Българската икономика ще нараства по-бързо от досегашните очаквания. Както за тази година, така и за следващите три ръстът на Брутният вътрешен продукт ще е по-висок от предишните прогнози. Причината за това са по-добрата събираемост на приходите през тази година и очакваните благоприятни тенденции в периода до 2018 година.

През тази година ръстът на БВП ще бъде 2 процента, догодина ще достигне 2,1%, а през 2017 и 2018 г. растежът дори ще се засили, съответно до 2,5 % и 2,7 %.

Това е записано в законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г., които бяха пуснати днес от Министерството на финансите за обществено обсъждане.

Основен приоритет на фискалната политика в средносрочен план остава запазването на стабилността на публичните финанси. 

Планирано е процесът на фискална консолидация да продължи. Дефицитът в Бюджет 2016 г. е прогнозиран в размер на 2,0 % от БВП. През пролетта очакванията бяха той да е 2,5 % от БВП. Планираният дефицит за 2017 и 2018 г. е съответно на нива от 1,4 % от БВП и 1,0 % от БВП.

Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план, пише в новата прогноза на финансовото министерство.

За периода 2016-2018 г. не се очакват значителни промени в основните данъци и ставки с изключение на някои конкретни законодателни промени при акцизите, произтичащи от необходимостта от достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период (облагането при цигарите и горивата, използвани за отопление). От ведомството на Владислав Горанов посочват, че това ще окаже положителен ефект върху приходите.

Осигурителната политика предвижда да се запазят размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за 2016 г., като за 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт.

Предвижда се поетапно повишаване на частта от минималния осигурителен доход, върху който се определят  здравноосигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, върху 55 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, което е съобразено при разработването на прогнозата за периода 2016-2018 година. 

Приходите по КФП за периода 2016-2018 г. запазват относително устойчиво ниво с тенденция за лек спад в диапазона 37,4 - 37,1% от БВП. 

Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,4 % от БВП през 2016 г. до 38,2 % от БВП през 2018 г. и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита.

В новата прогноза е заложено приоритетно финансиране на целенасочени мерки в областта на средното образование, както и инвестиции в инфраструктура.

В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза по отношение на минималната работна заплата (МРЗ) е предвидено: увеличаване на нейния размер от 1 януари 2016 г. на 420 лв., от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазването му за 2018 г. на нивото от 2017 година. Това повишаване цели постигането на номинален ръст на възнагражденията на най-ниско-доходните групи на пазара на труда и ще способства за постигането на социална кохезия и създаването на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи от населението.

Политиката в областта на здравеопазването ще продължи да бъде насочена към ефективно функциониране на системата, усъвършенстване на нормативната уредба по отношение на здравното осигуряване, болничната помощ, лекарствената политика и електронното здравеопазване. Основният акцент на политиката в областта на здравеопазването през 2016 г. ще бъде подобряването на функционирането на системата на база приетите промени в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения. 

Пенсионната политика предвижда от 2017 г. вместо осъвременяване на пенсиите, от 1 юли да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на КСО. Със същите проценти се предвижда да се увеличават и размерите на социалната пенсия за старост и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За периода 2016-2018 г. процентите на увеличение на размерите на пенсиите от 1 юли всяка година са съответно:

2016 г. – 2,5 % от осъвременяването по чл. 100 от КСО;

2017 г. – 2,7 % при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,1 на 1,130; 

2018 г. – 2,8 % при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,130 на 1,161.

Развитието на транспортната инфраструктура остава приоритет. Ще продължат ускорените инвестиции в инфраструктура, като финансирането ще се осъществява както с национални средства, така и с подкрепата на оперативните програми и изпълнение на мерки, насочени към икономическо, социално и териториално сближаване, пише в проекта.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г. съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 28,9 % към края на периода.

От финансовото министерство обясняват, че основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане на нивото на фискалния резерв.

Заради по-високото усвояване на средствата по програмите на Европейския съюз за програмния период 2007-2013 г. в края на тази година държавата ще трябва да извърши плащания, които не са заложени в бюджета, показват още новите прогнози. В резултат на това се очаква дефицитът по КФП на касова основа за 2015 г. да достигне до 3,3 % от БВП, но дефицитът на начислена основа ще бъде под 3 % от БВП, с което не се нарушават Маастрихтските критерии по отношение на нивото на бюджетния дефицит, обясняват от ведомството.