Има ли нещо общо между убийството на детето в Поморие, изборния рейтинг на Николай Бареков и номинацията на Делян Пеевски за евродепутат?

Има. Всяко от тези събития илюстрира как умира България. Сигурно списъкът им може да е по-дълъг. 
Ако прибегнем към услужливия шаблон – те са капки, в които се оглежда едно и също небе. Ние  броим капките. Една по една. И всяка сама за себе си.

Във всяка от тях обаче се оглежда една и съща липса – на здрава обществена тъкан.

Това, което прави индивидите годни да живеят заедно, да вървят в определена посока, да постигат цели – ценностите, нормите, институциите – не работи. То е празна черупка, в която животът е умрял.

Ако можеш предумишлено да убиеш дете, независимо по каква причина, значи си се разделил с изначалните заповеди, които правят от стадото или глутницата общество.

Да, детеубийци има не само в България. И не у нас са най-ужасяващите примери.  Да си спомним само за белгийския педофил Марк Дютру.

Но България е рядък пример на съчетание между личностна и социална деградация.

Да кандидатираш евроабсурди като Пеевски и Бареков за евродепутати е все едно да убиеш мечтата на един народ за по-добър и по-достоен живот в детската й възраст. Да обезсмисляш жертвите на целия преход.

Не е удивително, че има такива, които го правят. Удивителна е лекотата, с която то минава. 

Ако има достатъчно българи, които биха гласували за споменатите лица, това значи, че големи части от населението на държавата ни членка живее в средновековна нищета, невежество и зависимост. И че тези части, или по-точно техните феодални господари, могат да решават кой да ни представлява и да ни управлява. 

И Пеевски, и Бареков са подигравки с човешкото достойнство и интелигентност. За тях може да гласува само човек, който е доведен до състояние да се прости с тези качества. Това имам предвид, когато говоря за мъртва обществена тъкан, за гангренясали части от обществото ни, за т.нар. „социална некроза“. Става дума за избиратели, които формално съществуват като хора, но живеят и реагират като животни. И са третирани като такива.

България не умира просто защото смъртността е по-висока от раждаемостта и защото емиграцията е по-голяма от имиграцията. Такива периоди са преживели ред европейски страни – виж само Ирландия, Гърция, Италия. И демографската ни криза не е причина, а следствие.

България умира от безсмислие. Каквото и да правиш в тази страна, то няма смисъл. Винаги печелят Бареков и Пеевски. Затова, що има жизнеспособно, то бяга. За местата, където също има детеубийци и други престъпници, но в които има и смисъл.
Вече над един милион са го направили за последните 25 години.