Бихте ли дали 18 лв. за хапване "на крак" за двама или 14 лв. за килограм шоколад? Според Министерството на здравеопазването горе-долу толкова ще ни струва удоволствието да си купуваме "вредни" храни догодина, което постепенно ще ни накара да се откажем от тях. До 2020-а или ние ще сме преосмислили потребителските и хранителните си навици, или производителите ще са променили рецептите си, за да ни приучат да ядем здравословно. Поне такива са плановете. 

Натурални продукти вместо сладки изкушения

Захарта, солта, тауринът и частично хидрогенираните растителни мазнини ще са съставките в храните, които ще бъдат обложени с новия данък "обществено здраве", обяви здравният министър д-р Петър Москов. Очаква се да поскъпнат всички захарни и тестени изделия, газираните и енергийни напитки, чипсовете, сухите супи, сосовете и всички стоки от типа "fast food". Ставката ще е най-висока за продуктите, съдържащи трансмазнини и те ще са единствените, за които не се предвиждат минимални количества на вложените мазнини, става ясно от проектонаредбата на здравното министерство. Документът ще бъде публикуван на сайта на ведомството и ще му бъдат дадени две седмици за обществено обсъждане. 

"Облагаме само продукти, които имат своя по-здравословен заместител. Данъкът не включва нито един вид основни храни, в това число хляб, млечни и местни продукти, плодове и зеленчуци. Напротив, целта на данъка е да поощри употребата именно на тези храни", уточни министър Москов.

По думите му ефектът ще е същият като при облагането на найлоновите торбички. Дали заради високата цена или защото нанасят непоправими щети на природата с трудното си разграждане, но българинът определено е ограничил употребата им. Очакванията са същото да се случи и когато хората се сблъскат с повишената цена на обложените продукти и разберат, че консумацията им води до сърдечно-съдови заболявания, диабет, затлъстяване, нарушена бъбречна функция и различни онкоболести.

За целта въвеждането на данък "вредни храни" ще бъде съпроводено с мощна информационна кампания.

"Щандовете в магазините и обектите, в които се предлагат храни, обложени с данък, ще бъдат специално обозначени, за да могат хората да правят разлика", обяви министър Москов.  

Видът на маркировката тепърва ще се обсъжда, но идеята е повече хора да разберат, че има продукти, които действително вредят на тяхното здраве.

Ще бъде заложено и на страскащата статистика. Установено е, например, че увеличаването на приема на частично хидрогенираното растително масло само с 2% води до повишаване на риска от сърдечно-съдови заболявания с цели 23 на сто. Освен това благоприятства развитието на рак на гърдата и рак на простатата, коремно затлъстяване и инсулинова резистентност, депресия, Алцхаймер и други.

Големите количества сол в храната от друга страна пък водят до повишено кръвно налягане, а то е виновно за 62% от случаите на мозъчно-съдова болест и за 49% от случаите на исхемична болест на сърцето. Отделно дразни стомаха, нарушава функцията на бъбреците и води до остеопороза. Съвременните проучвания твърдят, че намаляването на приема на сол до 5-6 грама дневно намалява мозъчните инсулти с 24%, което на 100 души население са 24 спасени човешки живота, изтъкна здравният министър.

Само 3% данък "шоколад", но 78% за "имитация" на сирене

Според текстовете на проектонаредбата данъчното бреме ще се стовари върху храните с над 25 и над 40 грама захар в 100 грама продукт, където попадат бонбоните, шоколадът, шоколадовите изделия, сладоледът и конфитюрите. В същия списък са и негазираните сокове с под 40% натурално съдържание. За всички тях данъкът ще варира между 3 и 30% като процент от цената, а самото оскъпяване ще бъде между 40 и 80 стотинки.

Ще се облагат също стоките с повече от грам сол в 100 гр. продукт, в това число всички чипсове и снаксове, както и сухите супи и бульони (за които минималният праг е 0,7 гр./100 гр.), заедно с майонезата, соевия сос и кетчупа (с над 1,3 гр. сол в 100 гр. продукт). Ставката при тях ще е в рамките на 10-20%, а увеличението на крайната цена ще е с близо 1,50 лева. С толкова се очаква да поскъпнат и енергийните напитки, заедно с всички съдържащи таурин алкохоли.

Облагането на хидрогенизираните мазнини ще се движи в най-широките, но и най-високи граници. Употребата им в продукти, които имитират млечните, ще се "наказва" със 78% данък от цената за килограм продукт. При маргарините ставката ще е 58 на сто, при тестените - 44 процента, а при "fast food" храните - съответно 17 на сто.

Според правилата стоките с повече от една вредна съставка над нормата ще бъдат облагани с повече от една ставка и обратно. Ако производителят намали количеството вложена захар и премахне частично хидрогенираните мазнини, например, няма да плаща данък, а продуктът му ще бъде изваден от "черния списък" (или цветния щанд) с вредни храни. Така например, пакетче бисквити от 150 гр. може да бъде обложено по три показателя - сол, захар и хидрогенирани мазнини над нормата, а цената му ще скочи с 0,97 лева. По същата схема 300 гр. картофи, пържени в хидрогенирано растително масло, ще покъпнат с 1,12 лв. за порция, а тези, приготвени в обикновено олио ще запазят сегашната си цена. 

По 150 млн. лв. годишно за спорт и храна в училище

Според предварителните данни данъкът ще носи на държавата около 150 млн. лв. годишно, които ще бъдат инвестирани за здравна профилактика, спорт и по-добро хранене в училищата и детските градини. Предвидено е 60% от постъпленията да се насочват приоритетно за превенция на незаразните хронични заболявания сред подрастващите. Други 20% ще се изразходват за обновяване на спортните съоръжения в училищата, а останалите 20% - за подобряване на храненето в учебните заведения. По думите на Москов има решение на Конституционния съд парите от данъка да постъпват по отделна сметка, като гаранция, че няма бъдат похарчени за друго.

Самото разпределяне на средствата ще се извършва от обществен съвет, в който ще участват лекари, специалисти по хранене, преподаватели, спортисти, държавни експерти и представители на индустрията. Съветът ще решава кои здравни дейности да се субсидират с приходите от акциза и кои учебни заведения да получат финансиране за нова спортна зала или игрище. С парите ще бъде изготвен и нов хранителен план за децата в училище, за да се влючат повече полезни продукти в менюто. Експертите ще следят и най-новите проучвания в областта на храните и ще имат пълното право да разширяват списъка с вредни съставки, подлежащи на данъчно облагане.

Един "непробиваем" данък ...

От юридическа гледна точка и по отношение на европейското законодателство данъкът е "непробиваем" и няма лоби, което да го събори, убеден е здравният министър. Системата за данъчно облагане на вредните храни е взаимствана от Унгария, защото там положителният здравен ефект вече е доказан. Освен това държавата е най-близка до България по отношение на брой население, икономически и социални показатели. Конкретните резултати от прилагането на данъка в Унгария са 27% спад на продажбите на обложените стоки и между 20 и 23 на сто по-ниско потребление. За сметка на това 80% от потребителите са изхвърлили от трапезата си по-скъпите и по-вредни за здравето им храни, а икономиката на страната е спечелила над 60 млн. евро допълнителни постъпления от своеобразния акциз. Данъкът е довел и до по-ниска консумация на захар и сол, най-вече сред подрастващите.

"Само идиот би спорил с такива данни, доказани от СЗО и от практиката", отсече Москов, отхвърляйки всички опасения, че облагането у нас няма да проработи. 

По думите му всички, които са против данъка, са лобисти на хранителната индустрия, защото липсата на ефект означава само едно - фирмите да не променят начина на производство. Истинският успех за държавата пък ще бъде нулев приход от облагането, който ще е ясен белег, че на пазара не се предлагат вредни храни.   

"Днес започваме битка и тя няма да е лесна. Знам за струпания финансов и лобистки ресурс срещу този закон, не мислете, че сме наивници на средна възраст. И тук е мястото на всеки родител да избере на коя страна застава – здравето на децата ни срещу желанието на определени лобисти да няма промяна. Начинът е да извървим този път заедно, за да имаме по-дълъг живот", заключи д-р Петър Москов.

По думите му данъкът е съгласуван с финансовото министерство и по всяка вероятност ще влезе в сила още от следващата 2016 година.