През последния месец осем израелци бяха убити и много повече ранени при нападения, извършени от палестинци, които или са израелски граждани или имат израелски документи за самоличност. През същия период над 40 палестинци бяха убити. Близо половината - докато извършват нападение срещу израелец, като повечето от тях използваха нож.

През последните няколко десетилетия израелци и палестинци са виждали своя дял от насилие, като самоубийствените атентати в рамките на Израел станаха обичайни в средата на 90-те години на миналия век и отново в началото на новото столетие. Само през миналата година Израел, участваше в сражения в 50-дневната война с ДХамасУ в Газа, в резултат на което се стигна до смъртните случаи на повече от 2000 палестинци и 70 израелци. От съвсем скоро самотни палестинци използват колите си, за да прегазват израелци в Ерусалим.

И все пак, най-новата вълна от насилие се чувства различно. Лично е.

Нападението с нож е коренно различно от стратегическото използване на атентатори самоубийци или дори премазването на някого с кола. Докато самоубийственият атентатор може да причини по-голяма касапница, използването на нож позволява на нападателя да погледне в очите на жертвата. Това изисква физически контакт между жертвата и нападателя.

На видео се вижда как палестински младеж напада членове на специален израелски патрул, което показва близостта в действието. След като му е поискана личната карта, нападателят атакува един от патрулните полицаи, сграбчва го за врата и яростно го намушква, преди да бъде застрелян от другите полицаи.

При друго нападение наскоро пак на видео се вижда как набеденият за нападател Ала Абу Джамал, блъска колата си, която е на израелска компания, в хора на автобусна спирка в Ерусалим, след което излиза от колата и размахва нещо, което изглежда като касапски нож, и поразява жертвите си с огромна сила.

Има нещо твърде лично в това да използваш нож, за да проникнеш през плътта на друго човешко същество. За разлика от мнозинството самоубийствени бомбени атентати, сега няма официална палестинска организация, която да стои зад тези действия.

Интимността и случайността на тези атаки изправят цялата страна на ръба. Защото някой с нож може да бъде потенциален нападател и няма да може да бъдат конфискувани всички ножове в страната. И евреи и араби се страхуват дълбоко едни от други.

Миналия вторник израелски арабин публикувал на своята страница във фейсбук снимка на бележка, разпространена от негов съсед в сградата, в която живее в Тел Авив. В нея пише: ДМисля, че не можем да бъдем безразлични и да не направим нещо по въпроса,, че има един арабин, живеещ в сградата ни. Каня всички да дойдат на среща за обсъждане на този въпрос и да видим какво може да се направи. Аз не го отхвърлям лично, но мисля, че е много важно да го опознаем и проверим."

Арабите съставляват 20 на сто от израелското население. Не е възможно, а е и несъвместимо с морала всички те Дда бъдат проверениУ.

Израелците твърдят, че увеличаването на насилието е резултат от режисираното от Палестинската автономна власт подбуждане. То със сигурност е причина за безпокойство, но политическият вакуум през последните години създава условия, които позволяват да се утвърди антагонизъм и от двете страни - израелска и палестинска. По всички сметки президентът Махмуд Абас се е опитал да успокои Западния бряг, за да се избегне избухването на трета интифада. В по-голямата си част Западният бряг остава спокоен.

Въпреки че Израел разполага с около 2000 души от силите за сигурност в града, а премиерът Бенямин Нетаняху одобри допълнителното разполагане в Ерусалим на 13 части на гранична полиция, предстои израелското правителство да намери отговор на насилието.

Пълната изолация на арабските квартали на Ерусалим, към каквато призовават някои членове на кабинета на Нетаняху, е трудна за прилагане и може по-скоро да подбуди атаки. Събарянето на домовете на нападателите доказа, че е неефективно средство за възпиране. Как тогава израелското правителство да отговори на последната вълна от насилие?

Докато израелците настояват за незабавно решение, Израел не може да подчини с бомбардировки палестинските жители на Ерусалим. Съществува предположение, че Израел се готви да прекрати окупацията на традиционно палестинските квартали в Източен Ерусалим.

Но изтеглянето на Израел през 2005 г. от ивицата Газа показа безсмислието на едностранни действия. Тази дълбоко лична глава в израелско-палестинския конфликт изисква по-скоро визия за бъдещето, отколкото незабавен отговор на кризата.

Правителството на Нетаняху трябва да признае, че статуквото вече не е устойчиво. Никакво насилие, подобряване на сигурността или разрушаване на жилища няма да решат основния проблем. Докато тази окупация не бъде приключена чрез договорено уреждане, което прави двете страни отговорни една към друга, израелците и палестинците ще продължат да споделят едно пространство, но не и равни права. И клането лице в лице само ще се засили.

-----

* Авторката е доцент по международни отношения в университета "Сейнт Лорънс" в Кантън, щата Ню Йорк. Коментарът и е публикуван в Ройтерс и препечатан от БГНЕС. Заглавието е на БГНЕС.