Вече сте разбрали. От 7 декември в обращение излиза монетата от 2 лева. Хартиеният вариант с течение на времето ще бъде изтеглен от обращение така, както стана и с книжната еднолевка.

Защо? Много просто - монетите имат в пъти по-дълъг живот от банкнотите, така че за Българската народна банка е по-рентабилно да изкара хартията от обращение, поне в малките номинали. В еврозоната, към която се стремим, също е така - няма банкнота от 2 евро, а само монета.

Ако се замислим, отдавна не сме държали в ръце 2 лева в звонк. Което ни препраща към великолепното издание на БНБ "Монети", където са описани всички български метални пари от 1879 г. насам, когато е създадена Националната банка.

И така, да тръгнем по пътя на металната двулевка. Оказва се, че ако не броим последната, още неизлязла емисия, тя има общо 48 тиража, но повечето от тях са възпоменателни монети - сечени в малки тиражи по повод определено събитие, но всички имащи силата на платежно средство по номинал.

Първата българска двулевка е отсечена през 1882 г. в Санкт Петербург, като е направена по проект на Николай Формаш. Тя е сребърна - проба 835/1000, и тежи 10 грама. На гърба е с българския герб, диаметърът ѝ е 27 милиметра, запомнете това число.

Втората емисия е 1891 г., като монетата запазва лицевата си страна и размерите, но на гърба ѝ вече е поставен княз Фердинанд, а монетите от емисията се секат в Австро-Унгария. През 1894 г. е направена нова емисия, монетата запазва вида си. Интересно е, че тогава са сечени и първите златни монети - 10 лв., 20 лв. и 100 лева.

Третата двулевка е сечена през 1910 г., като портретът на гърба е актуализиран и надписът е променен "Фердинанд I, цар на българите".

Следващата емисия е 1912 г., като дизайнът на гърба се променя - профилът на цар Фердинанд е с увеличен размер.
Същата монета излиза в нова емисия и през 1913 г., както и през 1916 г.

Следващата емисия е в бурната 1923 г., като въпреки, че монетата запазва лицето си, на гърба ѝ се връща българският герб, а среброто отпада от съдържанието ѝ, заменено от по-евтина сплав от алуминий, цинк и никел. Затова и парата е значително по-лека - 2,5 грама.

През 1925 г. има две емисии на двулевката, която натежава на 5 грама заради използваната медно-никелова сплав. Едната от тях е отсечена във Франция и се отличава от другата, която е направена в Австрия, по чертичката под годината на емисията.

Следващата двулевка е чак 1941 г., като монетата запазва външния си вид, но смалява диаметъра си на 23 мм и заради икономиите е направена от желязо с никелово покритие, за да не ръждясва. Тежи 5 грама. Същата пара е емитирана и през 1943 г.

В Народната република двулевката няма сериозна разменна стойност. Но въпреки това се прави сериозно количество възпоменателни монети по най-различни поводи, като в периоза 1944-1989 г. има 3 различни емисии. Най-редките са от 1965 г. - две емисии - 1100 години славянска писменост (10 000 бр.) и емисия "Георги Димитров" (20 000 бр.), които са изработени от сребро. През 1968 г., за отбелязване на 1050 г. от смъртта на Климент Охридски е сечена двулевкас тираж от 506 000 бройки, но от медно-никелова сплав.

За периода има само две големи двулевови емисии, които са с потенциал за разменни монети, като тиражът им надвишава 1 млн. бройки. И двете са правени през 1969 г. Едната е "25 години от социалистическата революция в България" - 1,5 млн. бройки на гърба с паметника на Альоша, по дизайн на Валентин Старчев и Крум Дамянов. Старчев е създател на противоречивия паметник пред НДК, който общината още се чуди дали да махне.

Другата е с тираж от 1,9 млн. бройки, "90 години от освобождението на България от османско иго". Нейните автори пак са Старчев и Дамянов. 

През 80-те години на миналия век има десетки серии монети от 2 лв., отсечени по повод на най-различни събития - световното по футбол 1982 г., 100 години от рождението на Йордан Йовков, Световно ловно изложение в Пловдив. 1300 години България в цели 12 варианта - "Мадарският конник", "Славянска писменост", "800 години от въстанието на Асен и Петър", "Иван Асен Втори", черквата в Бояна, "Рилският манастир", хайдушко движение, "Оборище" и други, които са в тираж от по 300 000 екземпляра.

Колекционерска емисия от 300 000 бройки има и през 1986 г. за световното в Мексико. Както и през 1987 г. за световното първенство по художествена гимнастика. И така нататък.

Соцдвулевки в звонк са отсечени през 1988 г., 100 години Софийски университет Климент Охридски и 24-и Летни омимпийски игри Сеул, Втори съвместен космически полет СССР-НРБ, Последната е през 1989 г., "22-о световно първенство по кану-каяк в Пловдив, по 300 000 екземпляра".

Характерно за соцвъзпоменателните и разменни двулевки е, че от 1969 г. те стандартно са с диаметър 30 мм и са изработени от медно-никелова сплав.

След промените първата двулевка е сечена през 1992 г. и за разлика от всички други преди това, които са сребристи, тя е златиста, от медно-никелова сплав и с по-малък диаметър - 25,2 милиметра.

Следват години на инфлация, в които монетите имат по няколко нули в означението си и правенето на двулевки няма икономически смисъл. Някои си спомнят, че в средата на 90-те години на миналия век вървеше слухът, че монети от 1 и 2 лв. от емисия 92-а година бяха пробивани за  да се използват като шайби, защото струваха по-малко от фабрично изработените.

И така. До тази година, когато излиза в обращение първата двулевка от 23 години насам. Интересно е, че в този период в изключително ниски тиражи са сечени двулевки само като възпоменателни монети - изработените от мед "200 години от рождението на Захари Зограф", емисия 2010 г., която е едва в 6000 бройки, както и "125 години от рождението на Димчо Дебелянов" (2012 г., 5000 бр.), "110 години от рождението на Златю Бояджиев" (2013 г., 4000 бр.), "90 години от рождението на Апостол Карамитев" (2013 г., 3000 бр.). Те са с доста гигантски размер - 34,2 мм диаметър. А ако се върнем назад в годините и потърсим емисия с разменен потенциал, последната е точно тази от 1992 г.

23 години, не са никак малко. По размер новата двулевка се доближава до стандарта в царска България - 26,5 диаметър и тегло от 9 грама. Тя е и първата българска двулевова биметална монета - сърцевината ѝ е от златиста, а външната част - от сребриста сплав.