Човекът – много по-лош за природата от радиацията

След като експлозията в атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 г. предизвика международна катастрофа и разпръсна радиоактивни частици, които можеха да бъдат засечени из цяла Европа, земята около мястото бе изоставена и никога заселена отново.

Въпреки множеството изследвания на екологичното влияние на събитието, беше трудно да се постигне консенсус за ефекта на радиацията върху дивата природа. По-ранни предположения обаче сочеха, че тя води до значително намаляване на животинските популации. Но скорошно изследване, анализирало дългосрочните тенденции за размножаването и поселението на множество видове, показва, че районът около Чернобил гъмжи от живот и прилича повече на природен резерват, отколкото на зона на ядрена катастрофа.

„Броят на дивите животни в Чернобил е много по-голям, отколкото е бил преди инцидента – обяснява Джим Смит от Университета в Портсмут, съавтор на изследването, публикувано в Current Biology. – Това не означава, че радиацията е добра за природата, а просто, че ефектите от човешкото население, включително лов, земеделие и изсичане на дървета, са далеч по-лоши.“

Отцепената зона около Чернобил покрива 4200 квадратни километра и включва части от Украйна и Беларус. Веднага след катастрофата в реактора, всички постоянни жители в района, около 116 хиляди души, са принудени от властите да напуснат и никога не им е позволено да се завърнат.

Скорошни проучвания на украинската част от зоната, направени чрез горски камери, показват, че животинските популации се развиват неочаквано добре и дори документират, че там отново има кафеви мечки – вид, смятан за изчезнал там.

Резултатите от дългосрочните наблюдения обаче са смесени. Изследване, публикувано през 2010 г. на базата на събирани 4 години данни, например заключава, че биоразнообразието в Чернобил се свива и радиационното замърсяване е имало „значителен принос“ за това. Новото проучване обаче опровергава това – то анализира данни от 10 години, а авторите му посочват, че тази по-широка информация не поддържа по-ранните заключения.

Изследователите са отчели броя на пътеките, по които животните се движат през зимата, и са ги съпоставили с данните за замърсяването с радиоактивен цезий из цялата зона. В крайна сметка са открили, че корелацията между нивото на радиоактивност и плътността на дивия живот е нулева.

Нещо повече – те са установили, че докато в други части на Европа видове като дивата свиня и лоса намаляват, след разпадането на Съветския съюз в района около Чернобил те всъщност се увеличават. Днес, става ясно, докато броят на лосовете, дивите свине, благородните елени и сръндаците са достигнали същия брой, наблюдаван в национални резервати от близки страни, то вълците са седем пъти повече.

Това предполага, че натискът от страна на хора, населяващи диви пространства, е огромен лимитиращ фактор, особено за хищниците. Данните показват ясно още колко устойчиви са животинските популации – дори и изправени пред сериозна ядрена катастрофа.

Площад Славейков