Русия днес е мафиотска държава, а Путин – нейният върховен кръстник. Режимът страда от икономическата разруха и не може да предложи нищо на гражданите си. Ето защо Путин е принуден да води агресивна външна политика с цел да възкреси приказката за руската гордост и величие. Путин е влязъл в ролята на нов световен пълководец – от Украйна до Сирия, докато американският президент е само наблюдател, а Европа спи. Поведението на Запада спрямо Путин е политическа и морална капитулация.

Жигосващите квалификации са на Гари Каспаров в обширно интервю, публикувано в днешния брой на сп. “Шпигел”. Поводът е излизането в понеделник на германския книжен пазар на неговата книга “Защо сме длъжни да възпрем Путин”. Тя е посветена на Борис Немцов, негов приятел и най-верен съмишленик, покосен от куршуми на 27 февруари т. г. край Кремъл.

Интервюто е дадено в Лондон. Каспаров пое по пътя на изгнанието, след като през 2012 г. пое председателството на базираната в Ню Йорк фондация Human Rights Fonadation, оглавявана преди него от чешкия президент Вацлав Хавел. Каспаров загърби Русия от страх, че ще му отнемат задграничния паспорт. Сега той със съпругата си и двете им деца живеят в САЩ, но и в Хърватия, кято му даде гражданство без да го лишава от руското.

Каспаров, който само на 22 години стана световен шампион по шах, впоследствие завоюва още титли, през 2005 г. сложи край на славната си кариера и се отдаде на политиката като опозиционен лидер в Русия.

На въпрос дали е права тазгодишната носителка на Нобел за литература Светлана Алексиевич, че във всеки руснак дреме по един Путин, Каспаров отговаря:

“Момент! Имах привилегията да познавам Андрей Сахаров, а Борис Немцов беше един от най-добрите ми приятели. В нито един от тях категорично не се беше стаил мафиот или диктатор, нищо от Путин. Десетки хилядите, които през изминалите години заливаха улиците, също не бяха поразени от вируса на насилието в управлението. Аз се зарадвах на високата награда, с която беше удостоена тази ангажирана писателка. В книгите си тя даде глас на мнозина от съотечествениците ми. Но далеч не е така просто, както Алексиевич го обяснява, макар да подозирам накъде бие. Не ми се нравят дискусии за някакъв национален характер на руснаците.”

“Шпигел” припомня, че Каспаров и Немцов през декември на 2008 г. са основали извънпараламентарното политическо движение “Солидарност”. Впоследствие Каспаров избира изгнанието, Немцов остава в Русия.

Гросмайсторът обяснява:

“Имах сведения, че ще ми отнемат задграничния паспорт. След като през 2012 г. Путин се върна в Кремъл, с Борис започнахме да спорим. Аз бях на мнение, че вече няма никакъв реален шанс за смяна на режима по мирен път – чрез честни избори. Борис обаче никога не загуби надежда. Той смяташе преценката ми за прибързана и казваше: “Трябва да жиееш дълго, за да дочакаш промени в Русия.” Този шанс му беше отнет.”

По повод уверенията на Кремъл, че убийството на Немцов ще се разнищи из основи, Каспаров отговаря:

“Вън от съмнение е, че за това убийство е виновен Путин, независимо дали лично е дал заповед за покушението. Путин създаде условията и атмосферата, които направиха това възможно.”

По темата за опасните външнополитически ходове на Путин “Шпигел” смята, че Каспаров преувеличава. Той контрира:

“Ако някой в началото на миналата година би пророкувал, че Путин ще анексира Крим и грубо ще прегази следвоенните граници в Европа, всеки би поклатил глава. Последва експанзията в Източна Украйна, а сега и пряката намеса във войната в Сирия на страната на масовия убиец Башар Асад. На Путин са му нужни войни, за да се легитимира. Това е последният му ход, който му е останал. Живеем в нова ера на ледниковия период. Спрямо Кремъл сме длъжни да приложим рецептите от студената война – изолация вместо все нови и нови предложения за преговори. На Украйна отдавна трябваше да се предоставят оръжия. Говоря за отбранителни оръжия, за да може страната да се защитава.”

На припомняне, че надежда за мир в Украйна дават споразуменията от Минск, по които Русия е страна, а Москва е изиграла и важна роля при сключването на ядреното споразумение с Иран, мир в Сирия без Русия не е възможен, позицията на Каспаров е:

“Знам за какво намеквате – за така наречената реална политика. По-добре обаче би била една външна политика, ориентирана към ценностите на свободния свят, която е базирана на убеждението, че си застанал на вярната историческа страна. Путин има животинския инстинкт на всички диктатори, той надушва слабости. Тук най-добре пасва дефиницията на Уинстън Чърчил: “Храним крокодилите с надеждата, че ще бъдем изядени последни.”

Винаги ли Каспаров е бил убеден, че Путин ще тласне Русия към беди?

“Когато през пролетта на 2000 г. бивш лейтенант от КГБ стана президент – 8 години след неуспешния опит за преврат срещу Горбачов и 8 години, след като в Москва народът събори статуята на омразния основател на КГБ Феликс Джерджински, за мен, честно казано, това беше шок. Въпреки това бях решен на Путин да се даде шанс. Той правеше впечатление на динамичен човек, готов да се развива. Само месеци по-късно трябваше да погреба надеждите си. Той се оказа автократ и се превърна в диктатор, тъй като Западът му го позволи.”

Гари Каспаров изразява и надежда, че един ден ще може да се върне в Русия, но когато диктаторът Путин ще е отишъл в историята. Кога според него това ще е възможно?

“Лошата новина е, че не знам. Добрата е, че и Путин не знае. Неговата агресия е като наркотик. Той непрестанно трябва да завишава дозата, а така нараства и опасността за него. Понякога диктаторите падат неочаквано и бързо. А Путин знае – загубата на властта за него няма да означава спокойно пенсионерстване, а нещо съвсем друго. Путин се страхува от край, какъвто сполетя Кадафи в Либия”, отговаря Каспаров.

Когато това се случи, той нямало да има амбиции да влезе във властта в Москва. С удоволствие обаче ще участва в процеса на прехода към демокрация.

Попитан дали политиците биха могли да научат нещо от шаха, Каспаров отговаря находчиво:

“Путин по-скоро е играч на покер. За разлика от шаха слабите карти при покера могат да се компенсират с блъфиране. При шаха има железни правила и никой не знае как ще свърши една партия. В царството на Путин сега е точно обратното. Това обаче няма да продължи вечно. Радвам се на деня, когато моята страна ще бъде избавена и сегашният триумфиращ ще се превърне в губещ.”