Владимир Путин за първи път днес призна за присъствието на руски войници в Крим още преди референдума.

Това стана по време на 12-ия му директен разговор с руснаците от идването му на власт през 2000 г. Диалогът бе предаван по няколко телевизионни канала.

Днешното пряко общуване с хората изненадващо трая по-малко от 4 часа. Не се оправдаха очакванията то да бие рекорда на миналогодишната пряка линия от 4 часа и 47 минути. Повече от половината време бе отделено за най-горещата тема -  кризата в Украйна.

Ето какво заяви Путин по различни теми, за които бе запитан предварително. Въпросите към него бяха над 2 милиона, от които руският президент бе подбрал около 80.

За Крим и Украйна

"В разговорите с моите чуждестранни колеги не криех, че задачата ни е да осигурим условия за свободното волеизлияние на кримчаните. Затова трябваше да предприемем необходимите мерки, за да не се развият събитията така, както се развиват днес в югоизточната част на Украйна, за да няма танкове, бойни подразделения от националисти и от хора с крайни възгледи, въоръжени с автоматично оръжие. Зад силите за самоотбрана в Крим коректно, но решително и професионално действаха руски военни", каза Путин.

Руски войници пристигнаха в Крим още в края на февруари. Те бяха с камуфлажни униформи и без отличителни знаци, поради което местните хора ги нарекоха "зелени човечета". Солдатите започнаха да нахлуват в украински военни бази на полуострова и да разоръжават военнослужещите на Киев. Русия дълго отричаше присъствието на свои солдати в Крим. На 14 март, два дни преди референдума, в специално интервю за Клуб Z Андрей Никифоров - съветник на шефа на кримския парламент Владимир Константинов, заяви, че руски войски на полуострова винаги е имало съвсем законно.

"На заседанието на руския Съвет за сигурност всички подкрепиха решението за присъединяване на Крим към Русия. Решаващ обаче бе резултатът от референдума на полуострова. Русия никога не е планирала военни действия там, а бе готова да изгражда отношенията си в създалите се геополитически реалности. Тя обаче бе принудена да действа заради реалната заплаха за рускоезичното население в Крим. До последно чаках резултатите от референдума", каза Путин.

Жители на Севастопол развяват руски флаг, докато гледат Путин на огромен екран.

Държавният глава заяви, че в скоро време Русия ще премести в Севастопол голяма част от корабите на Черноморския флот, които в момента са в Новоросийск.

Севастопол също е на Крим, но не се води част от автономната република. Подобно на полуострова, и той бе обявен от Русия за присъединен към нея преди месец.

"Решението на Русия да анексира Крим бе отчасти свързано със заплахата от разширяването на НАТО към Украйна", каза още Путин. Но добави, че Москва не се страхува от НАТО.

Въпреки това трябва да има опасения от Северноатлантическия пакт, предупреди руският лидер. И сподели как сегашният генерален секретар на алианса Андерс Фог Расмусен, докато бил премиер на Данияот 2001 до 2009 г., веднъж записал разговор с него, след което го публикувал без разрешение.

По-късно НАТО отрече твърденията на Путин и ги определи като "пълна безсмислица". "За да отвлече вниманието от собствените си незаконни действия в Украйна, Русия отправи редица обвинения към НАТО, които изкривяват фактите", заяви Оана Лунджеску, говорителка на Расмусен.

В разговора със сънародниците си руският президент изрази надежда, че партньорите на страната му на Запад ще я чуят и ще разберат позицията й за Украйна. Русия е готова да бъде добър съсед и близък роднина, за да помогне на различните украински региони да се разберат помежду си, отбеляза той.

При това Путин смята, че някои сили искат да раздробят Русия по модела на Югославия. Той не назова пряко тези сили, но заяви: "Ако погледнете какво става, сами ще си отговорите на въпроса кой го прави."

"Надявам се да не ми се наложи да се възползвам от правото да пратя войски в Източна Украйна, което ми даде Съветът на федерацията",  допълни руският лидер. Депутатите от горната камара на парламента в Москва единодушно гласуваха за това още в края на февруари.

Да го кажем направо, че все пак етническият състав на Крим се различава от югоизтока на Украйна и тези територии бяха предадени на Украйна в средата на 20-те г., а след това чак през 1954 г. Крим бе даден не знам защо. Етническият състав в тези части на Украйна е примерно 50 на 50."

Същевременно обаче Путин заяви, че Москва по никакъв начин не е замесена в размириците, разтърсващи в момента Югоизточна Украйна.

Президентът изтъкна, че вярва, че ще бъде намерено решение на въпроса за гаранциите за рускоезичното население в южните и източните части на Украйна.

Руският президент благодари на всички, подкрепили позицията му за Крим. Той изтъкна и колективното писмо от група интелектуалци, написано по инициатива на знаменития режисьор Карен Шахназаров. Такива подписки обаче не бива да се организират, а всичко трябвало да става по призива на сърцето и душата, добави президентът на Русия.

Докато Путин говори, на екрана край него се вижда гигантски изглед от Севастопол.

"Киевските управници извършиха тежко престъпление, като пратиха срещу цивилното население на Украйна танкове и авиация", допълни Путин. Според него след отказа на президента Виктор Янукович да подпише споразумение за асоцииране с ЕС в Украйна е извършен антиконституционен преврат, довел до въоръжено завземане на властта.

Освен за Украйна Путин отговори на въпроси за вътрешни руски проблеми, за отношенията на страната си със Запада и с Китай, за подслушването, както и за работата си в КГБ.

За подслушването

Бившият сътрудник на американската Агенция за национална сигурност Едуард Сноудън, който след разкритията си за подслушването в САЩ получи убежище в Русия, също зададе въпрос на Путин.

"Занимава ли се Русия с подслушване, записване, архивиране и анализиране на информацията от разговорите между милиони души по света и счита ли Москва за оправдан масовия контрол?", попита беглецът.

"Подобно нещо е свързано с необходимостта от получаване на съдебно разрешение по отношение на конкретен гражданин", отговори Путин. "Затова и масов характер на такова явление у нас не може да съществува. Естествено, съвременните комуникационни системи се използват от определени служби, в това число даже и от терористи. Длъжни сме да реагираме на такива действия и, разбира се, го правим. Но не използваме масово подслушване, надявам се, че и в бъдеще няма да използваме. Нямаме и такива възможности и средства. При нас всичко това е регламентирано със закон", заяви президентът.

По-нататък в отговор на друг въпрос Путин допълни още:  "Понякога е сложно да се разберем с европейските лидери, които дори у дома си разговарят шепнешком, защото се страхуват, че САЩ ги подслушват".

За работата в КГБ

"Знаете, че първото ми работно място бе в КГБ на СССР, външното разузнаване. Там ни възпитаваха по определен начин. Това възпитание се състоеше в абсолютна преданост на своя народ, на своята страна", каза Путин. Така той отговори на въпрос как би постъпил, ако е бил на мястото на украинския президент Виктор Янукович, който избяга от страната си. Руският президент защити съюзника си, като изтъкна, че на Янукович "не се вдигнала ръката" да подпише заповед за стрелба по цивилното население на Украйна.

За членството в международните организации

"Русия няма да настоява за пребиваването си в редица международни структури, включително в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Но няма да се занимава и със самоизолация", каза Путин.

Организацията лиши до края на годината Русия от право на глас заради намесата й в Украйна.

За връзките с Китай

"Руско-китайските отношения ще бъдат съществен фактор на международната политика", каза Путин. "Москва обаче няма намерение да влиза в каквито и да е било военнополитически съюзи с Пекин, защото блоковата система вече е отживелица."

Руски журналисти гледат Путин по телевизията и записват думите му.

 

Блиц отговори в края

В края на пряката линия Путин, както и в предишните години, отговори кратко на блиц въпроси.

- Любимият ви филм?

- "Чапаев"

- Ще има ли отново "желязна завеса"?

- Нямаме намерение да крием страната ни от никого. Не, няма да има.

- Колко време имате за сън?

- Шест часа.

- Съгласни ли сте да останете президент пожизнено?

- Не.

Последният въпрос предизвика оживление в руските социални мрежи. Путин изкара два поредни мандата от 2000 до 2008 г., след което по конституция трябваше да се оттегли. И тогава обаче не липсваха опити в стил "той не иска, ама народът иска" да бъде променена конституцията, която да гарантира неограничен брой мандати за Путин. Все пак той се завърна на власт през 2012 г., след като четири години бе премиер и фактически пак управляваше страната, а президентът Медведев беше по-скоро церемониална фигура. Мандатите на руския президент обаче вече са увеличени и траят по 6 години.

Ако управлява до 2024 г., Путин може да стане най-дълго властвалият руски лидер след Сталин. Сегашният президент ще натрупа 20 години на върха на държавата. Бащата на народите е бил на власт почти три десетилетия - от 1924 до 1953 г.

Преди телевизионната среща ИТАР-ТАСС изготви класация на 10-те най-оригинални въпроса, зададени на Путин до полунощ в сряда по телефона, по интернет или чрез SMS.

1. Увеличаване на детските надбавки

2. Ситуацията в Крим

3. Състоянието на пътищата в Русия

4. Проблемът с измамените вложители

5. Лечението на деца с тежки заболявания

6. Ситуацията в Югоизточна Украйна

7. Намаляването на процентните ставки при ипотеките

8. Информационната война със САЩ и ЕС

9. Високите цени на бензина

10. Корупцията в Русия

Най-дългата пряка линия на Путин досега бе миналогодишната. Тя продължи 4 часа и 47 минути. За това време на Путин бяха зададени 85 въпроса.

Най-много въпроси - 90 на брой, са били зададени през 2011 г. Пряката линия тогава трая 4 часа и 32 минути.

В периода 2008-2011 г. Путин е участвал в открития диалог като премиер.

Такива разговори не са провеждани през 2004 и 2012 г.