Ad Config - Website header

 

Article_top

Майкъл Макфол

Руският президент Владимир Путин продължава да поднася изненади. Руската военна намеса в Сирия, последвана от среща очи в очи в Москва с президента на тази страна Башар Асад смая света.

Както и след действията на Путин в Украйна миналата година, така и сега последва хор от коментари за предполагаемия му стратегически гений. Той действа решително, като взема инициативата и поставя всички пред свършени факти - историята продължава, за разлика от безпомощните напъни на Запада в Сирия.

Истината е в обратното.

Преди пет години Русия бе в много по-силна позиция - както у дома, така и навън. Днес Путин играе защитно, като взема двойно повече грешни решения, воден от остарялата теория за международната политика.

Признанието на грешките на Русия обаче не гарантира бъдещи неуспехи. САЩ и съюзниците ни не могат да стоят безучастни и да чакат Русия да се провали. Вместо това ние трябва да приемем подробна стратегия, за да сведем до минимум отрицателните последици от действията на Москва и да имаме най-добри последици от нашите действия.

Преди пет години Русия превземаше света. През 2010 г. в Украйна Кремъл помогна за възкачването на своя съюзник Виктор Янукович. Навсякъде в бившето съветско пространство руските лидери бележеха напредък в това, което щеше да се превърне в Евразийския икономически съюз - техния отговор на ЕС.

Москва също така подобри отношенията си с Европа и САЩ. Президентът Дмитрий Медведев дори присъства на срещата на НАТО в Лисабон през 2010 г. и говори за развитие на "стратегическо партньорство", което ще остави "зад гърба ни трудния период в нашите отношения". Главната тема бе сътрудничеството в противоракетната отбрана, а не разширяването на НАТО.

Обществата и в Америка, и в Русия забелязаха напредъка. През 2010 г. близо две трети от руснаците имаха положително мнение за САЩ, докато подобен процент от американците виждаха Русия като съюзник или партньор.

Руската икономика се завръщаше към растежа след финансовата криза от 2008 г. Търговията със САЩ се разширяваше, имаше по-тесни връзки с европейските икономики и Русия бе на път да се присъедини към Световната търговска организация (СТО).

През 2010 г. Русия изигра решителна роля и в приемането на нови санкции срещу Иран. Като направи това, тя демонстрира силата на международното си лидерство дори на цената да влоши връзките си важен съюзник.

И през 2011 г. всичко тръгна наопаки.

По различни причини обществата в арабския свят, Украйна и Русия започнаха да се мобилизират срещу своите управници. В началото президентът Медведев бе на страната на хората в Близкия изток, като забележителното бе, че се въздържа, но не наложи вето на резолюцията на Съвета за сигурност, която разреши използването на сила в Либия. Медведев установи контакти и с опозиционните лидери в Русия и въведе някои скромни политически реформи, преди да напусне Кремъл през май 2012 г.

Подходът на Путин обаче бе обратният. Той видя зад тези протести американска ръка и реши, че отговорът на тях - без значение дали е в Сирия, Египет, Русия или Украйна, трябва да бъде принудата и силата.

След встъпването си в длъжност Путин се изправи срещу демонстрантите в Русия, като ги нарече предатели. Тактиката му отслаби опозицията.

Но краткосрочните му успехи доведоха до дългосрочни загуби. Параноята на Путин от независимите политически актьори подхрани нарастващите опасения на бизнеса извън неговата олигархична клика. Икономическите реформи спряха, инвестициите намаляха, а държавната собственост се увеличи.

Настана и политическа стагнация. През първите две години от третия му мандат като президент одобрението на Путин се колебаеше около 60 на сто - най-ниското, което той е имал. Едва нахлуването в Украйна изстреля обратно нагоре рейтинга му.

В Украйна обаче смазването на протестиращите не се получи. Докато Янукович се опитваше да разчисти улиците със сила и Кремъл го защитаваше, боязливите му опити да приложи тактиката на силния човек се провалиха, което го принуди да избяга.

Ядосан от това, което видя като поредна операция на ЦРУ за свалянето на руски съюзник, Путин отвърна на удара. Той анексира Крим и се опита да заграби още по-голяма територия в Източна Украйна, наречена Новорусия от ентусиазираните сепаратисти.

И пак цената на тези временни победи скочи. В резултат на санкциите и падащите цени енергията руската икономика се срина на 1,2 трилиона долара от 2 трилиона през 2014 г. А НАТО, която бе съюзник в мисиите, сега отново се стреми да обуздае Русия.

Путин бе принуден и да изостави проекта за Новорусия. Протежетата му в Източна Украйна нито се радват на народна подкрепа, нито имат ефективно правителство. А действията му гарантираха, че Украйна никога няма да се присъедини към Евразийския икономически съюз, нито ще се съюзи някога пак с Русия.

Политиката му към друг съюзник - Асад, също се провали. Въпреки че блокира резолюциите на Съвета за сигурност срещу правителството на Асад, достави оръжие на Дамаск и окуражи съюзниците на Сирия да дойдат да защитават режима, усилията на Путин не засилиха властта на Асад. След 4 години гражданска война Асад управлява по-малка територия и е изправен срещу по-опасни врагове. Ето защо Путин трябваше да се намеси - за да спаси автократичния си съюзник от поражение.

В краткосрочен план руските бомбардировки в Сирия стимулираха сирийската армия и съюзниците й да предприемат контраофанзива срещу бунтовниците, т.е. срещу всички без "Ислямска държава" (ИД). Но в дългосрочен план само руските въздушни удари не могат да възстановят властта на Асад върху цялата страна.

Путин е специалист по краткосрочните тактически отговори на отстъпленията, но талантът му за дългсрочна стратегия е по-слаб. Дори без отговор от страна на Запада задграничните авантюри на Путин в крайна сметка ще се провалят, най-вече докато вътрешните икономически проблеми продължават да разяждат страната.

Но САЩ и техните съюзници трябва да скъсят този период, като натиснат Русия на няколко фронта. Докато Путин прави всичко възможно да крепи съюзника си в Сирия, ние трябва да правим същото с нашите партньори и съюзници - не само в Сирия, но в Европа и по целия свят.

В Сирия САЩ не трябва да позволят Русия да елиминира всички играчи без Асад и ИД. Ние ше трябва да осигурим повече оръжия и подкрепа за другите бунтовнически групировки. Ние трябва да предупредим Путин, че по-нататъшни атаки срещу бунтовници извън ИД ще ни принуди да ги защитаваме или чрез установяване на забранена за полети зона, или чрез въоръжаването им с противовъздушни оръжия.

САЩ и западните съюзници трябва да се възползват от това, че вниманието на Путин е отклонено към Сирия, за да увеличат подкрепата си за Украйна В замяна на напредъка в икономическите реформи и най-вече меките срещу корупцията ние можем да предложим по-голяма финансова помощ за инфраструктурата и социалните програми. И сега е моментът да усилим украинската армия, като й осигурим повече военно обучение и оръжия за отбрана.

В Европа НАТО трябва да разположи сухопътни сили на територията на съюзниците, които са най-заплашени от Русия. Руската анексия на Крим и намесата в Източна Украйна нарушиха Основополагащия акт между НАТО и Русия и други договори. Като отговор съюзниците ни от НАТО заслужават нови ангажименти от наша страна.

Най-накрая, ние трябва да продължим да преследваме дългосрочни политически цели, които демонстрират американското лидерство и усилват изолацията на Русия. Ратифицирането на Транстихоокеанското споразумение за партньорство, сключването на многостранното споразумение за климата в края на годината, задълбочаването на връзките с Индия и подобряването на отношенията с Китай са част от многостранната стратегия на Америка.

САЩ определено имат интерес в появата на силна, богата и демократична Русия, изцяло интегрирана в международната общност от държави. Евентуалните нови руски лидери може да осъзнаят, че пътят на Русия към величието изисква вътрешни реформи и отговорно лидерство навън. Да крепиш със сила провалени диктатори не е печеливша стратегия.

Точно сега единственият начин Русия да бъде тласната в друга посока е тя да бъде обуздана и да отвърнем на сегашния курс на Путин не само чрез незабавен отговор в Сирия, но и чрез устойчива стратегия по целия свят.

-----

* Авторът е директор на Института за международни проучвания "Фриймън Споли" към Станфордския университет. Бил е член на Националния съвет за сигурност в администрацията на Барак Обама. Заемал е поста посланик на САЩ в Русия през 2012-2014 г. Препечатваме коментара му от в. "Ню Йорк таймс".

 
Владимир Путин. Снимка БГНЕС

Руският президент Владимир Путин продължава да поднася изненади. Руската военна намеса в Сирия, последвана от среща очи в очи в Москва с президента на тази страна Башар Асад смая света.

Както и след действията на Путин в Украйна миналата година, така и сега последва хор от коментари за предполагаемия му стратегически гений. Той действа решително, като взема инициативата и поставя всички пред свършени факти - историята продължава, за разлика от безпомощните напъни на Запада в Сирия.

Истината е в обратното.

Преди пет години Русия бе в много по-силна позиция - както у дома, така и навън. Днес Путин играе защитно, като взема двойно повече грешни решения, воден от остарялата теория за международната политика.

Признанието на грешките на Русия обаче не гарантира бъдещи неуспехи. САЩ и съюзниците ни не могат да стоят безучастни и да чакат Русия да се провали. Вместо това ние трябва да приемем подробна стратегия, за да сведем до минимум отрицателните последици от действията на Москва и да имаме най-добри последици от нашите действия.

Преди пет години Русия превземаше света. През 2010 г. в Украйна Кремъл помогна за възкачването на своя съюзник Виктор Янукович. Навсякъде в бившето съветско пространство руските лидери бележеха напредък в това, което щеше да се превърне в Евразийския икономически съюз - техния отговор на ЕС.

Москва също така подобри отношенията си с Европа и САЩ. Президентът Дмитрий Медведев дори присъства на срещата на НАТО в Лисабон през 2010 г. и говори за развитие на "стратегическо партньорство", което ще остави "зад гърба ни трудния период в нашите отношения". Главната тема бе сътрудничеството в противоракетната отбрана, а не разширяването на НАТО.

Обществата и в Америка, и в Русия забелязаха напредъка. През 2010 г. близо две трети от руснаците имаха положително мнение за САЩ, докато подобен процент от американците виждаха Русия като съюзник или партньор.

Руската икономика се завръщаше към растежа след финансовата криза от 2008 г. Търговията със САЩ се разширяваше, имаше по-тесни връзки с европейските икономики и Русия бе на път да се присъедини към Световната търговска организация (СТО).

През 2010 г. Русия изигра решителна роля и в приемането на нови санкции срещу Иран. Като направи това, тя демонстрира силата на международното си лидерство дори на цената да влоши връзките си важен съюзник.

И през 2011 г. всичко тръгна наопаки.

По различни причини обществата в арабския свят, Украйна и Русия започнаха да се мобилизират срещу своите управници. В началото президентът Медведев бе на страната на хората в Близкия изток, като забележителното бе, че се въздържа, но не наложи вето на резолюцията на Съвета за сигурност, която разреши използването на сила в Либия. Медведев установи контакти и с опозиционните лидери в Русия и въведе някои скромни политически реформи, преди да напусне Кремъл през май 2012 г.

Подходът на Путин обаче бе обратният. Той видя зад тези протести американска ръка и реши, че отговорът на тях - без значение дали е в Сирия, Египет, Русия или Украйна, трябва да бъде принудата и силата.

След встъпването си в длъжност Путин се изправи срещу демонстрантите в Русия, като ги нарече предатели. Тактиката му отслаби опозицията.

Но краткосрочните му успехи доведоха до дългосрочни загуби. Параноята на Путин от независимите политически актьори подхрани нарастващите опасения на бизнеса извън неговата олигархична клика. Икономическите реформи спряха, инвестициите намаляха, а държавната собственост се увеличи.

Настана и политическа стагнация. През първите две години от третия му мандат като президент одобрението на Путин се колебаеше около 60 на сто - най-ниското, което той е имал. Едва нахлуването в Украйна изстреля обратно нагоре рейтинга му.

В Украйна обаче смазването на протестиращите не се получи. Докато Янукович се опитваше да разчисти улиците със сила и Кремъл го защитаваше, боязливите му опити да приложи тактиката на силния човек се провалиха, което го принуди да избяга.

Ядосан от това, което видя като поредна операция на ЦРУ за свалянето на руски съюзник, Путин отвърна на удара. Той анексира Крим и се опита да заграби още по-голяма територия в Източна Украйна, наречена Новорусия от ентусиазираните сепаратисти.

И пак цената на тези временни победи скочи. В резултат на санкциите и падащите цени енергията руската икономика се срина на 1,2 трилиона долара от 2 трилиона през 2014 г. А НАТО, която бе съюзник в мисиите, сега отново се стреми да обуздае Русия.

Путин бе принуден и да изостави проекта за Новорусия. Протежетата му в Източна Украйна нито се радват на народна подкрепа, нито имат ефективно правителство. А действията му гарантираха, че Украйна никога няма да се присъедини към Евразийския икономически съюз, нито ще се съюзи някога пак с Русия.

Политиката му към друг съюзник - Асад, също се провали. Въпреки че блокира резолюциите на Съвета за сигурност срещу правителството на Асад, достави оръжие на Дамаск и окуражи съюзниците на Сирия да дойдат да защитават режима, усилията на Путин не засилиха властта на Асад. След 4 години гражданска война Асад управлява по-малка територия и е изправен срещу по-опасни врагове. Ето защо Путин трябваше да се намеси - за да спаси автократичния си съюзник от поражение.

В краткосрочен план руските бомбардировки в Сирия стимулираха сирийската армия и съюзниците й да предприемат контраофанзива срещу бунтовниците, т.е. срещу всички без "Ислямска държава" (ИД). Но в дългосрочен план само руските въздушни удари не могат да възстановят властта на Асад върху цялата страна.

Путин е специалист по краткосрочните тактически отговори на отстъпленията, но талантът му за дългсрочна стратегия е по-слаб. Дори без отговор от страна на Запада задграничните авантюри на Путин в крайна сметка ще се провалят, най-вече докато вътрешните икономически проблеми продължават да разяждат страната.

Но САЩ и техните съюзници трябва да скъсят този период, като натиснат Русия на няколко фронта. Докато Путин прави всичко възможно да крепи съюзника си в Сирия, ние трябва да правим същото с нашите партньори и съюзници - не само в Сирия, но в Европа и по целия свят.

В Сирия САЩ не трябва да позволят Русия да елиминира всички играчи без Асад и ИД. Ние ше трябва да осигурим повече оръжия и подкрепа за другите бунтовнически групировки. Ние трябва да предупредим Путин, че по-нататъшни атаки срещу бунтовници извън ИД ще ни принуди да ги защитаваме или чрез установяване на забранена за полети зона, или чрез въоръжаването им с противовъздушни оръжия.

САЩ и западните съюзници трябва да се възползват от това, че вниманието на Путин е отклонено към Сирия, за да увеличат подкрепата си за Украйна В замяна на напредъка в икономическите реформи и най-вече меките срещу корупцията ние можем да предложим по-голяма финансова помощ за инфраструктурата и социалните програми. И сега е моментът да усилим украинската армия, като й осигурим повече военно обучение и оръжия за отбрана.

В Европа НАТО трябва да разположи сухопътни сили на територията на съюзниците, които са най-заплашени от Русия. Руската анексия на Крим и намесата в Източна Украйна нарушиха Основополагащия акт между НАТО и Русия и други договори. Като отговор съюзниците ни от НАТО заслужават нови ангажименти от наша страна.

Най-накрая, ние трябва да продължим да преследваме дългосрочни политически цели, които демонстрират американското лидерство и усилват изолацията на Русия. Ратифицирането на Транстихоокеанското споразумение за партньорство, сключването на многостранното споразумение за климата в края на годината, задълбочаването на връзките с Индия и подобряването на отношенията с Китай са част от многостранната стратегия на Америка.

САЩ определено имат интерес в появата на силна, богата и демократична Русия, изцяло интегрирана в международната общност от държави. Евентуалните нови руски лидери може да осъзнаят, че пътят на Русия към величието изисква вътрешни реформи и отговорно лидерство навън. Да крепиш със сила провалени диктатори не е печеливша стратегия.

Точно сега единственият начин Русия да бъде тласната в друга посока е тя да бъде обуздана и да отвърнем на сегашния курс на Путин не само чрез незабавен отговор в Сирия, но и чрез устойчива стратегия по целия свят.

-----

* Авторът е директор на Института за международни проучвания "Фриймън Споли" към Станфордския университет. Бил е член на Националния съвет за сигурност в администрацията на Барак Обама. Заемал е поста посланик на САЩ в Русия през 2012-2014 г. Препечатваме коментара му от в. "Ню Йорк таймс".

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

ozzy

Брилянтно, едно към едно! "САЩ определено имат интерес в появата на силна, богата и демократична Русия, изцяло интегрирана в международната общност от държави. Евентуалните нови руски лидери може да осъзнаят, че пътят на Русия към величието изисква вътрешни реформи и отговорно лидерство навън. Да крепиш със сила провалени диктатори не е печеливша стратегия."
Анонимен's picture
Анонимен

Някой ден ще разбереш какво значи "изцяло интегрирана държава".
SRQBoyboy's picture
SRQBoyboy
SRQBoyboy

SRQBoyboy

Русия няма бъдеще, защото руснаците не знаят какво е демокрация. Все търсят някой с глеми мускули и железни зъби да ги води. Без да виждат, че той е кьорав и с двете очи. Стадният инстинкт им е соатанал като спомен от времето, когато са групово са бягали от татарите на Чингиз Хан.
Анонимен's picture
Анонимен

Коментар на ниво селска кръчма. Бъдеще нямаш ти, продажнико грантов!
Анонимен's picture
Анонимен

Мъ как да не е гений. По цял ден мисли как да резне кабела на цивилизования свят. Тва не е ли гениално? За радиоактивната пепел да не говорим.
Анонимен's picture
Анонимен

Зa 25г

Рубль продолжает падать после девальвации в 35 тысяч раз
Анонимен's picture
Анонимен

Рецессия близко: э

Рецессия бл
Анонимен's picture
Анонимен

Рецессия близко: э

Рецессия бл
Анонимен's picture
Анонимен

Сссс

Эксперты предупреждают россиян о грядущей девальвации
Анонимен's picture
Анонимен

Ти разкажи за поредното приближаване на тавана на американския дълг.
SRQBoyboy's picture
SRQBoyboy
SRQBoyboy

SRQBoyboy

Америка може да си позволи голям дълг, защото има най-голямата икономика, а и куп активи, които стоят зад нея. Русия е обрана държава, която разчита само на нефт и газ. Ако им затегнат още повече ембаргото не могат да помпат нито нефт, нито газ. Какво произвеждат - железа, които ръждясват и стават само за отпадъци.
Анонимен's picture
Анонимен

123

А за боят по негрите няма ли да питаш?
Анонимен's picture
Анонимен

Не само си тъп, но и упорит. Продължавай да вярваш на тези, които ти промиват течния мозък
Анонимен's picture
Анонимен

кгб

хуйловщини.....
Анонимен's picture
Анонимен

гений е, само че зъл....
Анонимен's picture
Анонимен

009

Прекрасна статия. Остава само да напишете и обясните как Путин спретна Майдана в Киев. Автора като пряк участник в събитията няма да му е трудно. За едни снайперски пушки става дума и за едни снайперисти които се предвижваха под ръководството на един Паруби. Помните ли го?
Анонимен's picture
Анонимен

010

Майдана започна, след като Янукович отказа да подпише договора за асоцииране с ЕС и осведоми Украина, че ще влиза в Евразийския съюз. Само в Киев излязоха 1 000 000 вбесени граждани.
Анонимен's picture
Анонимен

"Евентуалните нови руски лидери може да осъзнаят,..." - ето къде ги стяга чепика "стратезите" от уса.
Анонимен's picture
Анонимен

За снайперистите на майдана дори укр. прокуратура вече обвинява десния сектор, партия свобода. Но за това разбира се не е удобно да се пише тук.
Анонимен's picture
Анонимен

123

Снайперистите се появиха през Февруари. Първите жертви паднаха през Януари, когато Янукович изпрати Беркут да "разчисят" центъра на Киев. Командващите операцията и до днес ги издирва същата прокуратура, ама са в Русия.
Анонимен's picture
Анонимен

Россияне оценили "похоронный бюджет" России на 2016 год: мы идем ко дну. Опубликовано видео Некоторые даже заявили, что правительству России осталось только "пустить свинец в лоб", потому что из-за таких расходов на конфликты в Сирии и Украине "Россия опускается на дно". http://obozrevatel.com/abroad/78129-rossiyane-otsenili-pohoronnyij-byudzhet-rossii-na-2016-god-myi-idem-ko-dnu--opublikovano-video.htm
SRQBoyboy's picture
SRQBoyboy
SRQBoyboy

SRQBoyboy

Плохо из за то что дна не видно, очень глубокое оно спустилось.
Анонимен's picture
Анонимен

Российский валютный рынок отметил 25-летний юбилей свободной конвертации валют в стране новым падением курса рубля.

26 октября 1990-го года президент СССР Михаил Горбачев подписал указ «О введении коммерческого курса рубля к иностранным валютам и мерах по созданию общесоюзного валютного рынка». Вскоре после этого стартовали первые валютные аукционы Внешэкономбанка, на которых доллар продавали по 1,8 рубля.

С тех пор курс российской валюты упал в 34 тысячи 694 раза (с учетом деноминации 1998-го года). В понедельник снижение продолжилось.
Анонимен's picture
Анонимен

САЩ за пореден път доблжават тавана дълга си
Анонимен's picture
Анонимен

Дългът е стабилен и носи доход на вложителите.Затова РФ е вложила в него последните си свободни резерви от 81 милиарда долара, а Китай повече от трилион!!!
Анонимен's picture
Анонимен

Те това е най голямата глупост, която съм чел в живота си!!!
SRQBoyboy's picture
SRQBoyboy
SRQBoyboy

SRQBoyboy

Разбираш от финанси по-малко, отколкото моето куче от опера...
Анонимен's picture
Анонимен

Купувай трежърис тогава. Да си имаш за тоалетна хартия скоро, разбирачо промит
Анонимен's picture
Анонимен

Само говорят за реформи, а в същност богатеят приятелите на путин. Ето пример от вчера-полковник пенсионер от спецслужбите купи Viasat и TV1000 за 45$************


Шведская MTG продала российский бизнес Viasat полковнику спецслужб в отставке ***********
„О том, что российская компания «Синерджи» приобрела российский бизнес Viasat, шведская MTG сообщила на своем сайте в понедельник. Как отмечается в сообщении, MTG также продала свой бизнес по управлению международными платными телеканалами, в который входят каналы группы TV1000, компании Sabiero Holdings Limited, единственным владельцем которой является фонд Baring Vostok. Общая сумма двух сделок составила $45,5 млн.
Анонимен's picture
Анонимен

Уровень безграмотности россиян в вопросах финансов вызывает тревогу в Кремле, заявил пресс-секретарь президента РФ Дмитрий Песков.

«У нас очень много пробелов, таких гандикапов в нашем обществе. Есть финансовая безграмотность.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета