Малко бях спрял да ви пиша, щото тука беше добре положението. Е, не съвсем добре, ама пък не чак като онези завалии в Арена Армеец. По телевизора ги видях. Друг път такъв зор не съм виждал. А, сетих се, имаше подобно, терористите когато взеха заложници в онзи театър в Москва. Но за друго ви пиша. Доскоро тук си беше обикновена психиатрия, ама сега си стана точно лудница. Откак го докараха онова дребно чиче от Ямбол, много се вмирисаха нещата. Дребно и зло. Вика, псува и хапе, не ти е работа. Нещо му били взели и оттогаз се е чалнал. Викам му, чиче по-леко я карай, туй е болнично заведение, пази се тишина. Че като се разкрещя тоя дребосък. Е, отнесе халоперидола.

Още като го вкараха разбрах, че ядове ще берем с него. Искаше черна пижама. Ми няма черни пижами бе човек, има бели. Не, косата ми каза е бяла. А пижамата трябва да е черна и кожена. А бе човек ти къде си виждал кожена пижама? Не, вика, скача иска черна кожена. Най сетне го придумаха дадоха му бяла, а на нея доктора с флумастер изписа „Тази пижама е черна“. Зор, голям зор. Фюри му викаме вече за кодово, да не се дразни. Хачо от осма стая го видял, че чете книгата на Хитлер моля ви се „Моята борба с ерекцията“, та затуй Фюри му викаме.

Аз вика документ имам, че мога да се държа както си искам. Демек да псува, налита и обижда. Той имунитет каза, ама на мен по ми се струва, че маймунитет иска да каже. Така де, документ, че може да се държи като маймуна. Ама при д-р Терзийски тези работи не минават. Ти вика си болен и си опасен за обществото и аз себе си. Ние тука ще те излекуваме. Имал си стрес, ще го преодолеем заедно. Изхвърлили те от НАТФИЗ. Пак ще се явиш, подготвяш монолог, басня, етюд и готово.

А Фюри му вика:

- Аз монолог имам.

И тогава отиваме в залата за обща терапия. Това е то взаимопомощ. И почва той. Гледа страшно, чак ъгъла на устата му трепери като на Начо епилептика и вика:

- Аз съм втория Левски, третия Ботев, четвъртия Никола Петков, петия елемент, шестото управление, седмото небе, осмото чудо...

И продължава. Даже Христо с тежката депресия взе да се смее. Ама смях. Ей за туй е полезна груповата терапия.

Вчера обаче пак сгази лука. Отишъл моля ти се при бай Кольо Зевса, (онзи голям селянин с биполярното разтройство) и да вземе да му прави граждански арест. Изхвърлил му хлебната сода в клозета. Наркотик било. Ей като се ядоса онзи великан. Лобут. Сега е като панда. Два-три дена рахат беше работата. Ама всяко чудо за три дни. Отишъл, тука теракот слагат в коридора и да им разсипе теракола из цялото отделение. Наркотик било. Симо будиста каза че в предния си живот може да е бил служебно куче. И друго забелязах аз, че като го насметат малко в столовата, бяга и под масите се крие. Симо е учен човек, каза че той чул, че Фюри учил за голослов и на разпети петък минава под масата както Исус се е чувствал в пещера преди да възкръсне. Кой Исус бе, нашият ли от Каблешково. Не бе истинския, вика Симо, това е метафора, ти ги разбираш тия работи. Ама Фюри аз ли го укротих. Аз. Дървената кутия от телевизора (то имаме нов голям). И старата кутия е в пералното. Кой се сети да му я даде. Аз. Сега вече тишина и спокойствие. В изолатора сме сложили едно бюро, кутията отгоре и той на стола говори, вика ама като затворим вратата не се чува. И сега вече има мир и любов. А Фюри да си говори щом му олеква - нека. И ние сме хора, нищо, че сме болни. Удрям едно ухо от време на време. Чувам на някакъв Цацаров има зъб явно, все го повтаря. Имот ли делят, що ли. Не знам. Не е моя работа.

Правописът мой

С почит: Капитан Дядо Никола, МКБ шизофреник – до кръста капитан, от кръста надолу – дядо, и в двата случая Никола.