Нобеловата награда за мир е смятана за най-престижното отличие в света, но същевременно най-спорното, пише испанският в. "Ел Мундо".
Тази година със сигурност ще има отново спорове. Мнозина смятат, че германсикят канцлер Ангела Меркел и папа Франциск са заслужавали много повече наградата, отколкото Тунизийският квартет за национален диалог. Светият отец сдобри Куба и САЩ, а Меркел отвори вратата на Германия за търсещи спасение бежанци. Докато дейността на Тунизийския квартет засяга само една малка африканска страна.
Причините за вечните спорове около Нобела за мир са няколко.
Първо, става дума за глобална награда, която предизвиква глобален дебат.
На второ място, членовете на Норвежкия Нобелов комитет избират лауреата или лауреатите в пълна тайна. Информацията може да бъде разсекретена едва 50 години по-късно.
И, най-накрая, тази награда и през XXI век се връчва въз основа на критерии, изработени през XIX век.
Алфред Нобел изрично отбелязва в завещанието си от 1895 г., че петима норвежци, избрани от техния парламент, трябва да изберат "този, който допринесе най-много за единството на народите, за премахване на робството или за намаляването на числеността на съществуващите армии и съдейства за провеждането на мирни конгреси".
По традиция Норвежкият Нобелов комитет се стреми да спазва тази линия. Но е почти невъзможно това да бъде сторено изцяло в съзвучие със завещанието. Често се налага присъждането на наградата да бъде интерпретирано в светлината на настоящите събития.
Нобел не е написал нито дума за защитата на околната среда. Но нобелисти станаха вицепрезидентът на САЩ Ал Гор (2007 г.) и еколожката Вангари Маатаи от Кения (2004). Изобретателят на динамита не е споменавал нищо за икономиката на развитието, но награда получиха бангладешкият икономист Мухамад Юнус и основаната от него Грамин банк. Още по-малко шведският учен е засятгал темата за защитата на правата на жените. Но нима можем да критикуваме иранката Ширин Ебади, която бе удостоена през 2003 г.?
През последните години Норвежкият Нобелов комитет се съсредоточи върху традиционни критерии като разоръжаването, човешките права и сътрудничеството. Но пак не минава без спорове като тези около наградите за американския президент Барак Обама и Европейския съюз. Полемиките не са без основание, като се има предвид, че тези дни силите на САЩ, чийто върховен главнокомандващ е Обама, сринаха болница в Афганистан на "Лекари без граници". Освен това, Обама встъпи в длъжността президент на 20 януари 2009 г. А крайният срок за номинирането на кандидатите за Нобел е февруари. Какво толкове у еспял Обама да направи за такъв кратък период? Никой не може да се сети.
Европейските лидери пък не могат да се разберат за бежанската криза. Но Нобелова награда се дава за нещо, което е направено, а не за нещо, което ще бъде направено. Макар че Европа може да бъде критикувана и за това, че допусна кръвопролитията в Югославия.
Ето и четвъртата причина за споровете около Нобела за мир. Има лауреати, които разочароват, защото не могат да останат на същата висота в бъдеще.
Например Хенри Кисинджър (удостоен през 1973 г.) е мозъкът на операция "Кондор" срещу противниците на режимите в 6 страни в Южна Америка. Той обаче получава наградата за мирното споразумение за Виетнам. Заедно с него е удостоен и Ле Дък Тхо. Той обаче отказва да я вземе поради факта, че все още няма мир.
Гватемалската правозащитничка Ригоберта Менчу (носител за 1992 г.) е обвинена във фалшификации в мемоарите си.
Израелският премиер Менахем Бегин, получил наградата през 1978 г. заедно с египетския президент Ануар Садат, е обвинен в заговор за убийството на германския канцлер Конрад Адунауер.
Също толкова спорна е поделената награда от 1994 г. между Ясер Арафат, Ицхак Рабин и Шимон Перес. Дори един от членовете на норвежкия Нобелов комитет подаде оставка в знак на несъгласие.
Много е трудно да се награждават все още незавършени мирни процеси. Освен това някой (Ясер Арафат)! за едни е борец за свобода, но за други - терорист.
Понякога пък цяла една държава изригва гневно. Както направи Китай през 2010 г. Той прекъсна своите дипломатически и търговски отношения с Норвегия след удостояването на Лиу Сяобо.
германците да получават нобелова награда.
През 1935 г. нобелист за мир е германският пацифист Карл фон Осиецки. Това до такава степен разгневява канцлера Адолф Хитлер (също номиниран за отличието), че той подписва закон, забраняващ на германските граждани да получават тази награда.
Миналогодишната лауреатка - пакистанката Маляля Юсуфзай, предизвика недоумение сред тези, които смятат, че е все още твърде млада. Говори се, че Нобеловият комитет в Осло решил, че наградата ще тежи на Маляля, и затова я разделил между нея и индийския активист Кайлаш Сатярти. Той е вдъхновен от примера на пацифиста Махатма Ганди, който обаче никога не е получил Нобелова награда за мир. Макар да я е заслужавал вероятно повече от всички призьори.
