Омбудсманът Константин Пенчев сезира Конституционния съд с искане да се обявяват за противоконституционни редица текстове от закона за електронните съобщения, които регламентират събирането на трафични данни на интернет потребителите.

Само преди седмица Съдът на Европейския съюз в Люскембург прие, че Европейската директива за запазване на трафични данни е невалидна, защото нарушава човешки права.
Българският закон възприема всички постановки на европейската директива и това е в основната на действията на омбудсмана.

Отменената директива е претворена в българското законодателство в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) в неговите чл. 250, ал.А и последващите го до 260, ал.А. Това дава право на множество служби – от ДАНС до новопоявилата се ДАТО, служба Военна информация, прокуратурата, разследващите органи, Националната разузнавателна служба – всички те имат право да изискват информацията от телеком операторите, които са длъжни да пазят информацията в продължение на 12 месеца. Разбира се, ако в един момент се окаже, че има данни за извършено престъпление, след това трябва да се спазват разпоредбите на НПК.

Достъпът до трафичните данни обаче е изключително облекчен, става с разрешение на председателя на районен съд или със специално назначен от него зам.-председател. Нерядко такива разрешителни се издават много лесно,  да се проследи има ли нужда, съразмерен ли е достъпът с престъплението, за което се твърди, че има данни да е извършено.

След отпадането на директивата би следвало да отпадне тази част от ЗЕС, смята омбудсманът.

В искането си до КС общественият защитник напомня:

„С решение от 8 април 2014 г. по съединени дела С-293/12 и С-594/12 Съдът на Европейския съюз (ЕС), разширен състав, обяви Директива 2006/24/ЕО за нищожна, поради несъответствие с разпоредбите на чл. 7, чл. 8 и чл. 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС. От това следва, че уредбата, с която изискванията на Директива 2006/24/ЕО са транспонирани в българското законодателство, а именно цитираните разпоредби на ЗЕС, противоречи на правото на ЕС и нарушава чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България”.

Константин Пенчев излага и аргументи за противоречие на уредбата с Конституцията на Република България. В основния закон са прогласени неприкосновеността на личния живот на гражданите, както и свободата, и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения. Изключение се допуска само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. 

Според обществения защитник събирането и съхраняването на данни за трафика от всички потребители на електронни съобщителни услуги, както е залегнало в закона, за период от 12 месеца, с цел евентуалното използване на част от тези данни по отношение на ограничен кръг лица, неясно кога, за евентуалното разкриване на престъпления, е непропорционална и неоправдана намеса в правата на гражданите. 

Омбудсманът е категоричен:

„Данните позволяват да се идентифицира лицето, с което потребителят комуникира, средството, с което комуникира, времето на комуникацията, както и мястото, от където се осъществява комуникацията. Данните позволяват, също така, да се установи честотата, с която потребителят комуникира за определен период с определени лица. Тези данни, както посочва и Съдът на ЕС, позволяват да се направят изводи за личния живот на лицата – техните навици, социални контакти, място на пребиваване и други. Безспорно това е намеса в личния живот и в свободата на кореспонденцията, които са гарантирани от конституцията, независимо че тайната на кореспонденцията не се засяга от разпоредбите, тъй като данни, разкриващи нейното съдържание, не могат да бъдат съхранявани по този ред. Намирам, че тази намеса, макар и да преследва законна цел в обществен интерес, е неоправдана и в противоречие с основния закон”.