СТРАСБУРГ

В последната сесия за изтичащия си мандат Европейският парламент за пореден път обсъди днес кризата в Украйна. Дебатът и 6-те проекта за резолюции по темата, които депутатите ще гласуват в пленарна зала утре, отразяват познатите партийни и национални единства и различия в Европа.

За едно левицата и десницата са съгласни – ако Русия нахлуе в Източна Украйна, Европейският съюз трябва да наложи на Москва трети кръг санкции, различни от досегашните забрани за пътувания и замразявания на активи на отделни лица.
Санкциите от третия кръг биха били търговски и биха засегнали дълбоко както икономиката на Русия, така и икономиките на страните от ЕС. Най-вероятно от тях би последвало спиране на руските газови доставки за Европа.

Резолюцията за Украйна няма законодателен характер. Тя не задължава с нищо държавите-членки, които решават за налагането на санкции с единодушие. Тя обаче е политически сигнал към правителствата на Европа за това какво мислят нейните граждани. Добра европейска практика, макар и не повсеместна, е правителствата да се вслушват в гласа на гражданите си.

Ето какво казаха част от тях. За да не се откъсвам от действителността, подбрах български и румънски изказвания:

„Говорим за икономически санкции. Имаме ли изчисленията, какво ще означават те за държавите-членки - попита Илиана Йотова. - Имаме ли и гаранциите, че солидарно ще поемем последствията от тях? Ясно е, че ще се задълбочат последствията от кризата, особено в Източна Европа. Припомням, че само за две седмици през 2009 година България загуби 250 милиона евро по време на газовата криза... Втори въпрос – „Южен поток“: В проекта на резолюцията се призовава за спирането на проекта. Имаме ли и тук цифрите, кой ще пострада повече – дали Русия, или страните, които чакат енергийна сигурност от неговото построяване?“

„Не всички сме готови да си продадем душата за руски газ - каза румънката Адина-Йоана Вълян. - Лесно е за някои да говорят - онези, които не са почувствали на плещите си разрушителната мощ на Съветска Русия...За хората на Румъния, на Полша, на Източна Германия обаче, които загиваха за свобода, състоянието на нещата е малко по-различно“.

Вълян е от либералите, а Йотова – социалистка. Но ето какво заяви един неин колега, Виктор Бостинару, румънски социалист:

„Първо: Икономически санкции срещу агресора без колебание. Второ: Очертаване на бъдещите приоритети на Европейския парламент и Европейската комисия – енергийна стратегия за 28-те държави-членки. Трето: Редефиниране на общата ни политика и стягане на редиците в НАТО, за да отговорим на московските провокации.“

... Опазил ме Господ да соча, кой е прав. Това, което искам да посоча, е разстоянието между балканските членки на ЕС България и Румъния. А също - разстоянието между български и румънски социалист.  И избора, който най-бедното късче на ЕС предлага - между свободата и газа. Не е нужно непременно да си либерал или християндемократ, за да го направиш.