Ad Config - Website header

 

Article_top

Даниел Смилов

За конспирацията и задкулисието не трябва да се мисли конспиративно: те не са задължително някаква завера, в която хора си шушукат, разменят си тайни сигнали, есемеси и вайбър съобщения. Мансър Олсън - в своя анализ на проблемите на колективното действие - дава пример за това как може да се получи „конспирация“ по естествен начин. Той твърди, че ако 10 човека могат да спечелят по 1 000 000 лева от въвеждането на една политика, а 1000 000 души могат да спечелят по 10 лева от въвеждането на друга политика по същия въпрос, крайни победители ще са най-вероятно първите. Това е така, защото те много лесно могат да се координират и са силно мотивирани да го направят, докато огромната маса е най-вероятно неорганизирана и всеки един неин член не е много заинтересуван от необходимото колективно действие. Накрая всичко може да изглежда и като голяма частна конспирация срещу обществения интерес.

Да приложим примера на Олсън към българската реалност:

Казус 1: Горива

Три вериги бензиностанции поддържат трайно цените на горивата в страната на нива над средните за ЕС. Така от всеки литър бензин те печелят поне по 10 стотинки повече, отколкото би било очаквано в нормална конкурентна среда. Собствениците на веригите може и да не са чели Олсън, но сигурно се досещат, че ако се координират да продават горивата на тези по-високи нива, ще спечелят милиони левове помежду си почти незабелязано – в крайна сметка хората ще помрънкат за десетте стотинки, но те не са чак толкова силна мотивация за колективни действия. Тримата собственици не е нужно да правят завера – да се събират дегизирани на скришно място, да говорят по морзовата азбука или да си изпращат димни съобщения като индианците. Те просто могат в рамките на определен период да експериментират в бензиностанциите си с по-високите цени и ако останалите двама ги приемат по техните колонки – сделката е готова. Без дори да си стиснат ръцете.

Комисията за защита на конкуренцията междувременно ще търси бели мишки, димни сигнали, дегизировка, тайни квартири и доказателства за срещи на четири очи. Разбира се, няма да намери нищо и ще заключи, че „конспирация“ няма и високите цени са просто ефект на „свободния пазар“.

Чудо на чудесата: в най-бедната страна на ЕС, свободният пазар заковава дизела на най-високите възможни нива, на които все пак още го купуват. Просто 10 души печелят по 1 милион, или по-скоро трима - по стотици милиони.

Казус 2: Медии

Една медийна група се налага на пазара, като се предлага на всяка управляваща партия с обещанието да я подкрепя безрезервно, громейки и дискредитирайки персонално нейните опоненти по всякакъв начин. Използвайки тази стратегия, групата е добила монополно положение в редица медийни сектори чрез подставени лица, кредити към уж независими издания и други „непазарни методи“. В резултат множество издания координирано бълват едни и същи опорки и черен пиар. Ако има изборна промяна, медийната група рязко сменя своята позиция и се прикачва към новите силни на деня. Те просто се възползват от положението и не предприемат нищо особено срещу нея – напротив, ходят с удоволствие на партита, тенис турнири и телевизионни предавания на тази група. Всичко това е резултат на „свободния медиен пазар“ и „политическата конкуренция“.

КЗК и в този случай е на лов за бели мишки. Вярно е, че висшестоящи членове на партията на власт и собственикът на медийната група са се срещали 40 пъти в министерски кабинет в миналото. Но – да си представим - че след 40-та среща и двете страни най-накрая вече са разбрали, че могат да действат взаимноизгодно и без да се уговарят толкова старателно. Просто, достатъчно е едно изказване на политик да нарочи някой за опонент - и съответната медийна фекалка да го поеме. Като отплата пък, министри ходят в определени студия и като цяло държавата мижа по отношение на собствеността на медиите.

В резултат едни хора печелят милиони, други си мислят, че са стабилно окопани във властта, а всички останали губят поредните десет стотинки – този път като свобода на словото и усещане за човешко достойнство. 

Казус 3: Банки

Седем милиона губят четири милиарда лева, докато поне четирима печелят по стотици милиони.

Тук няма как да се мине без виновни, защото направо си става дума за кражба. Въпросът е, че виновните се оказват само двама, а останалите спечелили си разпределят цялата печалба. Но пак, нужна ли е някаква дълбока конспирация в смисъл на тайни срещи, шлифери и фалшиви мустаци, за да се координират крайните печеливши? Та те могат да постигнат това с публичното си поведение. Ако ти не направиш А, аз няма да направя Б. Ако ти не вкараш нашия човек в доклада на комисията за фалиралата банка, ние няма да питаме за акциите ти в компания X. Ето, ние си осветихме акциите в компания Y: ти можеш ли да го направиш, а?! 

Всичко това може да стане явно, пред очите на всички и никакъв Дан Браун не е необходим, за да го разчете. 

Казус 4: Съдебна система

Трябва ли някой да ходи на тайна среща в парка на южен град с магистратка, за да се реши дали да я опраска или не? Зависи доколко интелигентна е създадената система. При ниско ниво на интелигентност подобни срещи може и да са необходими. Някои дори си записваха в тефтерче кой да опраскат и кого само да сплашат. (Тефтерчето беше изгубено, докато вещо лице се облекчавало в храстите, за съжаление.)

За да не се стига до чак толкова откровени простотии, обаче, е необходимо съответните политици и магистрати просто да проявят средно статистическо ниво на интелект. „Аз те назначавам и ще те пазя, но ти в подходящ момент ще се отплатиш“. „Не си води записки, не е нужно“. „Няма да се срещаме на къра.“ „Ако не се сещаш, ще ти намекнем, но затова те слагаме умен човек, да не е нужно да ти намекваме, разбираш ли. Това е то висшата политика, така се прави.“

В резултат, двете страни печелят по милион, а останалите седем милиона губят отново по десет стотинки. Въпросът е дали на ден или по-нарядко. И за тази уговорка „белите покривки“ след време стават излишни. Защото тази уговорка се е превърнала в неписаното правило на българския „конституционализъм“. 

Дефиниция на явната конспирация 

Повечето проблеми у нас могат да бъдат определени като явна конспирация, в която частни интереси се договарят доста публично и открито срещу обществения интерес. От тази гледна точка явната конспирация съществува там, където имаме необяснимо отклонение от стандартната политическа и икономическа логика. Когато цените на бензина са по-високи от тези в много по-богати от нас страни, когато политическата програма и идеология нямат значение, когато медии се използват за омаскаряване на хора, само заради това, че са политически опоненти – тогава явно имаме „договорености“ за постигане на печалби за десет души от по един милион. Или за трима по стотици милиони.

Органите на държавата, които са призвани да се борят с подобни „договорености“ – КЗК, банков надзор, КФН, прокуратура – обикновено са изпратени за лов на бели мишки. Да търсят „заговор“ – тайни срещи, перуки, балтони, бели покривки и тефтерчета. Безсмислеността на тези търсения се доказва от това, че дори когато намерят тефтерче или запис, на който банкер пее с шефа на БНБ „Назад, назад, моме Калино“, нещата не стават по-ясни, отколкото са били. В крайна сметка кое е истинското доказателство за „конспирация“: фактът, че БНБ не е упражнявала адекватен надзор над далаверите на банка, или фактът, че някой се е спявал с друг?

Та изводът е, че институциите, които трябва да защитават обществения интерес – 10-те лева за милионите хора – не си вършат работата, а гонят Михаля като търсят димни сигнали и тайни намигвания. А битката е наистина сериозна и тя ще бъде спечелена, само когато всепроникващото и саморазбиращо се „ти на мене, аз на тебе“ престане да бъде основното правило на политическата ни уредба. И когато говорим за реформа, тя би имала смисъл, ако е насочена срещу точно това правило. Друг е въпросът, че голяма част от играчите се координират много умело точно по принципа на явната конспирация точно срещу такива реформи. Конституционната, например.

Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

 
Снимка Клуб Z

За конспирацията и задкулисието не трябва да се мисли конспиративно: те не са задължително някаква завера, в която хора си шушукат, разменят си тайни сигнали, есемеси и вайбър съобщения. Мансър Олсън - в своя анализ на проблемите на колективното действие - дава пример за това как може да се получи „конспирация“ по естествен начин. Той твърди, че ако 10 човека могат да спечелят по 1 000 000 лева от въвеждането на една политика, а 1000 000 души могат да спечелят по 10 лева от въвеждането на друга политика по същия въпрос, крайни победители ще са най-вероятно първите. Това е така, защото те много лесно могат да се координират и са силно мотивирани да го направят, докато огромната маса е най-вероятно неорганизирана и всеки един неин член не е много заинтересуван от необходимото колективно действие. Накрая всичко може да изглежда и като голяма частна конспирация срещу обществения интерес.

Да приложим примера на Олсън към българската реалност:

Казус 1: Горива

Три вериги бензиностанции поддържат трайно цените на горивата в страната на нива над средните за ЕС. Така от всеки литър бензин те печелят поне по 10 стотинки повече, отколкото би било очаквано в нормална конкурентна среда. Собствениците на веригите може и да не са чели Олсън, но сигурно се досещат, че ако се координират да продават горивата на тези по-високи нива, ще спечелят милиони левове помежду си почти незабелязано – в крайна сметка хората ще помрънкат за десетте стотинки, но те не са чак толкова силна мотивация за колективни действия. Тримата собственици не е нужно да правят завера – да се събират дегизирани на скришно място, да говорят по морзовата азбука или да си изпращат димни съобщения като индианците. Те просто могат в рамките на определен период да експериментират в бензиностанциите си с по-високите цени и ако останалите двама ги приемат по техните колонки – сделката е готова. Без дори да си стиснат ръцете.

Комисията за защита на конкуренцията междувременно ще търси бели мишки, димни сигнали, дегизировка, тайни квартири и доказателства за срещи на четири очи. Разбира се, няма да намери нищо и ще заключи, че „конспирация“ няма и високите цени са просто ефект на „свободния пазар“.

Чудо на чудесата: в най-бедната страна на ЕС, свободният пазар заковава дизела на най-високите възможни нива, на които все пак още го купуват. Просто 10 души печелят по 1 милион, или по-скоро трима - по стотици милиони.

Казус 2: Медии

Една медийна група се налага на пазара, като се предлага на всяка управляваща партия с обещанието да я подкрепя безрезервно, громейки и дискредитирайки персонално нейните опоненти по всякакъв начин. Използвайки тази стратегия, групата е добила монополно положение в редица медийни сектори чрез подставени лица, кредити към уж независими издания и други „непазарни методи“. В резултат множество издания координирано бълват едни и същи опорки и черен пиар. Ако има изборна промяна, медийната група рязко сменя своята позиция и се прикачва към новите силни на деня. Те просто се възползват от положението и не предприемат нищо особено срещу нея – напротив, ходят с удоволствие на партита, тенис турнири и телевизионни предавания на тази група. Всичко това е резултат на „свободния медиен пазар“ и „политическата конкуренция“.

КЗК и в този случай е на лов за бели мишки. Вярно е, че висшестоящи членове на партията на власт и собственикът на медийната група са се срещали 40 пъти в министерски кабинет в миналото. Но – да си представим - че след 40-та среща и двете страни най-накрая вече са разбрали, че могат да действат взаимноизгодно и без да се уговарят толкова старателно. Просто, достатъчно е едно изказване на политик да нарочи някой за опонент - и съответната медийна фекалка да го поеме. Като отплата пък, министри ходят в определени студия и като цяло държавата мижа по отношение на собствеността на медиите.

В резултат едни хора печелят милиони, други си мислят, че са стабилно окопани във властта, а всички останали губят поредните десет стотинки – този път като свобода на словото и усещане за човешко достойнство. 

Казус 3: Банки

Седем милиона губят четири милиарда лева, докато поне четирима печелят по стотици милиони.

Тук няма как да се мине без виновни, защото направо си става дума за кражба. Въпросът е, че виновните се оказват само двама, а останалите спечелили си разпределят цялата печалба. Но пак, нужна ли е някаква дълбока конспирация в смисъл на тайни срещи, шлифери и фалшиви мустаци, за да се координират крайните печеливши? Та те могат да постигнат това с публичното си поведение. Ако ти не направиш А, аз няма да направя Б. Ако ти не вкараш нашия човек в доклада на комисията за фалиралата банка, ние няма да питаме за акциите ти в компания X. Ето, ние си осветихме акциите в компания Y: ти можеш ли да го направиш, а?! 

Всичко това може да стане явно, пред очите на всички и никакъв Дан Браун не е необходим, за да го разчете. 

Казус 4: Съдебна система

Трябва ли някой да ходи на тайна среща в парка на южен град с магистратка, за да се реши дали да я опраска или не? Зависи доколко интелигентна е създадената система. При ниско ниво на интелигентност подобни срещи може и да са необходими. Някои дори си записваха в тефтерче кой да опраскат и кого само да сплашат. (Тефтерчето беше изгубено, докато вещо лице се облекчавало в храстите, за съжаление.)

За да не се стига до чак толкова откровени простотии, обаче, е необходимо съответните политици и магистрати просто да проявят средно статистическо ниво на интелект. „Аз те назначавам и ще те пазя, но ти в подходящ момент ще се отплатиш“. „Не си води записки, не е нужно“. „Няма да се срещаме на къра.“ „Ако не се сещаш, ще ти намекнем, но затова те слагаме умен човек, да не е нужно да ти намекваме, разбираш ли. Това е то висшата политика, така се прави.“

В резултат, двете страни печелят по милион, а останалите седем милиона губят отново по десет стотинки. Въпросът е дали на ден или по-нарядко. И за тази уговорка „белите покривки“ след време стават излишни. Защото тази уговорка се е превърнала в неписаното правило на българския „конституционализъм“. 

Дефиниция на явната конспирация 

Повечето проблеми у нас могат да бъдат определени като явна конспирация, в която частни интереси се договарят доста публично и открито срещу обществения интерес. От тази гледна точка явната конспирация съществува там, където имаме необяснимо отклонение от стандартната политическа и икономическа логика. Когато цените на бензина са по-високи от тези в много по-богати от нас страни, когато политическата програма и идеология нямат значение, когато медии се използват за омаскаряване на хора, само заради това, че са политически опоненти – тогава явно имаме „договорености“ за постигане на печалби за десет души от по един милион. Или за трима по стотици милиони.

Органите на държавата, които са призвани да се борят с подобни „договорености“ – КЗК, банков надзор, КФН, прокуратура – обикновено са изпратени за лов на бели мишки. Да търсят „заговор“ – тайни срещи, перуки, балтони, бели покривки и тефтерчета. Безсмислеността на тези търсения се доказва от това, че дори когато намерят тефтерче или запис, на който банкер пее с шефа на БНБ „Назад, назад, моме Калино“, нещата не стават по-ясни, отколкото са били. В крайна сметка кое е истинското доказателство за „конспирация“: фактът, че БНБ не е упражнявала адекватен надзор над далаверите на банка, или фактът, че някой се е спявал с друг?

Та изводът е, че институциите, които трябва да защитават обществения интерес – 10-те лева за милионите хора – не си вършат работата, а гонят Михаля като търсят димни сигнали и тайни намигвания. А битката е наистина сериозна и тя ще бъде спечелена, само когато всепроникващото и саморазбиращо се „ти на мене, аз на тебе“ престане да бъде основното правило на политическата ни уредба. И когато говорим за реформа, тя би имала смисъл, ако е насочена срещу точно това правило. Друг е въпросът, че голяма част от играчите се координират много умело точно по принципа на явната конспирация точно срещу такива реформи. Конституционната, например.

Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

дебелян пеевский

Браво, българската "журналистика" открива учебника по публични финанси за втори курс.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Това са последиците от идеологията, за която неолибералното NGO "Център за Либерални Стратегии" на Смилов, както и останалите неолиберали, либертариански, пазарнофундаментални и анархокапиталистически NGOта като "Института за Пазарна Икономика, ИПИ", Института за Свободен Капитализъм "Атлас", Центъра за Изследване на Демокрацията, "Отворено Общество", медиите на Прокопиев и подобно лобират от 26 години и наложиха!
Сега търсят под вола теле! А всичко е много просто - като либерализираш, дерегулираш, приватизираш и ликвидираш всичко, се стига да тук! Демек, квото почукало, такова се обадило!
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Доминирането на Пазара, демек, на частните интереси, над интересите на Държавата, демек в ущърб на Обществото, е именно това!
Анонимен's picture
Анонимен

XIS

Най-после едно смислено описание на механизма на конспирациите. Може да се добави, че човешкият ум е устроен така, че да вижда конспирация навсякъде. Това ни помага, напр., да гледаме на кафе или да виждаме съзвездия на небето. Ако има конспирация, тя е в своевременното и единодушно разхлабване на контрола, за да се развихрят телесата на корупцията.
Анонимен's picture
Анонимен

Чудесно описание на олигополните отношения, Смислов. Сега остава да ни осветлиш защо държавата си трае?
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

в България има две големи медийни групировки - споменатата от Смилов и още една, която плюе всичко извън РБ, Зелените и ДЕОС. Не знам коя е по-представителна за обществото!
Анонимен's picture
Анонимен

На мен ми е по-интересно да чета тролските разработки в сайта.Изследвам параметрите на мисловната им дейност.Не,че ме затрудняват!Вземаш 4 думи:либертарианец,неолиберали,анархокапиталисти,NGO,после им слагаш едно"де"отпред и готово.Хем надницата ти изработена,хем си надскочил интелектуалния си ръст.Това последното не е чак толкова трудно,ако просто се досетим за позата"партер"пред патрона.
И клубZ вбесени и читателите омерзени!!!!Да бе,ще ви се!!!!
Анонимен's picture
Анонимен

Распутин

Доста тролове прописаха и тук,което говори добре за клуб Z!Прекрасна статия!
Анонимен's picture
Анонимен

Николов

Мисля,че в тази статия г-н Смилов заби в земята основните диреци на бутафорната сграда- наречена Герберската българска държава. Ето това са стълбовете на тая Бутафория, в която сме обречени да живеем и в която с пълна сила важи максимата на Ботев: " Свестните у нас считат за луди!"
Анонимен's picture
Анонимен

geg

Ех, колко мъка има по този свят... ;)
Анонимен's picture
Анонимен

Мария Зангова

Силна и аргументирана статия на Даниел Смилов. Губим доверие в държавните институции, в човешкото достойнство, в силата на закона.
Анонимен's picture
Анонимен

Нколов

Току що Корнелия Нинова размаза цялата политика на ГЕРБ и тезите им че България се развива стабилно. И това въпреки опитите на Бойко Василев да я спре да говори. А горката министърка Бъчварова не можа да каже една смислена дума. Беше като ударена от гръм.
Анонимен's picture
Анонимен

„Ти на мене, аз на тебе“. Чудесно описание на танца ГЕРБ-РБ. Че и с Гоце за ръчичка. Тежко ни
Анонимен's picture
Анонимен

Конспирация, задкулисие и демокрация? Или "Все още ли вярвате, че сме бедна държава"?! http://nikolaijambol.blogspot.bg/2015/11/blog-post_34.html
Анонимен's picture
Анонимен

tibia

Очевидно за някои с чугунени червени каски /която Николов ползва и като нощна шапчица/, Нинова е интересна, но някак срамежливо се пропуска, че нея супер посредствента Ризова в "Лице в лице" я смя и към 18 часа Корни нервно вееше черни пирги преди рекламите. Тя завърши изказването си за "икономическото състояние" на България с изречението, че в Софийска област БСП е "помела" ГЕРБ! Имам наблюдения върху част от Софийска област и мога да потвърдя, че това е лъжа с елементи на истина. Самоков и Златица са перлите в короната на БСП /бат Сали и Цветелин Кънчев/. В Пирдоп бие синът на кмета /вече 4-ти мандат/ на с.Чавдар. Цигани и социалисти над 80, братя и сестри! Но по същество! През 1996 г. септември във "Файненшъл таймс" се появи статия колко са стабилни българските банки, а те рухнаха 2 месеца по-късно! Какъв е изводът? Изводът е, че е в пъти по-добре да те плюят, хулят и лъжат, отколкото да те хвалят. Малко по-късно се разбра, че статията /на цели две страници!/ е била писана в България и изпратена от кабинета на Жеглов, съветник на Виденов по онова време. Всички коментари в т.нар. авторитетни издания, както и доклади на "авторитетни организации", се пишат в България, както тоя на Oxfam по поръчка на BBC! Добре е в Наказателния кодекс да има текст и за такива престъпници с достъп до интернет и почитатели на клавирни изпълнения и на електронното банкиране!
Анонимен's picture
Анонимен

Николов

Радвам се ,че от зоната на здрача отново изплува моята симпатична опонентка- г-жа tibia. Жалкото е,че тя не сваля розовите очила дори когато спи. А когато е будна,винаги е дежурна пред амбразурата и само да прелети някой куршум,насочен срещу бункера на нейната политическа любов, тя се изправя с голи гърди,като героинята на Делакроа и брани ли брани. Ама какво брани и тя вече не може да каже. Всички започват да проглеждат,че царят е гол-голеничък, а тя продължава да неистово да вика:"Вижте какви прекрасни дрехи носи Божественият ни цар!"
Анонимен's picture
Анонимен

tibia

Николов, хайде вземи и застани на любимата си амбразура, а аз ще те гледам от зоната на здрача "и няма за тебе да плача!", а би трябвало защото като хуманист съм срещу глупостта, партийната омразата и лъжливите идеи! Имам да ти казвам и нещо лично и практично. Една от най-честите причини за депресиите е намаляване на зрението. Другата е системното приемане на желаното за действително. При втората вече депресията става клинична. Не знам кой цар е гол, но чух, че Симеон можел да се кандидатира за президент, ако ГЕРБ го подкрепи, а акад. Воденичаров имаш шанс за президент, ако ГЕРБ не издигне кандидат изобщо. Така, че да гледаме действителността в очите и да стоим далеч от всякакви амбразури. Мина им времето! Сега не убиват от бункер, а влизат и стрелят в сладкарници, училища и на концерти!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията