Не приемам тезата, че за българите Шенген е абстрактна идея. България не може да бъде да продължава да е страна нито вътре, нито извън Шенген, заяви вицепремиерът Меглена Кунева по време на Четвъртата среща ЕС-Югоизточна Европа, която се организира в София от сп. Economist.

"На нас ни липсва яснота: Ако се прецени, че Шенген се затваря, ние трябва да променим нашите договори и България трябва да разчита на собствените си умения да се защити. България и Румъния се намират в ничия земя. Те прилагат правилата на Шенген, но нямат достъп до него и така рискуват своята репутация", казва тя.

Кунева е категорична, че приемането ни в Шенген не трябва да се свързва със съдебната реформа и борбата с корупцията:

"Винаги съм била за това да се оказва приятелски натиск за борбата за реформа в съдебна система и срещу корупцията. но съм против това да се рискува сигурността и да се използва като тояга съдебната и антикорупционната реформа. Това не е полезно нито за икономиката ни, нито за нашата сигурност. България е външна граница и искаме да изпълняваме по най-добър начин задълженията си", категоричен е вицепремиерът.

Реформи е дума, която последната година се коментира изключително много в България, чак дотолкова, че се е изхабила от значение, заяви вицепремиерът Томислав Дончев. "Погрешно е да мислим, че ако сега се направят реформи в съдебната, здравната и пенсионната сфера, след това 50 години нищо няма да пипаме. Реформи не се правят веднъж на 50, 20 или 5 години. Реформи се правят непрекъснато, защото светът се развива. Проблемът е, че институциите са в догонващата роля - опитват се да настигнат проблема, вместо да го пресрещнат", поясни икономическият вицепремиер.

Томислав Дончев смята, че 2,5 или 3% ръст на икономиката би бил нелош резултат за богата и развита държава, но темповете на растеж, от които се нуждае България, са двукратно по-големи. "Брутен вътрешен продукт около 50% от средния на ЕС е зле, необходими са ни настигащи темпове на растеж", категоричен е той.

Регионът изостана сериозно по време на прехода, като икономиките на някои страни от Западните Балкани още са под продукцията през 1989 г., коментира Лаза Кекич, бивш директор за Европа на Economist Intelligence Unit (EIU).

"Основните проблеми за икономическото развитие на региона са свързани с корупция, слаби институции, а  растежът през 2007 г. беше базиран на евтин кредит и неустойчив", припомни Кекич. Фиксираните валутни режими са лоша новина за икономическото развитие, особено за България, смята той.

Друг сериозен проблем за региона е лошото демографско състояние.

"България губи население заради миграцията. 10 млн. души са напуснали региона от 90-а година насам. Предимно млади, образован хора", припомни Джоан Хоуи, старши анализатор и регионален редактор за Европа на EIU. Сега този район е епицентър на друга мигрантска криза, като е предната линия на бежанците от Близкия изток, казва тя.

Еврозоната едва ли ще е зона на 19 страни след 10 години. Смятам, че членовете й ще са по-малко. Не виждам експанзия на ЕС през следващите 10 години, дори за Западните Балкани, казва Джоан Хоуи.

"В дългосрочен план интеграцията на бежанците ще допринесе за развитие на икономиката в Европа, но в краткосрочен дава огромен натиск върху бюджетните разходи, например в Германия", обърна внимание Карл Билд, бивш премиер на Швеция.

"Реакцията на Европа по проблема с мигрантите е изключително интроверна. Основният фокус е дистрибуцията на бежанците. Като икономическа сила тя би могла да мисли, да интервенира много по-близо до конфликта, създавайки мерки този поток да не се насочва към Европа", казва Томислав Дончев.