Демокрацията е силна, само изглежда слаба, тя е устоявала и побеждавала големи врагове, преодолявала е огромни предизвикателства. Това е едно от посланията, внушавани на обществото, след ужасяващите атентати в Париж и ескалиращият сблъсък с тероризма. Посланието се подкрепя с примери от историята - двете световни войни и Студената война.

Демокрацията, разбира се, е най-голямото политическо достижение на човечеството. Но тя няма нищо общо с факта, че един е победил, а друг е загубил в големите конфликти на жестокия и кървав XX в. Примерът с Първата световна война например е изключително некоректен. В тази война не воюват демокрацията и тиранията, а големите световни империи. И залогът не е свободата и правата на човека, а заграбването на възможно най-много колонии. Колониите са същите онези земи, които сега произвеждат световния тероризъм. Дали това съвпадение е случайно е отделна тема.

В крайна сметка империите, съставляващи Антантата (Великобритания, Франция, САЩ и т.н.) побеждават империите, обединени в Тройния съюз (Германия, Австро-Унгария и т.н.). И победата не се дължи на тяхното по-високо ниво на демокрация, а на факта, че са имали повече ресурси във всякакъв смисъл, включително жива сила. Победителите в тази война не са особено възвишени и великодушни, както подобава на държави, претендиращи да са каймака на цивилизацията. Те се отнасят с победените по жесток начин, унижават ги в максимална степен. С което дават своя сериозен принос за провала на демокрацията в Германия, за появата на Хитлер и фашизма и залагат основите на започналата след само две десетилетия Втора световна война.

В тази война наистина един тоталитарен режим, този в Германия, воюва срещу демократичните държави - Великобритания, Франция, САЩ. Да се казва, че демокрацията е победила в тази война е доста недостоверно. Огромен принос в разгрома на тоталитарния режим на Хитлер  има тоталитарния режим на Сталин. А в резултат на тази война демокрацията в половин Европа загуби своите позиции.

Докато демокрациите са сами срещу Хитлер тяхното положение определено не е цветущо. Франция например, с която всички днес се солидаризираме, е прегазена за около месец. Никак не е случайно, че и сега Западът търси сътрудничество с Владимир Путин, чиито режим определено не е образец за демокрация.

Това желание за сътрудничество определено трябва да ни притеснява. Защото последният път, когато Западът се колаборира с Русия, цената я платихме ние и още няколко държави от Източна и Централна Европа. И тази цена бе именно унищожаването на демокрацията.

Западът победи в Студената война. Но от друга страна крахът на комунизма бе изначално заложен в него. Този строй се основаваше на утопични идеи и нямаше почти нищо общо с икономическата, политическата и социалната реалности, ако щете дори с човешката природа. Обстоятелства, с които всяко общество трябва да се съобразява, за да може да се развива възходящо. Срещу подобен противник просто трябва да се изчака да се спука балонът.

Урокът на историята е, че през XX в. демократичните държави са спечелили сами единствено Студената война. Това обаче бе война не на бойното поле, а на идеологическия фронт, срещу изначално обречен противник. Именно в тази война неотсъпването от ценностите на демокрацията бе най-силното оръжие, което нанасяше сериозни поражения на комунизма. Настоящата война с тероризма обаче е съвсем различна. Тя се води на бойно поле, в каквото се превръщат най-големите градове в света, а противникът определено е доста силен. Рецептите от Студената война едва ли ще са достатъчни за победа.

В другия случай, в който демократичният Запад е бил поставен на изпитание през XX в. а именно през Втората световна война, той е разчитал на помощ от държава, в която демокрацията не е на почит. По всичко изглежда, че в настоящата война срещу тероризма отново се върви към този вариант. При това държавите, които не зачитат особено демокрацията, но на които Западът особено много разчита в борбата срещу тероризма този път са две  - Русия и Турция.

Демокрацията не е универсално оръжие. Тя е скъпо удоволствие, често придобито чрез не съвсем морални средства, за което понякога трябва да се плаща висока цена. Така е било по времето на Перикъл в древна Атина, първообразът на демокрацията, така е и сега.

И като стана дума за древна Атина, през V в. пр. Хр. тя претърпява тежка загуба от недотам демократичната Спарта в Пелопонеската война.