Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

Регионалните медии са на ръба на оцеляването, много от тях зависят изцяло от избирателно спускани реклами от местната власт, на което пък отговарят с доброволна цензура. Това става ясно от доклад на Центъра за изследване на демокрацията, обхванал медии във всички области без София-град и София-област и цитиран от "Дневник".

Отсъствието на нормално функциониращи медии по региони е кризисен процес с изключително разрушителни последици, заключава докладът.

Изследването е обхванало 179 медии с интернет платформи от всички областни центрове без споменатите София–град и София–област. Според огласените данни липсата на независими медии в големите градове на страната е "недъг, който вреди не само на публичните институции, но и се отразява тежко на икономическата активност по места". 

Основните изводи от проучването сочат, че обществените и частни национални медии са неравномерно представени в различните региони на страната. Така например в райони като Ловеч, Монтана, Силистра и Ямбол няма нито едно представителство на национална медия.

Значителна част от регионалните медии не публикуват информация за собствениците и екипа си, като не предлагат и ясно разписани тарифи за рекламни услуги, се казва в текста на доклада.

В него се посочва още, че според регионалните журналисти, анкетирани в рамките на изследването, купуването на медии се утвърждава като все по-масова практика.

По този начин местната власт си гарантира медиен комфорт, а в хода на предизборни кампании налага и желания тон. Нещо повече – част от служителите в общинските администрации имат и функциите да захранват местните медии с контролирана информация.

Сред порочните практики, описани в доклада на ЦИД, е и тази, към определени медии да се насочват рекламни бюджети под формата на общински обяви и поръчки за информационни кампании по оперативни програми на ЕС.

"Големият проблем с финансирането на регионалните медии са непрозрачните процедури, твърдят експертите на центъра. Местните общински фирми се рекламират в точно определени медии, подбрани по лоялност. Друг източник са общинските съвети, които отделят стотици хиляди левове за лоялни меди".

Тревожни са и констатациите в раздела "Икономическа независимост" на доклада. В него се посочва, че журналисти и мениджъри от регионални медии определят икономическото им състояние като твърде тежко. Част от тях се "спасяват" чрез съпътстващи дейности, но това неизменно рефлектира върху качеството на създавания медиен продукт. Работещите в част от анкетираните медии са заявили, че се издържат чрез предоставяне на несвойствени услуги като ПР, поддръжка на компютърни мрежи, организиране на събития и дори търговска дейност.

Представители на национални обществени медии са споделили пред анкетиращите екипи, че, за да изпълнят финансовите си планове са били принудени да сключват договори с общинските администрации, а след това да цензурират информация, свързана с тях.

В доклада се препоръчва регламентирането на задължително публикуване на условията за поместване само на ясно обозначени рекламни и платени информационни текстове.

Сред препоръките, отразени в доклада, е и необходимостта браншовите и неправителствени организации на медиите да осъществяват мониторинг на качеството и да поощряват медии и журналисти за аналитичните им и разследващи публикации.

На базата на направените констатации се препоръчва в програма "Развитие на човешките ресурси" да бъдат предвидени мерки за повишаване на квалификацията на журналистите, приоритетно в регионалните медии.

Препоръчва се също да бъдат потърсени възможности за използване на програмите за трансгранично сътрудничество с цел обмяна на опит и добри практики с други регионални медии в рамките на Европейския съюз, на Балканите и крайдунавските страни.

Изследването на Центъра за изследване на демокрацията е осъществено със съдействието на фондация "Отворено общество" и Медийната програма на Фондация "Конрад Аденауер".

 
Илюстрация Клуб Z

Регионалните медии са на ръба на оцеляването, много от тях зависят изцяло от избирателно спускани реклами от местната власт, на което пък отговарят с доброволна цензура. Това става ясно от доклад на Центъра за изследване на демокрацията, обхванал медии във всички области без София-град и София-област и цитиран от "Дневник".

Отсъствието на нормално функциониращи медии по региони е кризисен процес с изключително разрушителни последици, заключава докладът.

Изследването е обхванало 179 медии с интернет платформи от всички областни центрове без споменатите София–град и София–област. Според огласените данни липсата на независими медии в големите градове на страната е "недъг, който вреди не само на публичните институции, но и се отразява тежко на икономическата активност по места". 

Основните изводи от проучването сочат, че обществените и частни национални медии са неравномерно представени в различните региони на страната. Така например в райони като Ловеч, Монтана, Силистра и Ямбол няма нито едно представителство на национална медия.

Значителна част от регионалните медии не публикуват информация за собствениците и екипа си, като не предлагат и ясно разписани тарифи за рекламни услуги, се казва в текста на доклада.

В него се посочва още, че според регионалните журналисти, анкетирани в рамките на изследването, купуването на медии се утвърждава като все по-масова практика.

По този начин местната власт си гарантира медиен комфорт, а в хода на предизборни кампании налага и желания тон. Нещо повече – част от служителите в общинските администрации имат и функциите да захранват местните медии с контролирана информация.

Сред порочните практики, описани в доклада на ЦИД, е и тази, към определени медии да се насочват рекламни бюджети под формата на общински обяви и поръчки за информационни кампании по оперативни програми на ЕС.

"Големият проблем с финансирането на регионалните медии са непрозрачните процедури, твърдят експертите на центъра. Местните общински фирми се рекламират в точно определени медии, подбрани по лоялност. Друг източник са общинските съвети, които отделят стотици хиляди левове за лоялни меди".

Тревожни са и констатациите в раздела "Икономическа независимост" на доклада. В него се посочва, че журналисти и мениджъри от регионални медии определят икономическото им състояние като твърде тежко. Част от тях се "спасяват" чрез съпътстващи дейности, но това неизменно рефлектира върху качеството на създавания медиен продукт. Работещите в част от анкетираните медии са заявили, че се издържат чрез предоставяне на несвойствени услуги като ПР, поддръжка на компютърни мрежи, организиране на събития и дори търговска дейност.

Представители на национални обществени медии са споделили пред анкетиращите екипи, че, за да изпълнят финансовите си планове са били принудени да сключват договори с общинските администрации, а след това да цензурират информация, свързана с тях.

В доклада се препоръчва регламентирането на задължително публикуване на условията за поместване само на ясно обозначени рекламни и платени информационни текстове.

Сред препоръките, отразени в доклада, е и необходимостта браншовите и неправителствени организации на медиите да осъществяват мониторинг на качеството и да поощряват медии и журналисти за аналитичните им и разследващи публикации.

На базата на направените констатации се препоръчва в програма "Развитие на човешките ресурси" да бъдат предвидени мерки за повишаване на квалификацията на журналистите, приоритетно в регионалните медии.

Препоръчва се също да бъдат потърсени възможности за използване на програмите за трансгранично сътрудничество с цел обмяна на опит и добри практики с други регионални медии в рамките на Европейския съюз, на Балканите и крайдунавските страни.

Изследването на Центъра за изследване на демокрацията е осъществено със съдействието на фондация "Отворено общество" и Медийната програма на Фондация "Конрад Аденауер".

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Гост

"недъг, който вреди не само на публичните институции"::::::Ами те защото българските институции не си вредят сами. Не се разбра, че примерът, който се дава от публични личности или на държавно ниво попива всред народа, а особено бързо попива лошия пример. А лоши примери на държавно ниво колкото искаш. Каквато ни държавата, такива ни и медиите и обратното.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията