Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич (67 г.) е носителят на Нобелова награда за литература за 2015 г.

Новината обяви днес Шведският Нобелов комитет.

Тя живее на запад от 2000 г. Известна е с подигравателното си отношения към опозицията в родината си, която нарича "несъстоятелна".

Алексиевич е удостоена "за нейното многостранно творчество, паметник на страданието и мъжеството в наше време", се казва в мотивите на Шведския Нобелов комитет.

Светлана Александровна Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в град Станислав (днес Ивано-Франковск), намиращ се тогава в СССР, а сега в Украйна. По-късно семейството се мести в Беларус.

През 1965 г. Алексиевич завършва средно училище в малкото градче Копаткевичи. След това работи като възпитател и учител по история и немски език в редица училища в Мозирския район.

Завършва журналистика през 1972 г. в Минск и работи последователно в няколко регионални вестника. А през 1983 г. е приета в Съюза на писателите на СССР.

След анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Светлана Аексиевич се противопостая не тези действия. Тя написва остра статия в германския в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Наричат беларуската писателка "блестящ майстор на художествено-документалната проза". Тя има и немалко критици, която характеризират творчеството й като "спекулативно-тенденциозна журналистика".

Светлана Алексиевич пише на руски език. Книгите й са смятани за литературна хроника за постсъветския режим, за Чернобил и войната в Афганистан. Най-известните й творби са "Войната няма женско лице", "Последните свидетели (100 недетски разказа)", "Цинковите момчета", "Чернобилската молитва (хроника на бъдещето)".

 

Творчеството на Алексиевич

 

Дебютът на Алексиевич е триумфален. Той е книгата "Войната няма женско лице" (1985 г.) , преведена на над 20 езика. За първи път в рускоезичната литература Втората световна война е показана през очите на жена. писателката иска да покаже, че жената не само е спасявала и превръзвала ранени, но е стреляла, бомбардирала, взривявала мостове, отивала е да разузнава, пленявала е врагове, даващи важни сведения. И дори е убивала. За Алексиевич по време на тази война жената е направила най-голямата си жертва, която е принесла пред Победата.

В "Цинковите момчета" (1989 г.) е показано безсмислието на АФганската война, започната от СССР в края на 1979 г. и завършила с над 15 000 жертви. Названието идва от цинковите ковчези, с които убитите биват докарани в родината им. Книгата описва мъката на майките, изгубили децата си, жгеланието им да знаят истината за това как са воювали и загинали синовете им. "Цинковите момчета" е била дадена на съд за клевета - със съд, прокурор, обществени обвинители и дори "възмутени трудещи се".

"Чернобилската молитва" (1997 г.) е художествено-документална книга. Тя се състои от интервюта, които Светлана АЛексиевич взема от засегнатите от катастрофата в Чернобилската АЕЦ. Това са жителите на град Припят, ликвидаторите на последиците, лекарите, учениците, учените.

 
Светлана Алексиевич. Снимка БГНЕС

Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич (67 г.) е носителят на Нобелова награда за литература за 2015 г.

Новината обяви днес Шведският Нобелов комитет.

Тя живее на запад от 2000 г. Известна е с подигравателното си отношения към опозицията в родината си, която нарича "несъстоятелна".

Алексиевич е удостоена "за нейното многостранно творчество, паметник на страданието и мъжеството в наше време", се казва в мотивите на Шведския Нобелов комитет.

Светлана Александровна Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в град Станислав (днес Ивано-Франковск), намиращ се тогава в СССР, а сега в Украйна. По-късно семейството се мести в Беларус.

През 1965 г. Алексиевич завършва средно училище в малкото градче Копаткевичи. След това работи като възпитател и учител по история и немски език в редица училища в Мозирския район.

Завършва журналистика през 1972 г. в Минск и работи последователно в няколко регионални вестника. А през 1983 г. е приета в Съюза на писателите на СССР.

След анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Светлана Аексиевич се противопостая не тези действия. Тя написва остра статия в германския в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Наричат беларуската писателка "блестящ майстор на художествено-документалната проза". Тя има и немалко критици, която характеризират творчеството й като "спекулативно-тенденциозна журналистика".

Светлана Алексиевич пише на руски език. Книгите й са смятани за литературна хроника за постсъветския режим, за Чернобил и войната в Афганистан. Най-известните й творби са "Войната няма женско лице", "Последните свидетели (100 недетски разказа)", "Цинковите момчета", "Чернобилската молитва (хроника на бъдещето)".

 

Творчеството на Алексиевич

 

Дебютът на Алексиевич е триумфален. Той е книгата "Войната няма женско лице" (1985 г.) , преведена на над 20 езика. За първи път в рускоезичната литература Втората световна война е показана през очите на жена. писателката иска да покаже, че жената не само е спасявала и превръзвала ранени, но е стреляла, бомбардирала, взривявала мостове, отивала е да разузнава, пленявала е врагове, даващи важни сведения. И дори е убивала. За Алексиевич по време на тази война жената е направила най-голямата си жертва, която е принесла пред Победата.

В "Цинковите момчета" (1989 г.) е показано безсмислието на АФганската война, започната от СССР в края на 1979 г. и завършила с над 15 000 жертви. Названието идва от цинковите ковчези, с които убитите биват докарани в родината им. Книгата описва мъката на майките, изгубили децата си, жгеланието им да знаят истината за това как са воювали и загинали синовете им. "Цинковите момчета" е била дадена на съд за клевета - със съд, прокурор, обществени обвинители и дори "възмутени трудещи се".

"Чернобилската молитва" (1997 г.) е художествено-документална книга. Тя се състои от интервюта, които Светлана АЛексиевич взема от засегнатите от катастрофата в Чернобилската АЕЦ. Това са жителите на град Припят, ликвидаторите на последиците, лекарите, учениците, учените.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Спас

Е, когато таланта се припокрие с политиката, понякога се стига и до адекватни избори на нобелисти за литература. Честито на батка Лукашенко за новия таралеж в гащите.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?