Удобното съкращение БРИК се появи за първи път през 2001 година в доклад на икономиста от „Голдман Сакс“ Джим О'Нийл. Тогава той споменава четирите държави – Бразилия, Русия, Индия и Китай, които вече съставляват 8% от световната икономика. (по-късно се присъединява и Южна Африка, за да стане БРИКС – б.р.)

За повече от десетилетие теорията разглеждаше държавите от БРИКС като свързани икономически сили, които представляват възхода на възникващите пазари. Това доведе до създаването на нови финансови институциии и до решения за многомилиардни инвестиции от страна на мениджърите на фондове.

Преди месец обаче „Голдман Сакс“ е информирала Федералната комисия по ценни книжа и търговия, че закрива специалния си инвестиционен фонд БРИКС и че ще влее активите му за по-малко от 100 милиона долара в друг по-голям фонд за възникващи пазари. Закриването бе забелязано от „Блумбърг“ чак сега и агенцията нарече това „краят на една ера“.

Активите във фонда се сринаха до 98 милиона долара от 842 милиона през пиковата 2010 г., след като икономиките от групата една по една започнаха да губят темпо. Притокът на пари към фонда, който инвестира над половината от тях в китайски компании, силно намаля.

Както инвеститорите, така и целият свят, в това число и лидерите от БРИКС, осъзнаха, че да групираш огромни държави, с различни политически системи и на различно ниво на развитие и индустриализация, изобщо не може да бъде трайна формула за бързи, а още по-малко гарантирани, резултати.

Държавите от БРИКС дори имат проблем да развиват търговията помежду си. Икономическият анализаторски център Global Trade Alliance посочва, че в една трета от случаите, в които икономическият интерес на държава от БРИКС е бил нарушаван, то това е ставало от страна на друга държава от групата. Най-честата жертва е Китай.

Въпреки това, вдъхновени от съкращението на О'Нийл, тези държави създадоха своя банка за развитие, която ще се управлява от индиец, но базиран в Шанхай. И така банката ще си съперничи с друга новосъздадена китайска банка за развитие. Те вече водят съвместни разговори, въпреки продължителните политически конфликти.

О'Нийл обаче никога не е предполагал колко популярен ще стане неговият термин, нито пък е препоръчвал изграждането на нови институции, което последва. Предложението му от 2001 г. не включва нищо повече от съвета да се обръща внимание на тези икономики, които се развиват и значението им нараства.

О'Нийл е син на пощальон от Манчестър, Англия. Той бил вдъхновен да създаде съкращението след терористичните атаки от 11 септември 2001 година. Това казва самият той в статия за „Файненшъл таймс“ преди време.

"Това, което ме научи 11-и септември, е, че няма никакъв шанс глобализацията в бъдеще да е просто американизация. Нито пък трябва да бъде“, казва той.

"За да напредне глобализацията, тя трябва да бъде приета от повече хора, но не и с налагане на доминиращите американски социални и философски идеи и структури“.

Но БРИК не била единствената идея за съкращение. Главният изпълнителен директор на „Голдман Сакс“ тогава Лойд Бланкфайн държал на съкращението КРИБ, защото Китай била най-важната от всички икономики, разказва О'Нийл.

14 години по-късно Бланкфайн изглежда да е бил прав. Китайската икономика остава доминираща и през 2014 г. произведе 13,3% от световния БВП – почти два пъти повече от произведеното от Бразилия, Индия и Русия взети заедно.

Краят на БРИКС беше предсказван и по-рано. Преди месец Центърът за стратегически и международни изследвания във Вашингтон публикува доклада „Имат ли БРИКС все още смисъл?“, който отчита „сблъсък на интереси“ и „неразрешими политически, социални и културни различия“.

Днес „Блумбърг“ постави точката с най-краткия коментар: Ерата приключи.