Спорни текстове в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2016 г. са на път да обезсмислят подписването на Национален рамков договор и да поверят разпределението на парите за медицински дейности изцяло на публичния фонд.

Параграфите са скрити в преходните и заключителни разпоредби на проектозакона и позволяват на надзорния съвет на касата сама да "разпределя обемите на видовете медицинска помощ" на всичките си договорни партньори. Става дума за конкретен брой прегледи, постъпили болни или извършени изследвания, което е в разрез с философията за гарантирано и безплатно лечение на диагнозите от основния пакет, алармира Българският лекарски съюз.  

"Около 85% от заболяванията по сега действащите клинични пътеки са в основния пакет, гарантиран 100% от здравната каса. Къде е логиката да не финансираш дейност, болниците да бъдат максимално притискани и да изпадаме отново в ситуацията на т. нар. надлимитни или извънбюджетни плащания? Няма никаква логика", възмути се председателят на съсловната организация д-р Венцеслав Грозев. 

Основните опасения са, че готвените промени на практика ще заменят тазгодишните лимити в болниците и ще отнемат правото на лекари и зъболекари да договарят цените и обемите на медицинските дейности. Освен това могат да оставят пациенти без лечение или да доведат до санкции за болници и доктори.

Другите подозрения са, че това е поредният опит за пълно овластяване на здравната каса, след като увеличаването на държавната квота в надзорния съвет беше осуетено при гласуването на последните промени в Закона за здравното осигуряване.

По този повод съсловните организации на лекари и зъболекари излязоха с протестни декларации до здравните власти, като не изключиха възможността да прибегнат и до по-радикални действия. 

"Ако спорните текстове в проектозакона за бюджета на касата не бъдат отменени или променени, БЛС и БЗС нито ще участват в преговорите, нито ще подпишат рамков договор. Не ми се иска да се стига до там, но ако декларацията ни не бъде взета предвид, с цялата гилдия най-вероятно ще обсъдим въпроса за действия, които да доведат до по-разумен резултат. Включая и протестни действия", коментира д-р Грозев. 

От нормативна гледна точка обаче докторите са почти "вън от играта". С последните промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) срокът за подписването на рамковия договор беше отложен до 1 април 2016 г. и всички адмирираха това с презумпцията, че ще работят с конкретните числа на приетия от парламента здравен бюджет. Ако до края на годината обаче депутатите го подкрепят със спорните преходни и заключителни разпоредби, ситуацията ще бъде коренно различна.

Според действащите в момента текстове на ЗЗО, ако рамковият договор не бъде подписан, в сила продължава да бъде предходният такъв, но при условие, че не противоречи на приети през годината нормативни актове. С други думи, още през януари надзорният съвет на касата може да разпредели обема дейности в основния пакет, а Министерският съвет да одобри акта. При това положение рамковият договор става излишен, а лекарите - елиминирани от договорния процес и взимането на решения.    

Вчера от здравното министерство се опитаха да успокоят страстите, като обясниха, че разпределянето на обемите ще се извършва въз основа на реалните хоспитализации у нас, затова не бива да има поводи за притеснения. По думите на заместник-министъра на здравеопазването д-р Ваньо Шарков броят на обслужените болни отдавна е стигнал възможния таван и е практически невъзможно той да бъде прехвърлен. По официални данни става дума за около 2 050 000 пациенти годишно и лечението на всички ще бъде осигурено, убеден е Шарков. 

"Не може да има лимити, особено за основния пакет. Предишните текстове гласяха, че по районните здравни каси се разпределят финансови средства, сега ще се разпределят обеми, но лечението на всички ще бъде гарантирано. Освен това, ако поради някакво усложнение терапията на един пациент премине от допълнителния в основния пакет, обемът дейност на конкретното лечебно заведение автоматично ще бъде увеличаван. Обсъжда се още възможността болниците да теглят до 5% от своите финансови средства за следващото тримесечие, както е сага, да важи и за обема дейност", разясни д-р Шарков. 

Всички разговори по темата тепърва предстоят, но от лекарския съюз заявиха, че до пълното изясняване на казуса преговорите за подписването на Националния рамков договор ще останат замразени. До края на седмицата съсловната организация е насрочила срещи с всички парламентарно представени партии, а спорните текстове влизат в дневния ред на парламентарната здравна комисия още утре.