НИЯ КАРАДЖОВА

“Недостойно е университетът да се използва като декор на чужди битки“. С тези думи ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев в четвъртък призова „кресливата кампания“, която хвърля кал върху Софийския университет, да спре поне до изборите за ректор.

Във вторник Общото събрание на Алма матер трябва да избере своя нов ръководител за четири години напред. Кандидатите са двама – издигнатият от Факултета по класически и нови филологии настоящ заместник-ректор проф. Анастас Герджиков и издигнатия от Факултета по химия и фармация бивш негов декан проф. Тони Спасов.

За първия се смята, че е представител на статуквото в университета, тъй като участва и в настоящото ръководство. Герджиков беше и шеф на скандалния "Фонд за научни изследвания", което идва ли му носи позитиви. Проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция през 2012 г. изнесе данни за големи зпоупотреби във фонда, най-сериозни те са били през 2008-2009 г., когато начело е бил Герджиков. В момента той като зам.-ректор отговаря и за дистанционното обучение в СУ, каквото обаче университетът на практика няма. В някои катедри има пълна готовност то да стартира, но е нужно Герджиков да задейства процедурата, за да получи висшето училище одобрение от Агенцията по оценяване и акредитация. Това обаче не се случва. "Отговорът е като при царя - ще стане като му дойде времето", разказват преподаватели, които смятат, че досегашният зам.-ректор предпочита изчаквателната позиция.

Вторият, проф. Тони Спасов, е спряган за „президентския човек“ в кампанията, въпреки че поддържа много добри връзки и с изпълнителната власт. За него се очакваше да се кандидатира още в предишните избори за ректор, когато Илчев бе преизбран за втори мандат. Твърди се обаче, че тогава проф. Спасов се е отказал, след като кабинетът неофициално дал рамо на друг кандидат – проф. Петър Славейков, който отпадна при балотажа. В университета обаче Спасов има предимно подкрепата на факултетите по природни науки, които са по-малко на брой от хуманитарните. Затова все още текат залози чие лоби ще надделее по време на Общото събрание. Неофициално Спасов е определян от свои колеги като твърде бизнесориентиран.

Официално двамата опоненти водят много толерантна спрямо противника кампания. В същото време обаче в медиите тече особено агресивна паралелна кампания, която залива с помия както кандидатите, така и настоящия ректор проф. Иван Илчев. В част от нея се превърна и традиционната проверка на Сметната палата в Софийския университет, чиито констатации за привидно несъществени неща бяха включени в списъка с грехове на ректора Илчев. В действителност става дума за обществени поръчки за сравнително малки суми, които са по-скоро административни нарушения. В публичното пространство обаче тези констатации бяха представени като грандиозни финансови престъпления.

Докато всичко това се случва, университетът слезе назад в световните класации, макар че все още води в българските рейтинги. Докато миналата година неговото място бе в първите 700, сега той е на 863-то място в една от най-престижните класации на световните висши училища-- QS World University Rankings. (В световната класация на университетите на Таймс обаче СУ въобще липсва тази година.) В същото време, както Иван Илчев многократно повтаря, това е университетът в тази класация, който разполага с най-малко средства – всички останали боравят със суми, в пъти по-големи от държавното финансиране, което получава Алма матер. Финансирането на брой студенти и демографският срив принудиха в последните години университетът да свали летвата по отношение на кандидатите и вече да приема хора, които нямат качества въобще да бъдат студенти. И въпреки обявяването на втори и трети класирания, на финала винаги има специалности, в които остават незаети места.

Въпреки малкото пари, истински големият проблем на Софийския университет е как се управляват те. Неслучайно още преди старта на кампанията излезе едно писмо, подписано от преподаватели от различни факултети, което поставяше 13 въпроса, свързани с проблемите на висшето училище. Първите няколко от тях бяха свързани точно с разпределението на средствата. В момента няма прозрачност и яснота как точно се харчат малкото отпуснати от държавата пари. Тъй като липсва електронна система за проследяване, дори самите декани на факултети не могат да видят във всеки един момент къде са в преразход и къде имат неизразходвани средства. Това позволява част от парите да се харчат неефективно, а в същото време оставя поле и за други съмнения. Те се задълбочават от това, че ректорът не е задължен да се отчита в детайли за това какво се случва не само със субсидията, а и със собствените приходи на университета. Част от факултетите от години се оплакват, че издържат останалите си колеги, тъй като носят повече средства на университета от тях. В същото време обаче не им е позволено да запазват тези пари в рамките на самия факултет и да ги харчат за свои нужди – например да повишават заплатите на преподавателите си.

От друга страна обаче в университета има и много престижни специалности, които обаче няма как да се издържат. Няма как и факултети като химическия или физическия да бъдат на печалба заради големите си разходи. "Едва ли се очаква от нас да станем като други висши училища, които закриват специалностите, които не им носят приходи", коментират преподаватели.

Неслучайно и двамата ректори залагат в платформите си на назначаването на специален мениджър с икономическо образование, който да отговаря за управлението на парите. Проблемът обаче е, че съгласно образователния закон отговорност носи единствено ректорът. Това означава, че дори и да има мениджър, той няма да получи възможността да разписва финансови документи, докато не се промени законът.

Много болна е темата с имотите на университета, които в момента му носят повече разходи, отколкото приходи. По отношение на сградния си фонд Алма матер е „Беднякът-милионер“ - за някои от сградите такса смет, която вузът трябва да плаща, е по-висока от всичките доходи, които са донесли през годините. Част от тези имоти са дарения от частни лица или от държавата, но са на неподходящи места и няма желаещи да ги наемат. Кандидат-ректорите имат различен подход към тях – Тони Спасов възнамерява да предприеме на част от терените строителство на принципа на публично-частното партньорство, като бъдат построени едновременно университетски кампуси и хотели с конферентни зали, така че от тези терени да се печели. Анастас Герджиков пък заяви, че ще върне на държавата онези от тях, които не са печеливши.

Университетът непрекъснато се разраства, откриват се нови и нови специалности, но студенти за тях няма. От тази година вече има и растениевъдство. Все още само животновъдство липсва. В него работят 3000 души, структурата му е неефективна, тромава, а пробойните, от които се краде или просто се средствата не се управляват добре растат.

Истинският проблем на университета обаче ще бъде в това как да намери свежи пари, които да идват не по линия на държавата, и как да вдигне качеството на образованието така, че да си върне позициите в престижните класации. Това вероятно не е по силите само на един ректор, камо ли за един мандат – докато държавата не промени закона за висшето образование и отношението си към Алма матер, той ще продължи да бъде заложник на политиците.