Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

Могат ли свързани лица да се възползват от бюджетни средства за предизборна кампания и накрая парите да се оказват в едни ръце? Не само че може, но се оказва и законно. 

Клуб Z описа казуса в две свои публикации - "Ужилването: 140 000 лв. за модерна политика" и "Ужилването II: Модерната политика се оказва още по-скъпа".

Нашите читатели еднозначно оцениха това като неморално, но абсолютно всички юристи твърдят, че подобно действие не нарушава законодателството.

Т.е. имаме разминаване

Целта на тези средства е кандидати, които не разполагат с държавна субсидия, да могат също да разпространяват своите идеи чрез медиите и така повече хора да научат какво предлагат те. Такава е била идеята на законодателя, който е записал в Изборния кодекс, че държавата предоставя средства за медийни пакети в размер на 40 000 лв. на партиите и коалициите, които нямат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии. В закона за референдумите е уточнено, че това важи и при кампания за допитване до народа. 

Тези пари идват от държавния бюджет и се използват за заплащане на различните платени форми на отразяване на предизборната кампания чрез доставчиците на медийни услуги. Редът за предоставянето и разходването на средствата за медийните пакети се определя от ЦИК, съгласувано с министъра на финансите.

Дотук добре. Защо обаче схемите са възможни?

Според политолога Огнян Минчев, който е председател на управителния съвет на "Прозрачност без граници", вратичките в закона са оставени отворени съвсем целенасочено.

"Конкретният случай дори не е чак толкова важен. Важното е, че в България този тип връзка  - между корпоративни интереси и публични институции - вече е доста арогантна. Говорихме за задкулисие, но то вече не е задкулисие", заяви Минчев пред Клуб Z.

Според него българската публична среда дотолкова е обръгнала, че подобни казуси дори не правят голямо впечатление.

"Това би било изтълкувано като конфликт на интереси във всяка една страна, в която има ясни критерии за разграничаване на частен от публичен интерес", заяви Минчев.

Според него законът може да се промени, но трябва да има достатъчно силна обществена реакция и отхвърляне на подобен тип взаимоотношения.

"Това, което виждаме пред себе си е една изключтелно кална кампания срещу граждански оргазниации, които работят по проекти и които получават финансиране по тези проекти от небългарски, международни организации - както европейски, така и американски. Български ресурси за подобна дейност не са съществували никога. Съществуват само във формата, която дискутираме. Срещу тези хора има кална кампания, че обслужвали чужди интереси, че били агенти на ЦРУ.

Именно тази кампания прикрива факта, че в България основните пари, които се получават, се получават по този начин, който дискутираме, за тези медийни пакети. Без публична легитимност се получават пари от енергийните компании, идващи от изток, без публичен регламент се получават пари, за да се правят подобни кални кампании и без всякакъв публичен свян се правят транзакции като тази с медийните пакети", обобщи Минчев.

Социологът Юрий Асланов също признава, че възползването от медийните пакети чрез свързани лица е укоримо от морална гледна точка, но не е незаконно.

"Поначало смятам, че Изборният кодекс трябва да се преправи основно, има много съществени недостатъци. За т.нар. медийни пакети - оказва се, че всеки, който се регистрира за участие в референдум, има право на такъв. Задължително е да се следи за конфликт на интереси при употребяването на медийните пакети. Изборният кодекс е много беден откъм норми в тази част, за това се заобикаля лесно", смята Асланов.

Той спомена и информации от пресата, че някои инициативни комитети получават пари от чуждестранни фондации. 

"Това също излиза извън моралната норма, ако това е вярно - това е ужасно", смята Асланов.

Промените в Изборния кодекс - независимо дали частични или основни, може да направи само Народното събрание, което ще заседава чак след изборите.

Сега единствената пречка пред довършването на схемата е Централната избирателна комисия. Тя може да осъществи контрол дали наистина парите от медийните пакети се използват за предизборна реклама, дали отговарят на обявените тарифи на медиите и дали целта не е част от парите просто да бъдат осребрени от някои участници в кампанията. 

 
Снимка БГНЕС

Могат ли свързани лица да се възползват от бюджетни средства за предизборна кампания и накрая парите да се оказват в едни ръце? Не само че може, но се оказва и законно. 

Клуб Z описа казуса в две свои публикации - "Ужилването: 140 000 лв. за модерна политика" и "Ужилването II: Модерната политика се оказва още по-скъпа".

Нашите читатели еднозначно оцениха това като неморално, но абсолютно всички юристи твърдят, че подобно действие не нарушава законодателството.

Т.е. имаме разминаване

Целта на тези средства е кандидати, които не разполагат с държавна субсидия, да могат също да разпространяват своите идеи чрез медиите и така повече хора да научат какво предлагат те. Такава е била идеята на законодателя, който е записал в Изборния кодекс, че държавата предоставя средства за медийни пакети в размер на 40 000 лв. на партиите и коалициите, които нямат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии. В закона за референдумите е уточнено, че това важи и при кампания за допитване до народа. 

Тези пари идват от държавния бюджет и се използват за заплащане на различните платени форми на отразяване на предизборната кампания чрез доставчиците на медийни услуги. Редът за предоставянето и разходването на средствата за медийните пакети се определя от ЦИК, съгласувано с министъра на финансите.

Дотук добре. Защо обаче схемите са възможни?

Според политолога Огнян Минчев, който е председател на управителния съвет на "Прозрачност без граници", вратичките в закона са оставени отворени съвсем целенасочено.

"Конкретният случай дори не е чак толкова важен. Важното е, че в България този тип връзка  - между корпоративни интереси и публични институции - вече е доста арогантна. Говорихме за задкулисие, но то вече не е задкулисие", заяви Минчев пред Клуб Z.

Според него българската публична среда дотолкова е обръгнала, че подобни казуси дори не правят голямо впечатление.

"Това би било изтълкувано като конфликт на интереси във всяка една страна, в която има ясни критерии за разграничаване на частен от публичен интерес", заяви Минчев.

Според него законът може да се промени, но трябва да има достатъчно силна обществена реакция и отхвърляне на подобен тип взаимоотношения.

"Това, което виждаме пред себе си е една изключтелно кална кампания срещу граждански оргазниации, които работят по проекти и които получават финансиране по тези проекти от небългарски, международни организации - както европейски, така и американски. Български ресурси за подобна дейност не са съществували никога. Съществуват само във формата, която дискутираме. Срещу тези хора има кална кампания, че обслужвали чужди интереси, че били агенти на ЦРУ.

Именно тази кампания прикрива факта, че в България основните пари, които се получават, се получават по този начин, който дискутираме, за тези медийни пакети. Без публична легитимност се получават пари от енергийните компании, идващи от изток, без публичен регламент се получават пари, за да се правят подобни кални кампании и без всякакъв публичен свян се правят транзакции като тази с медийните пакети", обобщи Минчев.

Социологът Юрий Асланов също признава, че възползването от медийните пакети чрез свързани лица е укоримо от морална гледна точка, но не е незаконно.

"Поначало смятам, че Изборният кодекс трябва да се преправи основно, има много съществени недостатъци. За т.нар. медийни пакети - оказва се, че всеки, който се регистрира за участие в референдум, има право на такъв. Задължително е да се следи за конфликт на интереси при употребяването на медийните пакети. Изборният кодекс е много беден откъм норми в тази част, за това се заобикаля лесно", смята Асланов.

Той спомена и информации от пресата, че някои инициативни комитети получават пари от чуждестранни фондации. 

"Това също излиза извън моралната норма, ако това е вярно - това е ужасно", смята Асланов.

Промените в Изборния кодекс - независимо дали частични или основни, може да направи само Народното събрание, което ще заседава чак след изборите.

Сега единствената пречка пред довършването на схемата е Централната избирателна комисия. Тя може да осъществи контрол дали наистина парите от медийните пакети се използват за предизборна реклама, дали отговарят на обявените тарифи на медиите и дали целта не е част от парите просто да бъдат осребрени от някои участници в кампанията. 

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Георги

Ставате банални вече. 1000 публикации, коя от коя по-жалка и изсмукана от пръстите. Сами си казвате, че е законно, но де ли продължавате да пишете.. Не виждате ли, че така сами се злепоставяте. Освен това тези статии очевидно нямат никаква читаемост и проникваемост - поради причините, които вече изброих. Даже си направих труда да прочета коментарите на предишните "статии" - не стига, че са малко, но и голяма част от тях са против вас, упрекват ви, че ви е яд, че не трябва да пишете такива материали, защото са неиздържани и т.н. Т.е. още една заблуда в материала - че хората се били възмутили. Ми не, няма такова нещо. Хората се възмущават на истинските измами и ужилвания както ги наричате, а не на законно сключени договори пред очите на цялото общество, какъвто очевидно е случаят, колкото и да не ви се иска...
Анонимен's picture
Анонимен

www

Георги, очевидно нищо не си прочел. Още в заглавието си е написано: Само силна реакция от обществото може да принуди политиците да спрат схемите за източване

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията