ШМУЛИ БОТЕАХ* 

Почти всеки в дадено време през младостта си е виждал и изпитвал някаква форма на тирания, и може да е бил такъв дори по отношение на самия себе си. Може да е било еднократен инцидент, може и да е продължителен, мъчителен опит. Има много причини децата да стават тирани. Някои биват малтретирани физически или емоционално вкъщи и използват тиранията като начин да изразят болката си. Други никога не са били дисциплинирани и не са им били втълпявани подходящи стойности и развиват зависимост към силата на контролиране и нараняване на другите. Някои пък намират, че заплахата да нараниш по-слабите от себе си е изключително ефективен инструмент за получаване на това, което искат, независимо от годините на болка, които техните действия могат да оставят на тяхната жертва.

Независимо от патологията, има един урок, който повечето хора най-после научават за тираните по едно или друго време: тираните обикновено са страхливци дълбоко вътре в себе си и ще атакуват само тези, които те възприемат като твърде слаби, за да се изправят срещу тях. В момента, в който жертвата отвръща на удара, в главата на тиранина обикновено започват да се въртят много силни задни мисли за целта на злоупотреба с тях. Когато изведнъж открият, че минусите от тормоза превишават ползите, те обикновено спират. За щастие, повечето тирани порастват и стават зрели граждани, които съжаляват за дълбоката болка, която са причинили на други. Но някои никога не се променят. Този момент на катарзис, когато те осъзнават колко нечестив и разрушителен е бил тормозът както за жертвите им, така и за тях самите, никога не се случва, и те дори могат да открият, че тормозът, комбиниран с измамен обаятелен чар и усмивка в необходимия момент, им позволяват да се насочат към други, за да придвижат напред егоцентричните си цели в живота.

Малко неща са по-отблъскващи от един зрял тиранин, чиято личност и взаимодействия са изградени около анализ на загубите и ползите във всяка ситуация, за това доколко ще ги получи с престорена любезност, а не с брутален тормоз. За съжаление, политиката и позиции във властта изглеждат да са плодородна почва за тези видове тиранични личности, и ги привличат като мухи на мед. Един такъв водач, който е изпъкнал в тази област, и е разкрил на света тактиката на политически мъчител, е турският президент Реджеп Тайип Ердоган. За съжаление, той е един тиранин, който все още не е поставен веднъж и завинаги право на мястото му. Той управлява чрез сплашване и се опита да принуди и заплаши световни лидери с внезапно раздразнение, настоявайки те да раболепничат пред неговото его без контрол. Той, също така, тормози собствените си граждани и е превърнал това, което някога беше обещаваща демократична нация, която беше сериозно обсъждана за членство в ЕС, във все по-деспотична, антидемократична, твърдолинейна и подравнена по исляма държава. Известна жертва на неговата тирания беше вицепрезидентът на Съединените щати. В реч в Харвард миналия октомври Джо Байдън изказа добре известни, но сега забранени истини, които не могат да бъдат публично изречени, разкривайки, че Турция е една от страните, които предоставят пари и оръжия на тези, които се борят против режима на сирийския президент Башар Асад, включително на радикални ислямски елементи като “Ал Нусра” и “Ал Кайда”. Байдън добави, че Турция е позволила на неизвестен брой хора да преминат през границата към Сирия, за да се бият на страната на "Ислямска държава" и да бъдат и по-нататък радикализирани.

Нормалният протокол между съюзници при подобни ситуации би включил лично обсъждане на въпроса, както и взаимно, спасяващо образа изясняване от страна на двете държави. И все пак с гневно избухване Ердоган, след като чу за събитието, публично се опита да унижи вицепрезидента и САЩ като поиска извинение, и заплаши, че без такова, Байдън ще стане "история за мен." Когато човек прочете тези думи се чуди дали изявления на световен лидер в някакъв диалог не са взети от сериала „Джърси Шор“. Най-тъжният край на всичко това беше, че Байдън повлече себе си и останалата част от страната в калта, капитулирайки пред исканията и се извини не веднъж, а два пъти. Това събитие е особено иронично на фона на това колко време и внимание отдели семейство Обама за насърчаването на законодателство срещу тормоза. Чудесно е, че те оказаха натиск за защита на невинни деца от тирани, но е тъжно, че са безсилни да защитят собствения си вицепрезидент. Това помиряване не се ограничава само до случаи с Байдън.

Имаше също и инцидент с кораба „Мави Мармара“ през 2010 г. Когато група от шест кораба, определени от Турция да действат в опит да бъде оспорена блокадата на „Хамас“ от Израел, при което Израел се намеси и установи без инциденти контрол върху първите пет кораби. Но на шестия кораб израелските сили бяха посрещнати с насилие, побои и убийства от страна на около 40 пътници. Човек може да гледа видеото и да види как израелски войници биват грубо нападнати и бити на палубата на кораба. Израелските сили не са имали друг избор, освен да се защитават и да спасят своите пленени другари, които са били завлечени насила в кораба. Последвалата битка доведе до смъртта на девет от турските нападатели. Ердоган използва този повод да осъди Израел и унищожи голяма част от дипломатическата близост, която двете страни имаха преди време. Един от джихадистите от кораба наскоро беше убит при американски удар, докато се сражаваше на страната на ИД, което даде представа за мотивацията на хората, намирали се на кораба. Но за справянето със ситуацията, Ердоган избра да клевети еврейската държава, като каза, че няма да възстанови връзките без обезщетение за смъртта на нападателите, и, още веднъж, поиска извинение. Може би с убеждението, че едно извинение ще подобри отношенията, Израел се извини. Но след това нападките на Ердоган срещу еврейската държава само се засилиха. След извинението Ердоган просто намери други причини да се ожесточава срещу Израел и продължи своята антиизраелска политика и реторика.

Историята на ердогановата тирания не спира дотук. На конференцията в Давос през 2009 г. той словесно нападна и се държа с изключително неуважение както към Шимон Перес, така и към останалите участници в конференцията. Когато дискусията на сцената официално приключи, Ердоган настоя модераторът да даде още време за говорене. След бурна тирада на Ердоган срещу Израел, медиаторът учтиво се опита да доведе сесията до нейния край, така че участниците да могат да пристъпят към планираната вечеря. Въпреки това Ердоган не му обърна внимание, говорейки през модератора и продължавайки атаката си, докато избутваше ръката на мъжа до себе си, който се опитваше да успокои ситуацията. Никой не се изправи срещу тази юношеска тирада. След това Ердоган най-безцеремонно заяви, че никога не би се върнал в Давос и се втурна навън пред погледа на присъстващите на сцената.

Тормозът от страна на Ердоган не се ограничава само върху политическите лидери. Неговото все по-тиранично управление го подтикна да ограничи личните свободи на турските граждани. Когато посетих Турция през 2014 г. на мен, както и на останалите близо 75 млн. турци, ми беше отказан достъп до туитър и ютюб. Каква беше причината ли? Ердоган се опитваше да прикрие личната си корупция, след като секретен аудиозапис разкри, че той е казал на сина си да скрие в къщата му стотици милиони нечестно придобити пари. Ердоган също така арестува и отмъсти на хиляди турски граждани след протестите от последните години срещу неговото корумпирано недемократично управление, поради което Турция се превърна в близък другар на Иран и ислямския екстремизъм в ущърб на тази обещаваща навремето демокрация.

И с това не приключи тиранията на Ердоган. През 1492 г., при прогонването на евреите от Испания, голям брой от тях са намерили убежище в Турция. Султан Баязид бил щастлив да ги види в страната си. Всеизвестен е неговият коментар във връзка с новопристигналите евреи: "Как можете да наричате Фердинанд Арагонски мъдър цар, същият Фердинанд, който доведе до обедняване на собствената си страна, и до забогатяване на нашата?". Султанът видя многото ползи, които културата и знанията на еврейския народ ще донесат на страната му. За съжаление, сегашният кандидат за султан на Турция е избрал пътя на Фердинанд Арагонски пред този на султан Баязид. Вестник, свързан с Ердоган, се опита да заплаши еврейската общност в Турция по време на израелската офанзива в Газа през 2014 г . Той изискваше публично извинение от евреите в Турция за т. нар. престъпления на Израел. Очевидно в една все по-враждебна за религиозните малцинства среда, Ердоган прави всичко възможно, за да тормози еврейските си поданици. Е, той определено е успяла да изгони голям брой хора от еврейското население, които са напуснали към Израел и Европа, носейки със себе си и своите специфични умения, без които вече ще трябва да се справя Турция.  

*Коментарът на Шмули Ботеах е публикуван във в. „Джерусалем пост“. Препечатваме го от БГНЕС. Авторът беше наречен от в. „Вашингтон пост“ „най-известният равин в Америка“. Ботеах е автор на над 30 книги.