Ало! Доволни ли сте от лечението?

"Добър ден! Казвам се ...... и съм представител на ......... (име на организацията, която провежда проучването). В момента провеждаме проучване сред пациентите, ползвали медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ със средства от НЗОК. Обръщаме се към Вас, тъй като сте бил(а) пациент в лечебно заведение в България през последните три месеца. Молбата ни е да отделите малко време, за да отговорите на нашите въпроси. Интервюто е съвсем кратко и няма да отнеме повече от 5 минути." 

Ако получите подобно обаждане по телефона, значи сте един от 70-те хиляди пациенти у нас, които догодина ще имат честта да поставят ниска или висока оценка на предоставяните в страната здравни услуги. Условието е всички те да определят вярността на около 20 стандартни твърдения като ползват скалата от 1 до 10, където единицата е най-лошата възможна оценка, а десятката - най-високата. Личните чувства и мисли няма да имат значение, но от отговорите ще става ясно дали докторите са си свършили професионално работата и дали лечението е било извършено според стандартите или на цената на нерегламентирани плащания.  

Подборът на пациентите ще се прави по специална система (метод на Лесли Киш за най-близката рождена дата) и в допитванията ще участват само тези, които са ползвали здравна помощ през последните три месеца. Анкетьорите няма да знаят диагнозата на пациентите, но ще са наясно с името на отделението и лечебното заведение, предоставили здравната помощ. Самите проучвания пък ще се поверяват на социологически агенции, а те ще са длъжни да предоставят данни на всяко тримесечие и да приключват годината с обобщен доклад за крайната оценка на лекуваните болни.  

Интервютата се очаква да започнат още в началото на следващата година, а въпросниците вече са публикувани за обществено обсъждане на сайта на Министерството на здравеопазването като част от проекта на Наредба за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Националната здравноосигурителна каса.

Известно е, че оценката на гражданите, потърсили лекарска помощ (независимо дали в болница, лаборатория, от личния доктор или от някой специалист), ще бъде един от основните компоненти, от които ще зависи финансовата политика на публичния здравен фонд занапред. Ако пациентите системно са недоволни от дадена услуга, лечебно заведение или специалист, здравната каса ще има пълното право да налага глоби и дори да прекратява договори с изпълнители на медицинска помощ. Идеята е да не се плаща за некачествена помощ, а здравната каса да взима по-лесно решението с кои болници и доктори да работи при свръхпредлагане на медицински услуги.   

На първо място ще се проверява дали пациентът е получил достатъчно подробна и ясна информация за състоянието си, както и за възможните рискове от лечението. Важно е също дали при изписването си е получил епикриза и дали вписаната в нея диагноза отговаря на проведеното лечение. По този начин в последствие здравната каса би могла да установи кои болници са я измамили с клиничните пътеки и са получили пари за дейности, които не са извършили. Подобни разминавания никак не са маловажни, защото превръщат епикризата в документ с невярно съдържание за източване на публични средства, а според българското законодателство подобни нарушения се наказват с поне две години лишаване от свобода.  

"Приеха ме в болницата бързо и лесно, без проблеми и размотаване в определения за това срок", е друго твърдение, по което пациентите ще трябва да се произнесат. Налага се да бъдат абсолютно честни както за отношението на лекарите и медицинските състри по време на лечението, така и за случаите, при които се е налагало да плащат извън определените суми за "избор на екип". Анкетьорите ще се интересуват също дали пациентите са получили касова бележка за всички свои разходи, независимо дали се касае за консумативи или услугите на даден лекар. "Днес, като претегля всички плюсове и минуси, се чувствам доволен от медицинската помощ и лечението, които получих в болницата", пък е обобщаващото становище, с което ще приключва интервюто.

Твърдения в същия дух са разписани отделно за джипитата, специалистите и лабораториите, заради специфичните услуги, които предлагат. "Моят личен лекар се отзовава навреме, когато се нуждая от него", но "За да ме насочи за лечение или предпише лекарства, ми обяснява, че се налага да впише различна от оплакванията ми диагноза", са част от темите, касаещи работата на личните лекари. По отношение на лабораториите пациентът може да сподели дали резултатите от изследванията са наложили повторни проби в друга лаборатория и дали извършените манипулции са предизвикали усложнения, които са наложили медицинска помощ.  

В анкетите ще бъдат включени и допълнителни въпроси за това дали пациентът е бил дискриминиран по пол, възраст, етнос или националност, образование, сексуална ориентация, увреждане, материално положение. Пациентът ще бъде питан и дали му е предоставена възможност да направи избор между различни методи за диагностика и лечение, дали лечението се е забавило и спазен ли е бил обещаният срок, дали са положени грижи за избягване на ненужното страдание и болка, дали е претърпял усложнения, както и дали би препоръчал същия лекар или болница на свой близък. 

За да бъде признато за статистически вярно едно проучване, то трябва да е проучило нагласите на поне 120 души, лекувани в болница с до 2500 хоспитализации годишно, и на поне 300 души, обслужвани в заведения с над 10 000 пациенти годишно. Според данните на здравното министерство анкетирани през 2016-а ще бъдат поне 70 хиляди души.