигането на Путин на върха на държавната власт бе светкавично. След като напусна ГДР през 1990 г.ь шефовете му в КГБ го назначиха за помощник-ректор на Ленинградския университет, макар съшинската му работа бе да шпионира чуждестранните студенти.

Среща с тогавашния кмет на Санкт Петербург (Анатолий Собчак - б.р.) доведе до предложение към Путин (при обвити в мистерия обстоятелства) да стане заместник-кмет.

През 1996 г. Путин се премести в Москва, за да заеме скромен пост в кремълската бюрокрация. Но той бързо бе взет под крилото на Борис Елцин и неговото Семейство - вътрешния му кръг.
С близък до нула рейтинг на одобрение на Елцин и надвисналата заплаха от международни криминални разследвания за корупция президентът и обкръжението му имаха нужда от някого, на когото можеха дав ярват и който да гарантира сигурността им. Путин бе смятан за надежден човек.

През юли 1998 г. Путин се завърна в тайната полиция, когато Елцин го назначи за шеф на Федералната служба за сигурност (ФСБ) - наследничката на КГБ. Като шеф на ФСБ Путин впечатли Семейството, като блокира разследванията, заплашващи хора от обкръжението на Елцин. Само година по-късно - през август 1999 г., Елцин издигна Путин до премиер.
Малко хора обърнаха внимание на назначаването на Путин или на речта му, когато той прие поста, защото той бе петият премиер на капризния Елцин за 18 месеца.

Но всеки, слушал внимателно речта,би чул думите, превърнали се в крайъгълен камък на Путиновото управление.
"Русия е била велика сила в продължение на векове", каза той високо. "И ще остане такава."

Президентските години

Макар Елцин да каза, че би искал Путин да го наследи като президент, трудно би могло да се предполага, че премиерът новобранец би бил нещо повече от една бележка под линия в постсъветската история на Русия.

"Виждате ли Путин като президент?", попита уважаваният, излизащ в голям формат, в. "Коммерсант" редица политически фигури в дните след изявлението на Елцин. Нито един от запитаните не отговори с "да".

Но Путин доказа,че скептиците не са прави. След като серия взривове убиха над 300 души в Москва и други руски градове през есента на 1999 г., той обвини за нападенията чеченските бунтовници и прати войски в размирната, предимно мюсюлманска република.

"Ако те сана летището, ще ги убием там", избухна Путин. "Ако ги открием в тоалетната, ще ги изчистим през канализацията."
Това бяха едни от най-ранните изказвания, които щяха да бетонират имиджа му на политик с твърди действия.
Отношението на Путин към чеченската криза изстреля нагоре рейтинга му. На президентските избори през март 2000 г. той победи още на първия тур.

През 2001 г. - на първата година от първия си мандат, Путин се срещна с американския президент Джордж Буш-младши в Любляна, Словения.

"Погледнах човека в очите. Разбрах, че той е много прям и заслужаващ доверие", каза Буш. "Успях да проникна в душата му."
Срещата породи надежди, че Москва и Вашингтон могат да заличат различията си за разширяването на НАТО на изток и американските планове за отбрана.

"Стилът на Буш повлия много на Путин", каза Глеб Павловски, бившият кремълски гуру. "На Путин му хареса как Буш действаше в далечна перспектива, без да се плаши от последиците. Той видя също, че той не се плашеше да започне война, ако смяташе това за необходимо."

Но личният президентски афинитет един към друг не би бил достатъчен да преодолее растящия гняв на Путин по въпроси като войната в Ирак и натовските бомбардировки на славянска Сърбия.

Той бе оскърбен и от отказа на НАТО да обсъди сериозно предложението му Русия временно дасе присъедини към военния съюз, каза Павловски.

"Путин смята, че САЩ ., въпреки липсата на разговори за възможно военно сътрудничество с Москва, никога не са искали да третират Русия като равноправен партньор", допълни Павловски.

Влиянието на Иван Илин

След завръщането му в Кремъл за неговия трети мандат през май 2012 г. недоволството на Путин от арогантния според него Запад премина в остра риторика от страна на Кремъл и неговите поддръжници.

Тази риторика достигна връхната си точка, когато САЩ и техните съюзници подкрепиха протестиращите, които свалиха през февруари украинския президент Виктор Янукович. За Путин свалянето на проруския Янукович доближи Кремъл до кошмара от присъствието на войски на НАТО в съседна Украйна.

"Путин смята, че Западът не е силен както преди и че Западът иска да се усили за сметка на отслабването на Русия", казва Сергей Марков, свързаният с Кремъл наблюдател. "Той вижда събитията в Украйна като част от опита на Запада да свали него."

Някои наблюдатели намекват, че по-голямата част от мислите на Путин са повлияни от Иван Илин - религиозен и политически философ, изгонен от СССР от основателя му Владимир Илич Ленин.В речите си Путин често цитира трудовете на Илин. Твърди се,че една от неговите книги били в списъка на полдежащите за прочитане, изпратен на регионалните губернатори от Кремъл тази година.

Философът Иван Илин все по-често бива цитиран от Путин. Дори губернаторите вд Русия бяха задължени да четат трудовете му. Снимка Уикипедия

В един от трудовете си Илин настоява, че Русия е пригежавала "мистериозна антична сила", която й помогнала да си възвърне славата след периоди на срив на държавата. Путин, който някога нарече разпадането на СССР "най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век", очевидно е привлечен от мисленето на Илин.

Възхищението му от творбите на Илин накара някои наблюдатели да предупредят, че действията на Путин ще станат все по-непредсказуеми.

Други намекват, че този имидж Путин иска да използва като свое предимство.

"Това е удобно да бъде смятано за опасно", казва Глеб Павловски. "В крайна сметка, Западът няма да преговаря с Путин за бъдещето на Украйна, ако го смята за предсказуем и резервиран политик."

 

Авторът е британски журналист, живеещ и работещ в Русия. Автор е на книгата "Да изхвърлиш Кремъл". Препечатваме статията му от в. "Вашингтон таймс".