Този текст не е заяждане с ГЕРБ, а обобщение на една приглушена кампания, чиято единствена цел беше да прикрие важното невидимо зад маловажното видимо. Да създаде привидност на материален възход и прогрес, без да задава важните въпроси за властовите структури и управленски модели, които би трябвало да гарантират този прогрес. 

Няма спор, че е хубаво да има магистрали и нормални тротоари: колкото повече, толкова по-добре. Още сме далеч от точката, в която бихме прекалили и с двете. Но управлението е създаване на организация, правила и среда, които в дългосрочен план да доведат до повече материални блага и да направят така, че да не се налага да сменяме плочки и асфалтово покритие на всеки две години. А работещите структури, правила и среда са невидими резултати, за качеството на които лесно можем да бъдем подведени. Например с интензивно предизборно копане, лъскане и вдигане на прахоляк. 

Самият факт на натрупване на такива дейности в един период – по случайност предизборен – е по-скоро белег за лошо управление. В крайна сметка обновяването на инфраструктурата трябва да става рутинно, планомерно и с възможно най-малко смущение на нормалното й функциониране. Кампанийността и призивите да се изпълни петилетката за една година води до познатата ни картина – работа, свършена през куп за грош.

Та да се върнем на по-важните, невидимите резултати, които ще определят развитието на страната в средносрочен план. От тях зависи дали България ще навакса изоставането си спрямо другите държави членки в ЕС или поне тези от Централна Европа; т. е. дали ще се превърне в „нормална“ европейска държава. А защо не и нещо повече – щом можем да сме по-добри от останалите на волейбол, значи можем и в други области (поне ако непълната индукция се брои за аргумент). 

Правовата държава

Ако нещо ни дърпа назад като системно забучване на сервиза в мрежата, то това е (по всеобщо признание) съдебната система. Тя е сред невидимите резултати засега и ако има нещо видимо около нея, то е добросъвестното желание на екипа на Христо Иванов и подкрепящите го в РБ и в части на ГЕРБ да променят нещата – включително и с конституциона поправка. Видима е и заинатената съпротива на по-голямата част от политическия и съдебно-прокурорския „истаблишмънт“, макар че думата е твърде купешка за реалността зад нея. 

Прокарването на поправката в конституцията би трябвало да бъде приоритет - резултат, с която всяка партия да иска да се похвали, особено най-голямата управляваща. Мотането и протакането продължиха, обаче, с ясната идея да се отложат нещата за след изборите (и тогава да се блокират или размият още повече). АБВ вече разляха олиото на идеите си за различно съотношение при квотите във ВСС, въпреки че Венецианската комисия одобри настоящия проект и де факто призова за още по-смели реформи. Вярно е, че не всичко зависи от ГЕРБ при приемане на поправки с мнозинство от 180 гласа. Но когато си способен да се угаваряш бързо и безпроблемно с опозицията (да не говорим с АБВ) за привилегии за цигарения бизнес, да речем, би трябвало да можеш да го направиш и за съдебната реформа. Ако наистина искаш.

Антикорупцията

Тук няма ни видими, ни невидими резултати, защото гореспоменатата политико-магистратска коалиция успя да блокира правителствените инициативи на правителството. Първо нямаше да правим реформа като румънската, а после – никаква до изборите. А след това я камилата, я камиларят... С такъв подход – за който не може да бъде винена нито министър Кунева, нито РБ – е ясно, че започваме видимо да се отличаваме от Румъния - основния ни конкурент за приза „най-корумпирана държава“ в ЕС. И отликата не е в наша полза. 

Работата не е в класациите, а в ефекта на корупцията върху бизнес средата. Последното изследване на Европейската комисия показва, че у нас 58% от фирмите заявяват, че не участват в обществени конкурси заради корупция*. Това е най-високият видим резултат в цялото ЕС, където средната стойност е 32%.

Неясната собственост и монополите

Докато плочките и асфалтът стават все по-видими, собствеността в ключови за страната предприятия става все по-невидима и неясна. Един депутат ту има, ту няма вестници и акции в "Булгартабак", например. А и повечето активи в страната се оказаха собственост на учителки в Ирландия. Един от най големите инвеститори у нас пък е малък Кипър, използван като каца за претакане на местни капитали. Собственикът на КТБ в изгнание твърди, че активите на БТК всъщност капитализират фалиралата банка, но в същото време намеква, че тези активи са си негови лични. Къде и чия е собствеността все пак?

Нефункционалност на регулаторите

В такава среда се появява и друг видим резултат – провал на регулатори като КЗК и КФН. Та как да защитиш конкуренцията, като не знаеш кои са конкурентите. И защо да не листваш пирамида на нашата борса, като не се знае в нея кой какво притежава и как. Това са пишман извинения, но явно те проработиха, защото въпросните „регулатори“ (и особено вторият) оцеляха с видимата защита от страна на ГЕРБ и ДПС. Както оцеляха и големи части от екипа на друг подобен „регулатор“ – Иван Искров.

Агресивен медиен монопол

Друг видим резултат е безпрепятственото укрепване на де факто монопола в част от медиите – при вестниците и разпространението им, но вече и на други места. Монопол, който на всичкото отгоре се характеризира с безсмислено агресивна и нискокачествена журналистика. Единственото нейно „достойнство“ е слагачеството й пред ГЕРБ и услужливостта й към силните на деня, които и да са те, стига да включват ДПС.

Правителствен фаворитизъм

Бизнес средата у нас не може да се подобри, ако успехът зависи от близостта с правителството. А последният видим резултат в тази посока е привилегията, дадена на тютюневия бранш и най-вече на фирми, отново свързани с познати лица около ДПС и други нотабили. Аргументите, с които тази привилегия се дава, са толкова смешни, че министър Калфин сигурно умира от срам, докато ги излага (и себе си покрай тях). Ако този фаворитизъм беше случаен или инцидентен – не би си струвало да се коментира. Но когато се съберат всички гореизложени факти, резултатът става видим: опасност от системно привилегироване на съвсем специфични, определени и знайни политико-икономически интереси.

Проклятието КТБ

Най-невидимите резултати са в областта на откриването на отговорността за КТБ. Дотук разбрахме, че двама души носят цялата отговорност: началникът на банковия надзор и собственикът Цветан Василев. Това е ясно, но идеята, че никой друг не носи нито наказателна, нито дори морална и политическа вина за случилото се, е абсурдна. Стана дума за регулаторите, които получиха индулгенции, стана дума и за бизнес кръгове около ДПС и по-нагоре в хранителната верига, без чието участие КТБ нито щеше да се разрасне толкова, нито щеше да се срути. И тук също натрупването на тротоарно-асфалтови видимости има основно за цел да прикрие важното невидимо.

Коалиционните потайности

Не случайно, най-видимият резултат на парламентарните избори през 2014 г. беше, че ДПС трябваше да остане извън властта, дори когато технически имаше възможност да управлява в коалиция с ГЕРБ. Затова се наложи сложната управленска формула от четири партии и включването на РБ в управлението. Кампанията за местните избори в неделя всъщност е предназначена да направи точно тези очевидности невидими. С цел да се „преконфигурира” политическото пространство по-късно. За ДПС и неговите медии това е открита и дисциплинирано изпълнявана задача. ГЕРБ – с поведението си – не само не отхвърля, но сама дава знаци, че вотът ще се чете в тази посока.

Тези сметки са криви не толкова заради математиката – тя и сега дава нужните гласове на ГЕРБ и ДПС в парламента. Кривото в тях е, че невидимите провали на тази коалиция – които бяха изброени по-горе -са започнали преди още тя да е формализирана. Та в крайна сметка за това е изборът на вота за местна власт: ще се подведат ли хората по видимото, за да забравят за невидимото. Моята прогноза е, че няма и това не е агитация в полза на РБ.    

------------------------------------------------------------------------

* http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/e-library/documents/policies/organized-crime-and-human-trafficking/corruption/docs/acr_2014_en.pdf Макар че данните са от 2013 г., нямаме основание да смятаме, че нещата са се подобрили оттогава.

 

Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.