В бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) има скрити пробойни, които могат да дебалансират финансите на институцията и да поставят в риск цялата здравна система догодина. Нито приходите, нито разходите са калкулирани правилно, а щедро предоставените 3,204 млрд. лв. (със 129 млн. лв. повече от тази година) няма да ударят финансов гръб на московите здравни реформи.

Това са основните опасения на парламентарната опозиция, заради които депутатите от БСП и ДПС не подкрепиха законопроекта за бюджет на публичния фанд в Комисията по здравеопазване. Въпреки забележките, с които се съгласиха дори и част от управляващите, с 11 гласа "за" числата все пак минаха на първо четене, за да бъдат коментирани по същество на следващото заседание. 

Всеки, който поне веднъж се е сблъсквал със системата, знае що за бездънна яма е здравеопазването. Сметките в сектора излизат криви дори при строги регулации, а дефицитите "изскачат" като заек от дупка, който никой не може да улови. Неясният брой на неосигурените, злоупотребите в болниците и лекарските кабинети, доплащането за лекарства и лечение в комбинация с навлизащите нови технологии и вечно недостигащите средства, са формула с твърде много неизвестни, която води само до догадки.

"Действително, не може да се изчисли натискът върху системата, който би могъл да дойде от въвеждането на високотехнологичните методи на лечение догодина - имам предвид линейните ускорители и уредите за радиолечение, които държавата успя да осигури", призна самият здравен министър д-р Петър Москов.

По думите му онези стотици и хиляди хора, които досега са ходели да се лекуват от злокачествени заболявания в съседна Турция, вече имат всички условия да останат в България, но разходите за тяхната терапия със сигурност ще натоварят здравния бюджет. Същите рискове са налице и по отношение на новите молекули и лекарствени средства, които догодина могат да навлязат у нас. Родните доктори все по-често говорят за подобрена диагностика и персонализирано лечение (което включва тесен кръг медикаменти и процедури, предназначени само малък брой лица, при които терапията доказано действа), а всичко това също струва пари. Колко точно - никой не може да каже.

"Приходите и разходите в проектобюджета на НЗОК са равни като суми, но не съм съгласен, че бюджетът е балансиран. Напротив, той е дебалансиран от скритите в системата допълнителни разходи, които не можем да пренебрегнем", отбеляза в същия дух депутатът от ДПС и бивш социален министър Хасан Адемов. 

Според него в разчетите изобщо не са включени около 141 млн. лв., които здравната каса трябва да плати на чуждестранни фондове и застрахователи за лечението на български граждани през тази и следващата година. Пропуснати са и колосалните над 430,6 млн. лв. дългове на общинските и държавни болници (по официални данни към 30 юни), 166 млн. лв. от които са просрочени. Като капак недостигът в бюджета на касата към края на декември се очаква да бъде около 65 млн. лева. Само до тук сметката е на минус с поне 637 млн. лв. с евентуалната перспектива да намалее с не повече от 60 млн. лева. Ако са верни изчисленията на здравния министър Москов и колегата му финансист Владислав Горанов, до края на 2015-а от преизпълнение на приходите от осигуровки в системата ще постъпят 20 млн. лв., а допълнителни 40 млн. лв. ще бъдат върнати в бюджета на касата под формата на 20% лекарствени отстъпки, които фармацевтичната индустрия беше задължена да направи.  

Можем само да гадаем дали в системата има резерви, които да покрият сериозните дефицити, защото бюджетът на НЗОК се разминава с реалността и в приходната си част. Според опозицията в парламента постъпленията не са съобразени с увеличаващите се догодина среден осигурителен доход, минималните прагове по икономически дейности, както и минималната работна заплата, пенсиите и възнагражденията в редица държавни структури (педагози в средното образование, служители в НАП, НОИ, митниците и прочие). Включително и акцизът за цигарите беше вдигнат с идеята част от приходите да се дават за здраве.

"Всичко това обаче изобщо не е калкулирано в бюджета на касата и считам, че допълнителните приходи от 129 млн. лв. са доста подценени. Би трябвало постъпленията да са други, но не ги виждаме", коментира финансовата рамка Адемов. 

Истината всъщност е, че и през следващата година касата и здравното министерство ще полагат повече усилия за регулиране на разходите, отколкото за подобряване на приходите. По думите на д-р Москов системата разполага с достатъчно резерви, които ще бъдат извадени на бял свят чрез пръстовото идентифициране на всички пациенти в страната и въвеждането на електронна система за унифициране на търговете за лекарства в болниците. Изпълнителите и на двата проекта вече са избрани, а плановете са и двете платформи да заработят през март. Колко пари обаче ще излязат изпод масата, никой не може да каже. Знае се само, че фармацевтичната индустрия ще "отбие" поне още 10% от цената на продуктите си, което ще спести около 60 млн. лв. разходи за медикаменти. 

За да бъдем съвсем точни, трябва да споменем и още няколко неизвестни:

- разпределянето на медицинските дейности в основен и допълнителен пакет. Предложенията на здравното министерство все още се обсъждат, но очакванията са 85% от всички услуги да бъдат 100% покрити с публични средства. Въпросът е какви цени и обеми ще договорят лекарите и касата в Националния рамков договор (НРД) за 2016-а и дали парите няма отново да се окажат недостатъчни?

- ще има ли изобщо НРД 2016? Българският лекарски съюз вече обяви, че няма да подпише документа, ако депутатите не редактират параграф 10 от преходните и заключителни разпоредби на проектозакона за бюджет на НЗОК. С него се изменят цели 27 члена от прясно ремонтирания Закон за здравното осигуряване. Подозренията са, че по този начин ще се закове монополът на здравната каса, а съсловните организации ще бъдат изхвърлени от рамковото договаряне. 

- сключването на договори между болниците и здравната каса. Според новите правила догодина НЗОК ще работи само с лечебните заведения, получили място в Националната здравна карта. Разпределението им по райони обаче все още се бави и на практика е съвършено неясно колко и какви здравни заведения ще ни лекуват догодина. От договорите зависи дали пациентите ще кръстосват страната в търсене на медицинска помощ и дали предлагането на концентрирани услуги на местно ниво ще бръкне в собствения му джоб. Същестува и сериозен риск реформата изобщо да не се състои, защото 57 депутати вече я дадоха на Конституционния съд.

Именно заради всички неизвестни по веригата, опозицията определи бъдещия бюджет на здравната каса като "твърде компромисен", "без никакъв акцент" и "който не може да обезпечи финансово стартиралите здравни реформи". Но все пак си даде сметка, че в така създадената ситуация едва ли има много полезни ходове. 

"Ако не подкрепим предложения проект, оставаме с бюджета за 2015 г., където няма допълнителни 129 млн. лв., но има лимити и бюджетни ограничения. Смятам, че е по-добре да вървим напред, отколкото да се връщаме назад", наклони везните в полза на бюджета за 2016-а надзорникът в касата от Българската стопанска камара Григор Димитров.

В случай че проектът запази стойностите си и след второто четене в пленарната зала, през 2016-а касата ще разполага с общо 3 204 749 000 лв., от които 3,166 млрд. лв. ще бъдат събрани от здравни вноски. Както самият здравен министър д-р Петър Москов отбеляза, "догодина държавата ще е с 5% по-коректна", затова ще преведе 67 млн. лв. повече за осигуровките на своя контингент лица (ученици, студенти, военни, пенсионери, държавни служители и прочие) и за първа година ще участва в приходната част на здравната каса с над 1,065 млрд. лева (досега сумата беше "закована" на 978 млн. лв.). Допълнителни 80 млн. лв. се очаква да дойдат от по-добрата събираемост на вноските от граждани (включително и заради по-големите суми, които ще се плащат за връщане в осигурителната система), но тъй публичният фонд няма да получи 18 млн. лв. трансфер за покриване на недостига от средства, общото увеличение в бюджета му ще бъде точно 129, а не 147 млн. лева. Освен тях е са предвидени и 316 млн. лв. резерв за непредвидени и неотложни разходи, които по план ще бъдат разпределени за медицински дейности.

Според така изготвената план-сметка, догодина болниците ще могат да похарчат 1,343 млрд. лв., което е с 60 млн. лв. повече от настоящата. Личните лекари ще разполагат със 180 млн. лв. (едва с 2 млн. лв. отгоре), а специалистите - с малко над 201 млн. лв. (или с около 10 млн. лв. повече). За зъболекарите сумата е 123 млн. лв. (с 3 млн. лв. повече), а за лабораториите - малко над 70 млн. лв. (т.е. допълнена с твърде скромните 441 хил. лв.). Що се отнася до разходите за лекарства, те отново са разделени в две графи - за онкомедикаменти и за домашно лечение. Парите за злокачествените заболявания скачат от 175 на 210 млн. лв. (с разлика от 45 млн. лв.), но изцяло за сметка на останалите, които намаляват от 544 на 541 млн. лева.

Простите изчисления показват, че при здравноосигурителни приходи от 3,166 млрд. лв., касата планира да похарчи 3,125 млрд. лв. и за първи път в историята да приключи годината на плюс.