Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

През 2014 г. размерът на сивата икономика в България възлиза на 17,1% от брутния вътрешен продукт на страната, а най-голям принос за нея има производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, показва проучване на MasterCard и консултантската компания Ernst & Young (EY).

Според експертите от EY въвеждането на праг за плащанията в брой от 20 лв. ще доведе до спад в пасивната сива икономика с 3,7% от БВП, което ще допринесе до 650 млн. лв. повече приходи за хазната (б.р., в момента прагът е 15 000 лв., а Министерството на финансите предлага от следващата година той да падне на 5000 лева).

Методологията на изследване се базира на отчитане на недекларираните плащания, като има два компонента - активен и пасивен. При активната част и двете страни са облагодетелствани от укриването на доходите - например някой ви прави ремонт на жилището и му плащате по-малко, ако не ви даде фактура.

Пасивният компонент е, когато плащате за стока или услуга, например в ресторант, и не получавате касова бележка за това.

Пресметнат по този начин, пасивният компонент е 10,4% от БВП, а активният - 6,7%. Пресметната в скрити данъци, пасивната сива икономика се равнява на почти 1,8 млрд. лв. нереализиран за хазната корпоративен данък и ДДС.

Секторът с най-голям дял на пасивната сива икономика в България (около 43%) е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, показва изследването.

"Плащането в брой е причината за пасивната сива икономика, която може да се ограничи чрез увеличаване на използването на електронните плащания", казва Артур Туремка, генерален мениджър на MasterCard за Балканите.

“За намаляване на пасивната сива икономика в България може да се обмисли широк спектър от потенциални регулаторни мерки. В случая на България една от най-ефективните мерки би могла да бъде услугата “cash back” (б.р., връщане на пари в брой) при картови разплащания на потребителите, която може да намали сивата икономика с 2,8% от БВП и да увеличи нетните приходи в държавната хазна с 220 млн. лв.,“ обяснява Марек Розкрут, партньор и главен икономист в EY Полша.

Друго решение би могло да бъде установяването на праг, над който няма да бъдат допустими плащания в брой търговец-потребител. Сивата икономика в България намалява, но все още нивото ѝ е твърде високо. За сравнение, през 2002 г., когато започва изследването на този показател, стойността му е била над 20%.

 
Снимка БГНЕС

През 2014 г. размерът на сивата икономика в България възлиза на 17,1% от брутния вътрешен продукт на страната, а най-голям принос за нея има производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, показва проучване на MasterCard и консултантската компания Ernst & Young (EY).

Според експертите от EY въвеждането на праг за плащанията в брой от 20 лв. ще доведе до спад в пасивната сива икономика с 3,7% от БВП, което ще допринесе до 650 млн. лв. повече приходи за хазната (б.р., в момента прагът е 15 000 лв., а Министерството на финансите предлага от следващата година той да падне на 5000 лева).

Методологията на изследване се базира на отчитане на недекларираните плащания, като има два компонента - активен и пасивен. При активната част и двете страни са облагодетелствани от укриването на доходите - например някой ви прави ремонт на жилището и му плащате по-малко, ако не ви даде фактура.

Пасивният компонент е, когато плащате за стока или услуга, например в ресторант, и не получавате касова бележка за това.

Пресметнат по този начин, пасивният компонент е 10,4% от БВП, а активният - 6,7%. Пресметната в скрити данъци, пасивната сива икономика се равнява на почти 1,8 млрд. лв. нереализиран за хазната корпоративен данък и ДДС.

Секторът с най-голям дял на пасивната сива икономика в България (около 43%) е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, показва изследването.

"Плащането в брой е причината за пасивната сива икономика, която може да се ограничи чрез увеличаване на използването на електронните плащания", казва Артур Туремка, генерален мениджър на MasterCard за Балканите.

“За намаляване на пасивната сива икономика в България може да се обмисли широк спектър от потенциални регулаторни мерки. В случая на България една от най-ефективните мерки би могла да бъде услугата “cash back” (б.р., връщане на пари в брой) при картови разплащания на потребителите, която може да намали сивата икономика с 2,8% от БВП и да увеличи нетните приходи в държавната хазна с 220 млн. лв.,“ обяснява Марек Розкрут, партньор и главен икономист в EY Полша.

Друго решение би могло да бъде установяването на праг, над който няма да бъдат допустими плащания в брой търговец-потребител. Сивата икономика в България намалява, но все още нивото ѝ е твърде високо. За сравнение, през 2002 г., когато започва изследването на този показател, стойността му е била над 20%.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Това са пълни глупости, няма воля да се пребори сивата икономика.Съгласен съм да се разплащаме само по електронен път, но не през банките, а чрез биткойни.
Анонимен's picture
Анонимен

Храни, напитки и цигари крепят сивата икономика, но най-вече политиците.
Анонимен's picture
Анонимен

Хаха, праг за плащания в брой от 20 лева ще убие и търговията на дребно, която е последната още живуркаща част от "икономиката", сива или друга.
Анонимен's picture
Анонимен

Стоян

Наивно е да се мисли, че лимит от 20, 10 или 5 лева на плащанията в брой ще извади сивата икономика на светло. Търговец, който е решил да ви продаде два стека цигари без касова бележка не би се поколебал да ви вземе и повече пари в брой. Това, което би могло за една нощ да изсветли икономиката е пълна забрана на плащанията в брой, респективно изтегляне на всички банкноти и монети от обращение. Всеки ученик и всяка баба - с дебитна карта, всяка фризьорка - с POS терминал. На домашните майстори ще се наложи да се регистрират като ЕТ или ЕООД, за да могат по някакъв начин да си получат надницата. Същото се отнася и за даващите частни уроци учители, които извършват търговска дейност изцяло извън закона. С налагането на електронните пари дребните корупционни практики в институциите ще останат в миналото. Друг е въпроса, че който и да управлява не би имал изгода от всичко това.
Анонимен's picture
Анонимен

rm

Мне, причината за тези "идеи" изобщо не е това, че MasterCard искат да папкат комисионни от транзакциите.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията