Руският президент Владимир Путин продължава да поднася изненади. Руската военна намеса в Сирия, последвана от среща очи в очи в Москва с президента на тази страна Башар Асад смая света.

Както и след действията на Путин в Украйна миналата година, така и сега последва хор от коментари за предполагаемия му стратегически гений. Той действа решително, като взема инициативата и поставя всички пред свършени факти - историята продължава, за разлика от безпомощните напъни на Запада в Сирия.

Истината е в обратното.

Преди пет години Русия бе в много по-силна позиция - както у дома, така и навън. Днес Путин играе защитно, като взема двойно повече грешни решения, воден от остарялата теория за международната политика.

Признанието на грешките на Русия обаче не гарантира бъдещи неуспехи. САЩ и съюзниците ни не могат да стоят безучастни и да чакат Русия да се провали. Вместо това ние трябва да приемем подробна стратегия, за да сведем до минимум отрицателните последици от действията на Русия и да имаме най-добри последици от нашите действия.

Преди пет години Русия превземаше света. През 2010 г. в Украйна Кремъл помогна за възкачването на своя съюзник Виктор Янукович. навсякъде в бившото съветско пространство руските лидери бележеха напредък в това, което щеше да се превърне в Евразийския икономически съюз - техния отговор на ЕС.

Москва също така подобри отношенията си с Европа и САЩ. Президентът Дмитрий Медведев дори присъства на срещата на НАТО в Лисабон през 2010 г. и говори за развитие на "стратегическо партньорство", което ще остави "зад гърба ни трудния период в нашите отношения". Главната тема бе сътрудничеството в противоракетната отбрана, а не разширяването на НАТО.

Обществата и в Америка, и в Русия забелязаха напредъка. През 2010 г. близо две трети от руснаците имаха положително мнение за САЩ, докато подобен процент от американците виждаха Русия като съюзник или партньор.

Руската икономика се завръщаше към растежа след финансовата криза от 2008 г. Търговията със САЩ се разширяваше, имаше по-тесин връзки с европейските икономики и Русия бе на път да се присъедини към Световната търговска организация (СТО).

През 2010 г. Русия изигра решителна роля и в приемането на нови санкции срещу Иран. Като направи това, тя демонстрира силата на международното си лидерство дори на цената да влоши връзките си важен съюзник.

И през 2011 г. всичко тръгна наопаки.

По различни причини обществата в арабския свят, Украйна и Русия започнаха да се мобилизират срещу своите управници. В началото президентът Медведев бе на страната на хората в Близкия изток, като забележителното бе, че се въздържа, но не наложи вето на резолюицията на Съвета за сигурност, която разреши използването на сила в Либия. Медведев установи контакти и с опозиционните лидери в Русия и въведе някои скромни политически реформи, преди да напусне Кремъл през май 2012 г.

Подходът на Путин обаче бе обратният. Той видя зад тези протести американска ръка и реши, че отговорът на тях - без значение дали е в Сирия, Египет, Русия или Украйна, трябва да бъде принудата и силата.

След встъпването си в длъжност Путин се изправи срещу демонстрантите в Русия, като ги нарече предатели. Тактиката му отслаби опозицията.

Но краткосрочните му успехи доведоха до дългосрочни загуби. Параноята на Путин от независимите политически актьори подхрани нарастващите опасения на бизнеса извън неговата олигархична клика. Икономическите реформи спряха, инвестициите намаляха, а държавната собственост се увеличи.

Настана и политическа стагнация. През първите две години от третия му мандат като президент одобрението на Путин се колебаеше около 60 на сто - най-ниското, което той е имал. Едва нахлуването в Украйна изстреля обратно нагоре рейтинга му.

В Украйна обаче смазването на протестиращите не се получи. Докато Янукович се опитваше да разчисти улиците със сила и Кремъл го защитаваше, боязливите му опити да приложи тактиката на силния човек се провалиха, което го принуди да избяга.

Ядосан от това, което видя като поредна операция на ЦРУ за свалянето на руски съюзник, Путин отвърна на удара. Той анексира Крим и се опита да заграби още по-голяма територия в Източна Украйна, наречена Новорусия от ентусиазираните сепаратисти.

И пак цената на тези временни победи скочи. В резултат на санкциите и падащите цени енергията руската икономика се срина на 1,2 трилиона долара от 2 трилиона през 2014 г. А Нато, която бе съюзник в мисиите, сега отново се стреми да обуздае Русия.

Путин бе принуден и да изостави проекта за Новорусия. Протежетата му в Източна Украйна нито се радват на народна подкрепа, нито имат ефективно правителство. А действията му гарантираха, че Украйна никога няма да се присъедини към Евразийския икономически съюз, нито ще се съюзи някога пак с Русия.

политиката му към друг съюзник - Асад, също се провали. Въпреки че блокира резолюциите на Съвета за сигурност срещу правителството на Асад, достави оръжие на Дамаск и окуражи съюзниците на Сирия да дойдат да защитават режима, усилията на Путин не засилиха властта на Асад. След 4 години гражданска война Асад управлява по-малка територия и е изправен срещу по-опасни врагове. Ето защо Путин трябваше да се намеси - за да спаси автократичния си съюзник от поражение.

В краткосрочен план руските бомбардировки в Сирия стимулираха сирийската армия и съюзниците й да предприемат контраофанзива срещу бунтовниците, т.е. срещу всички без "Ислямска държава" (ИД). Но в дългосрочен план само руските въздушни удари не могат да възстановят властта на Асад върху цялата страна.

Путин е специалист по краткосрочните тактически отговори на отстъпленията, но талантът му за дългсрочна стратегия е по-слаб. Дори без отговор от страна на Запада задграничните авантюри на Путин в крайна сметка ще се провалят, най-вече докато вътрешните икономически проблеми продължават да разяждат страната.

Но САЩ и техните съюзници трябва да скъсят този период, като натиснат Русия на няколко фронта. Докато Путин прави всичко възможно да крепи съюзника си в Сирия, ние трябва да правим същото с нашите партньори и съюзници - не само в Сирия, но в Европа и по целия свят.

В Сирия САЩ не трябва да позволят Русия да елиминира всички играчи без Асад и ИД. Ние ше трябва да осигурим повече оръжия и подкрепа за другите бунтовнически групировки. Ние трябва да предупредим Путин, че по-нататъшни атаки срещу бунтовници извън ИД ще ни принуди да ги защитаваме или чрез установяване на забранена за полети зона, или чрез въоръжаването им с противовъздушни оръжия.

САЩ и западните съюзници трябва да се възползват от това, че вниманието на Путин е отклонено към Сирия, за да увеличат подкрепата си за Украйна В замята на напредъка в икономическите реформи и най-вече меките срещу корупцията ние можем да предложим по-голяма финансова помощ за инфраструктурата и социалните програми. И сега е моментът за усилим украинската армия, като й осигурим повече военно обучение и оръжия за отбрана.

В Европа НАТО трябва да разположи сухопътни сили на територията на съюзниците, които са най-заплашени от Русия. Руската анексия на Крим и намесата в Източна Украйна нарушиха Основополагащия акт между НАТО и Русия и други договори. Като отговор съюзниците ни от НАТО заслужават нови ангажименти от наша страна.

Най-накрая, ние трябва да продължим да преследваме дългосрочни политически цели, които демонстрират американското лидерство и усилват изолацията на Русия. Ратифицирането на Транстихоокеанското споразумение за партньорство, сключването на многостранното споразумение за климата в края на годината, задълбочаването на връзките с Индия и подобряването на отношенията с Китай са част от многостранната стратегия на Америка.

САЩ определено имат интерес в появата на силна, богата и демократична Русия, изцяло интегрирана в международната общност от държави. Евентуалните нови руски лидери може да осъзнаят, че пътят на Русия към величието изисква вътрешни реформи и отговорно лидерство навън. Да крепиш със сила провалени диктатори не е печеливша стратегия.

Точно сега единственият начин Русия да бъде тласната в друга посока е тя да бъде обуздана и да отвърнем на сегашния курс на Путин не само чрез незабавен отговор в Сирия, но и чрез устойчива стратегия по целия свят.

-----

* Авторът е директор на Института за международни проучвания "Фриймън Споли" към Станфордския университет. Бил е член на Националния съвет за сигурност в администрацията на Барак Обама. Заемал е поста посланик на САЩ в Русия през 2012-2014 г. Препечатваме коментара му от в. "Ню Йорк таймс".