Там, където американците казват „Сега!“, а кубинците „Утре“, ние казваме „След изборите“. Всеки проблем тук остава за след изборите, тъй като не ни е важно какво трябва да се направи, защо и как трябва да се направи, а кой ще го прави. Конкретно след тези местни избори - кой в оня смисъл на #кой.

Движението за права и свободи има, на майчин език – мерак, на медицински – обсесия, да управлява с ГЕРБ. Не защото не харесва идеите на предишния си партньор БСП. Дисциплината им не харесва, липсата на дисциплина по-точно. На БСП не може да се разчита, колкото и да не е символ на демокрацията тази партия, факт е, че вътрешнопартийният й живот е най-демократичен. След парламентарните избори миналата година Лютви Местан обяви, че ДПС е готова да даде не 100, а 300 дни толеранс на правителство на малцинството. Тези 300 дни не са загадъчни като ония 800 дни на Симеон Сакскобургготски. Те бяха изчислени според местните избори. ДПС си даде срок до местните избори да изчака ГЕРБ за явно, явно партньорство. Като в тежък, спорен и неудобен годеж – да върне или да приеме пръстена. След което ще се мисли какво да се прави оттам нататък.

Голямата надежда на ДПС беше, че правителственият партньор на ГЕРБ ще се провали на изборите. Реформаторският блок обаче взе, че надмина и собствените си очаквания. В същото време ДПС загуби знакови общини. В първите минути след излизането на резултатите на Лютви Местан му беше лесно да иронизира реформаторите с подготвени предварително реплики. Но после започна да става неудобно да се присмиваш, че една нова политическа формация е влязла в малко къщи, ако теб са те изгонили от собствените ти къщи в Гърмен, Исперих, Кубрат…

Тук се налага да направя отклонение в полза на теорията, че все пак има такова нещо като мъдрост на множеството. Не става дума за тълпа, където интелигентността пада до нивото на най-глупавия в тълпата. А за множество от хора, където поредица от експерименти е доказала, че усредненото предположение е най-близо до истината. Електоратът е множество.

Впрочем и в практиката се е доказвала мъдростта на множеството. Ето един от христоматийните примери. През 1968 г. американската атомна подводница „Скорпион” изчезва с 99 души екипаж някъде в Северния Атлантик. Разследване, търсене на игла в океан, започнали няколко екипа. Сред тях и изтъкнатият изследовател на дълбините Джон Крейвън – човекът, който освен на експертността, заложил и на колективната интелигентност и на фактора „предчувствие”.

Крейвън разработил поредица от версии за това, което би могло да се е случило с подводницата – механична повреда, атака от неприятелска подводница, инцидент с торпедо и т.н. Събрал екип от хора с различни познания: математици, инженери, спасители, подводничари. Решил, че неговият екип няма да работи като другите – да прави общи обсъждания, да търси консултанти и да стигне до общо решение. Крейвън предоставил на всички участници възможните версии и поискал лична оценка за всеки от сценариите. Всеки трябвало да даде своите залози за причината, за скоростта на потъването, за ъгъла на снижаването и т.н. Никой всъщност не давал отговор краен отговор къде би могла да е изчезналата подводница, а само мнение за достоверността на различни предположения.

Крейвън вярвал, че ако събере всички мнения, предчувствия, догадки и изгради съставна картина на гибелта на подводницата, ще има и отговор къде се намира тя. Взел всички предположения и използвал формула, известна като теорема на Бейз (по тази формула се изчислява как новата информация за дадено събитие променя предишните очаквания за вероятността то да се случи). В крайна сметка Крейвън разполагал с колективната преценка на групата къде е подводницата, известна в този случай като точката „Оскар”. Крайното групово предположение не съвпадало с нито една от личните догадки на участниците. Пет месеца след изчезването на подводницата „Скорпион” тя била открита на 200 м от точката „Оскар”, посочена от Джон Крейвън въз основа експеримент, залагащ на груповата интелигентност.

Целият смисъл на демокрацията е да даде възможност на абсолютно всички да участват в търсенето на точката „Оскар”. Колкото и да са купени едни избори, те все пак посочват някаква точка „Оскар“. А отминалите избори показаха, че ако ГЕРБ е точката на успеха, то Реформаторският блок се намира много по-близо до нея, отколкото ДПС. Тъкмо обратно на надеждите на ДПС.

Какво оттук нататък?

Печелившият вариант за ДПС: гладене по посока на косъма на най-верния приятел на Човека Цветан Цветанов, ходене по нервите на министър Румяна Бъчварова, ритане по кокалчетата на всички реформаторски министри /това не е трудно, те често са за ритане/, агитация в гетата /“Ние ще ви защитим да не ви съборят къщите“/. Печелившият вариант за България: създаване на обществена нагласа за законност и справедливост, реформи, честно говорене, че ако днес не изберем да живеем спестовно, утре ще ни се наложи да живеем безпарично.

Ако приемем, че изборите бяха деня, в който българското множество налучкваше точката „Оскар“, то тя изглежда така: Даваме шанс на ГЕРБ да си покаже силата, а на реформаторите – ума, защото твърдите, че ги имате. Покажете ни ги, сега е моментът. Омръзна ни да чакаме.