„Две жени си говорят”. С това се изчерпва засега институционалната позиция по изтеклите в „Биволъ” записи, в които се чува как бившата председателка на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева доверява на отстранената съдийка Румяна Ченалова опитите на топ съдебната номенклатура да я измъкнат от неудобната ситуация да бъде отстранена и преследвана заради нейни закононарушения в една от най-чувствителните области за всеки български гражданин – незаконното използване на СРС-та.

Янева все пак ще остане в историята с това, че предизвика безпрецедентно недоволство на десетки софийски съдии срещу управлението на съда, което доведе до детронирането й и фокусирането на вниманието върху системата за (не)случайно разпределение на делата. Ченалова пък е главно действащо лице в скандал с международен отзвук и съмнения за корупция.

Какво научихме дотук:

От разговорите се потвърдиха няколко обстоятелства, които не бяха тайна за наблюдателите на процесите в съдебната власт и неприличните обвързаности между магистрати и изпълнителната власт. Янева не казва нищо ново – съдебната власт демонстрира непреходно послушание към повелите на премиера Борисов, членовете на Висшия съдебен съвет (или поне мнозинството от тях) не са юристи с високи професионални и морални качества и съвсем не отстояват независимостта на съдебната власт, а безпрекословно се съобразяват с указанията на председателя на Върховния административен съд Георги Колев и главния прокурор Сотир Цацаров.

Привилигированите магистрати се пазят с цената дори на скандали, които отекват в Брюксел и незаконни решения (справка – съдът окончателно обяви, че кадровият орган е нарушил закона като не е позволил срещу Янева да започне дисциплинарно производство по „Червей”), а прокуратурата не е независима, защото премиерът може първо публично, а после в частни разговори да нареди на главния прокурор кого да „опраска” (да си припомним разговора между бившия градски прокурор на София Николай Кокинов с бившия земеделски министър Мирослав Найденов и Борисов: „Ти си го избра”) Главният прокурор пък може да обещае „да завоалира нещата” след консултация с бъдещия обект на наказателно преследване.

И какво от това?

Оглушителното мълчание на замесените продължава вече повече от седмица. Премиерът Борисов е безмълвен, сговаряният ВСС образува дежурната проверка, която без съмнение ще стигне до неизбежното в такива случаи – няма доказателства. От прокуратурата съобщиха пред „Съдебни репортажи”, че официална позиция по скандала няма да има, а председателят на ВАС се обяви за жертва на заговор, защото е противник на конституционните промени. (коментар от Сотир Цацаров все пак последва - б.р.)

С това се изчерпва разговорът за признанията на Янева, които разсейват и бездруго хилавите илюзии за върховенството на закона в страната. А той тепърва трябва да започне с обсъждането на предложенията за промени в Конституцията, които постъпиха между първо и второ четене. Част от тях засягат безотчетността и неприкосновеността на главния прокурор да бъде разследван, когато е извършил нарушение или откровено престъпление – положение, отбелязано като проблемно в решение на Европейския съд по правата на човека, датиращо от преди шест години.

"Над мен е само Господ"

Припомняме, че след „историческия компромис”, събрал внушителните 184 гласа в пленарната зала на парламента, в Народното събрание бяха депозирани поправки, които изграждат механизъм срещу неприкосновеното 7-годишното спокойствие на главния прокурор на поста. Едно от тях, депозирано от депутати от Реформаторския блок, предвижда възможността по предложение на 1/5 от народните представители ВСС да отстранява временно от длъжност главния прокурор в случай на обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер. Философията на поправката е да осигури гаранции, че разследването срещу обвинител № 1 ще бъде обективно. Другото предложение, чиято цел е да осигури поне минимална отчетност на прокуратура, е при неприемане на доклада на главния прокурор за дейността на държавното обвинение от парламента, квалифицирано мнозинство от две трети от членовете на ВСС да предлага на президента освобождаването му от поста.

Текстовете не срещат радушна подкрепа от мнозинството на „историческия консенсус” – ДПС и АБВ от самото начало на разговора за конституционни промени работят като служебни защитници на независимостта на прокуратурата. Партиите категорично се противопоставят дори и на най-бегла реформа в държавното обвинение. Ето защо те (а и вероятно главният прокурор) бяха неприятно изненадани, тъй като очакванията им Венецианската комисия да изрази несъгласие с предвиденото съотношение в прокурорската колегия, не се сбъднаха. Напротив, експертите на Европейската комисия за демокрация чрез право препоръчаха по-радикална реформа в правосъдието и обявиха, че съобразявайки спецификите на българската среда (политически коректен израз, който маркира пълната безконтролност на главния прокурор) би следвало да се предвиди участие на министъра на правосъдието в номинациите за главен прокурор – механизъм, който съответства на разбирането, че изпълнителната власт определя наказателната политика на страната и следователно носи отговорност за нея.

Затова вероятно еднозначната заявка на лидера на ДПС Лютви Местан от трибуната на парламента при приемането на промените в Конституцията на първо четене, че поправките ще получат (евентуалната) подкрепа на движението само в случай, че обхватът на законопроекта не бъде разширен, ще бъде формалният повод на партията „мотивирано” да игнорира становището на Венецианската комисия с традиционния аргумент за последователността на партията. А това дори не е необходимо да се случи публично. Във вторник, на първото заседание на временната комисия за промени в Конституцията председателят й Димитър Лазаров (ГЕРБ) обяви, че в парламента ще бъде сформирана работна група, която да „изчисти” някои неточности в текстовете на новите предложения и да ги подреди. Организационна оперативност, обясни Лазаров. Обяснението му бе предхождано от кратко изказване на депутата от АБВ Кирил Цочев, който напомни на колегите си, че на „председателския съвет” (на лидерите на партии) е постигнат консенсус обхватът на законопроекта за промени в Конституцията да не бъде разширяван между първо и второ четене.

Първи опит – неуспешен

Опит за създаване на законодателна възможност за превенция в извънредно дългия мандат на „тримата големи” е направен през 2006 г., когато парламентът променя чл. 129, ал. 4 от Конституцията и предвижда председателите на върховните съдилища и главният прокурор да бъдат отстранявани от президента по предложение на 2/3 от депутатите при извършено тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Нормата обаче е обявена за противоконституционна и отменена с Решение 7 на Конституционния съд (КС е сезиран от пленума на Върховния касационен съд). В мотивите към решението КС приема, че текстът нарушава баланса на властите, тъй като дава възможност на парламента да решава кадрови въпроси на съдебната власт и е в колизия с друго основно правило, формулирано в решението с докладчик Румен Янков така: „Сега е общоприето, че ако този, който е овластен да създава правото (парламентът), предвиди възможност и да го прилага, създава съпротива на първо място по отношение на своята безпристрастност”. Мнозинството счита, че подобна промяна е в компетенциите на Велико Народно събрание.

Четирима конституционни съдии не приемат становището на колегите си и пишат особени мнения, а в мотивите към тях ясно са посочени проблемите в законодателния вакуум, който позволява абсолютна безнаказаност по върховете на съдебната власт. Съдия Евгени Танчев счита, че мнозинството в КС абсолютизира независимостта на властите. „Процедурата за отговорност на висшите магистрати се интерпретира като смесване на властите докато в действителност тя е типичен пример за взаимен контрол и възспиране между тях”, пише съдия Танчев, като подчертава, че без съмнение независимостта на съдебните органи е необходима, за да предотврати какъвто и да е натиск върху решенията на магистратите от страна на държавни органи, политически партии, длъжностни или физически лица. „Оттук обаче не следва, че независимостта е абсолютна и доминира над всички принципи на конституционната демокрация. Не тя предопределя съдържанието на разделението на властите, а конституционно установеният модел на разделение на властите, формулиран от учредителната власт в Конституцията предопределя пределите на независимостта на всички власти в това число и на съдебната власт”, мотивира се конституционалистът.

Съдия Емилия Друмева препраща към световните примери за разбиранията на независимостта на съдебната власт. „Във Великобритания, където е люлката на парламентарното управление съдиите имат tenure – упражняват длъжността “за времето на добро поведение”, т.е. пожизнено; при служебни нарушения или укорими действия в личния живот, обаче, законът предвижда ред за освобождаване от длъжност – монархът, т.е. държавният глава прави предложение до парламента и парламентът решава с двете камари. Така вековната класика на парламентарното управление е създала баланс срещу нефункционирането на една от властите, макар практикуван много рядко”, посочва тя. Съдия Друмева смята, че в решението на мнозинството „не е ясно как след като законодателят е добавил присъщата на разделението на властите “противотежест” срещу евентуално нефункциониране на една от властите, е изменил установената форма на държавно управление”.

Лазар Груев добавя още един аргумент за неправилност на решението. В Конституцията е предвидено „тримата големи” да се освобождават с указ на президента, а оспореният текст дава допълнителна възможност това да се случи по предложение на квалифицирано мнозинство депутати при „точно фиксирани” в Конституцията основания – тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. „Какво излиза? Не било нарушение на самостоятелността и независимостта на съдебната власт, когато тримата висши магистрати се освобождават от президента по предложение на ВСС, половината от членовете на който са избрани от НС с обикновено мнозинство, а е нарушение на принципа, когато президентът го стори по предложение на 2/3 от всички народни представители, на точно фиксирани основания, очевидно свързани с публично известни факти, обсъждани в парламента на републиката и касаещи единствено възможни тежки нарушения, които действително накърняват престижа на съдебната власт”, пише съдия Груев. Той е категоричен, че „да се предпостави, че при тази ясна конституционна рамка и съдържащите се в нея възможности за публичен и институционален контрол, Народното събрание волунтаристично, без наличие на съответните конституционно предвидени основания, ще предприеме процедура по отстраняване на висшите магистрати” не само е в „сферата на утопията”, но и „недопустимо от логическа гледна точка предположение, което обаче не може да стои в основата на решение на КС”.

В четвъртото особено мнение – на съдия Мария Павлова, се намират аргументи, които за съжаление извикват светкавична асоциация с поведението на членовете на ВСС девет години по-късно. „Като се има предвид, че съставът на Висшия съдебен съвет включва лица, които се намират в подчинено служебно положение спрямо тримата висши магистрати или в приятелски отношения с тях, напълно реална е хипотезата Висшият съдебен съвет да не може да формира мнозинство за освобождаване на висшите магистрати или да не желае това, въпреки закононарушения, извършени от тях по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията”, пише съдия Павлова.

И е категорична – преди създаването на оспорената разпоредба „правният ред у нас беше безпомощен в такива случаи и противозаконното поведение на магистратите трябваше да се търпи дълго време”. „Духът на Конституцията на Република България не е в никакъв случай да се толерира безконтролност и безотговорност на висшите магистрати. В резултат на конституционно решение № 7 от 13 септември 2006 г. в бъдеще контролът върху дейността на висшите магистрати отново ще бъде неефективен, поради това, че се упражнява от тях самите и техните подчинени”, завършва особеното си мнение съдия Павлова.

Сегашното предложение за промени в Конституцията е с много по-ограничен обхват – то предвижда единствено временното отстраняване на главния прокурор като минимална гаранции срещу въздействие върху свободната воля на прокурорите и осигурява необходимото разделение между властите, защото оставя в ръцете на кадровия орган на съдебната власт последната преценка дали има достатъчно данни за подобна радикална стъпка.

ЕСПЧ осъжда възможността ръководителите на съдебната власт да безчинстват на воля

Едва ли може да бъде намерено по-точно определение на законодателния вакуум, който изключва отговорността на „тримата големи”, от даденото от съдия Павлова. Три години по-късно изваждането пред скоби на ръководителите в съдебната власт е констатирано в едно от най-унизителните за страната ни решения на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България”. Делото е заведено от съпругата и сина на разстреляния пред дома си бивш зам.-главен прокурор Николай Колев с твърдения, че разследването за смъртта на висшия прокурор не е било обективно заради конфликта му с тогавашния обвинител № 1 Никола Филчев и съмненията, че той е намесен в убийството.

Съдът в Страсбург прави обширен преглед на законодателството, в това число – всеобхватната власт на главния прокурор над прокурорите и актовете им. ЕСПЧ отбелязва и промените, които свеждат имунитета на магистратите до функционален (те не могат да бъдат преследвани по обвинения за престъпления, извършени от тях при изпълнението на служебните им задължения) като положение, което коригира недостатъка съдиите, прокурорите и обвинителите да бъдат привилигировани в сравнение с гражданите и да се ползват с пълна защита срещу наказателно преследване за извършени от тях престъпления. По-нататък съдът подчертава, че хипотетично всеки прокурор или следовател би могъл да повдигне обвинение срещу главния прокурор, но въпреки това той (главният прокурор) би могъл еднолично да отмени този акт. Дори и приетият нов Закон за съдебната власт от 2007 г. не отменя тази постановка.

В решението е описано как този въпрос е уреден в 16* други държави, в които съществуват нормативни способи за разследване на главния прокурор. В България механизъм за независимо разследване на главния прокурор при съмнения за извършено престъпление няма, констатира съдът в Страсбург.

ЕСПЧ сочи, че българските власти, разследвали убийството на прокурора Колев, са имали пред себе си солидни доказателства за наличието на сериозен конфликт между него и главния прокурор Никола Филчев – обявените впоследствие от съда за незаконни обвинения срещу прокурора и сина му, незаконния арест на Николай Колев (който той е предвидил), неоправданите забавяния при предаването до съда на жалбата му срещу неговото задържане. В допълнение – известните критики (включително от прокурори) към методите за управление на прокуратурата от Филчев, които включвали прибягване до заплахи и противозаконно повдигане на скалъпени обвинения срещу лица, върху които той е искал да окаже натиск, авторитарен стил на управление и съмнения относно психическото му здраве. Разследващите са били наясно с предложението на ВСС Филчев да подаде оставка и с публичните изявления на убития Колев, според които той се страхува за живота си и посочва главния прокурор и негови приближени, като хората, които биха имали интерес да го видят мъртъв.

Въпреки това следователите не са проучили хипотезата главният прокурор или негови подчинени да са били намесени в убийството на Колев и затова ЕСПЧ заключва, че разследването на смъртта на прокурора не е било ефективно, безпристрастно и обективно. „Наистина, до септември 2003 г. в България е било юридически невъзможно да бъде повдигнато наказателно обвинение срещу главния прокурор без негово съгласие. Като резултат, не е било възможно той да бъде отстранен от поста му против неговата воля, дори ако е извършил най-сериозното престъпление…Освен това, не е било възможно главният прокурор да бъде временно отстранен от длъжност, тъй като това би могло да стане само, ако срещу него са били повдигнати обвинения. При тези обстоятелства, в първоначалния период на разследването на убийството на г-н Колев, е било юридически невъзможно да бъде разследвано каквото и да било подозрение за участие на главния прокурор”, констатира съдът в Страсбург.

Съдът казва, че въпреки теоретичната възможност прокурор да разследва и повдигне обвинение срещу главния прокурор в „резултат на йерархичната структура на прокуратурата и, както изглежда, нейните вътрешни методи на работа, никой прокурор не би издал решение за повдигане на обвинение срещу главния прокурор”. Ето защо ЕСПЧ прави извод, че в българското законодателство липсват „достатъчно гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, по които главният прокурор или други високопоставени служители, близки до него, може да са заподозрени”.

Пълното игнориране на версията за участието на Филчев в убийството е резултат на комбинация от фактори, сред които и институционални недостатъци. „По-специално, изключителното право на прокурора да повдига обвинения срещу закононарушители, в съчетание с пълния контрол на главния прокурор над всяко решение, издавано от прокурор или следовател, както и факта, че главният прокурор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Висшия съдебен съвет, някои от чиито членове са му подчинени, е такъв институционален режим, който многократно е бил критикуван в България, като неспособен да осигури достатъчна отчетност”, категоричен е съдът.

ЕСПЧ се въздържа да коментира какъв модел на отчетност и отговорност би следвало страната ни да възприеме, но казва, че той трябва да гарантира независимост и обективност на разследването при всички обстоятелства и независимо от това дали замесените лица са публични фигури. Ето защо ЕСПЧ приема за правдоподобни твърденията на роднините на Колев, че с оглед на централизирана структура на българската прокуратура, основана на принципа на субординацията, нейното изключително правомощие да повдига обвинения и процедурните и институционални правила, позволяващи пълен контрол от страна на главния прокурор над всяко разследване в страната, е било практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване срещу главния прокурор.

Правният ред, описан в решението на ЕСПЧ по делото „Колев срещу България”, сполучливо наречен „безпомощен” в особеното мнение на съдия Мария Павлова, е валиден и днес. На този фон оглушителното мълчание на замесените в записите „Янева-Ченалова” е непълно разбираемо. Те нямат притеснения, че в страната ще се намери един прокурор, които добросъвестно, без натиск и притеснения от служебни репресии, ще се заеме да установи извършил ли е главният прокурор престъпление по служба, поддал ли се е на натиск на премиера Борисов, обсъждал ли е бъдещи обвинения с обвиняемата, завоалирал ли е „нещата” по делото срещу Янева. А за публиката остава „успокоението”, че изходът от процеса по аферата „Червей” ще е косвена индикация дали бившата председателка на СГС е пресъздала без преувеличение фактите около мисията по спасяването й от най-високо ниво.

Без съмнение скандалът „Янева” ще има и друг ефект – ще втвърди позициите на защитниците на „независимата прокуратура”, които едва ли ще позволят дори хипотетична възможност поредната доза СРС-та с участието на високопоставени магистрати (а такава ще има, ако съдим по вече константните течове на записи в последните 10 години) да станат повод за истинско разследване срещу главния прокурор.

*В три страни се изисква специално разрешение за започването на наказателно преследване срещу главния прокурор. Това са Хърватия (от Парламента), Русия (от състав на трима съдии от Върховния съд по предложение на Президента на Русия) и Швейцария (от Федералното министерство на правосъдието и полицията). В Швейцария, разрешение може да бъде отказано, ако производството се отнася до дребни престъпления и се смята, че дисциплинарно наказание би било достатъчно. Решението да не бъде дадено разрешение подлежи на обжалване пред Федералния съд. Във всички други страни няма такива конкретни процедурни пречки за повдигане на обвинения срещу най-висшите прокурори.

----

Коментарът е от Съдебни репортажи. Подзаглавието е на Клуб Z.