Какво правите, ако ви потрябва лекарство, но не сте в квартала, където аптеката е зад ъгъла? Оглеждате се и хоп - най-близката се оказва на две крачки. Ако случайно не разполага с това, което търсите, няма проблем - следващата е на още две крачки. При всички положения търсенето няма да отнеме повече от 5-10 минути, а в най-лошия случай ще трябва да напазарувате от аптеката до вкъщи. 

Ситуацията със сигурност би изглеждала по-различно, ако в радиус от километър няма нито един търговец на дребно, защото държавата е решила така. Свободният, уж, избор ще бъде сведен до един обект и собствения му асортимент, без право на обжалване. При това не само за пациентите, но и за всеки, който реши да отговори на търсенето и да открие аптека.    

Пълен контрол 

Пълен контрол върху аптечния бизнес и край на безразборното откриване на обекти в страната. В този дух са новите правила, които Министерството на здравеопазването ще се опита да наложи с промени в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина.

След като разписа строги регулации за болничната помощ (в Закона за здравното осигуряване) и е на път да получи пълна власт при разпределянето на всички публични средства (чрез Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г.), държавата прави опит да се намеси активно и в един от малкото частни сектори в здравеопазването. Намеренията й вече са публикувани за обществено обсъждане и подклаждат сериозно недоволство сред съсловието на магистър-фармацевтите. 

"Говорим за скандален законопроект, защото подобна регулация на търговията на дребно с лекарства никога не е съществувала досега на свободния пазар", коментира още преди проектопромените да станат факт председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов, обещавайки да сезира Конституционния съд.

Съсловието се опасява, че новите регулации ще сложат край на свободната конкуренция на пазара и ще противопоставят големите вериги на едноличните собственици на малки обекти в страната. Българският фармацевтичен съюз, който защитава интересите на фармацевтите с една аптека, винаги е настоявал за ограничения, за да се пребори с конкуренцията на веригите. Бизнесът, обединяващ два и повече обекта обаче е този, който разкрива нови работни места, осигурява по-широк асортимент от медикаменти в наличност и инвестира в по-доброто обслужване на пациента. Освен това секторът е изцяло частен и на практика се регулира сам в зависимост от избора на потребителите.

Аптека тук, аптека там ...

Според предлаганите промени, аптеките в страната ще бъдат разпределени така, че да отговарят на потребностите на населението. С други думи, ще има само толкова, колкото са необходими - нито повече, нито по-малко. Това ще стане чрез въвеждането на Национална аптечна карта, която - подобно на здравната (подреждаща болниците), ще определя кои райони от какви и колко обекта се нуждаят.

Самото "сортиране" ще се извърши по специални критерии - минимален брой аптеки, количество фармацевти, разстояние между обектите, денонощен режим на работа и прочие. Конкретните цифри ще се обсъждат в специална комисия от представители на здравното министерство и всички държавни структури по веригата (здравна каса, Изпълнителна агенция по лекарствата, Национален съвет по цени и реимубрсиране, Национален център по обществено здраве и анализи, включително Националното сдружение на общините), заедно с Българския фармацевтичен съюз и пациентски организации. Думата ще има и специалният Експертен съвет към лекарствената агенция, който и сега се произнася при издаването на лицензи.

Проблемът е, че във взимането на окончателните решения ще участват фармацевти, които притежават аптеки, но не и представители на основния им опонент на пазара - веригите. С други думи, група хора с интереси в бранша ще определя кои търговци да останат на пазара и кои да го напуснат или да се преориентират към населени места с недостиг на аптеки. Затова от Асоциацията на собствениците на аптеки се опасяват, че законодателните промени целят елиминиране на нежелана конкуренция в близост до конкретни обекти чрез увеличаване на отстоянието между тях или фиксирането на минимална бройка, в която веригата няма да може да се впише. 

"Така предложените промени всъщност са легализирано през държавата картелно споразумение. Проектът не е насочен към потребителите, а към обслужване на определени интереси в бранша", подозира Костов.

По думите му при подобна схема е твърде вероятно да се създадат условия и за корупционни практики. Ако желаещите за отваряне на нова аптека са трима, а в дадения район е определено да има само една, ще бъде трудно да се подбере инвеститор. Възможно е също да започне масова покупко-продажба на лицензи, където също могат да се завъртят нерегламентирани плащания.

Бизнес във фризера

Добрата новина в случая е, че на този етап на съществуващите обекти няма да бъде посегнато, защото държавата няма как да закрие работещ и печеливш частен бизнес. Лошата е, че всички инвестиции в нови аптеки ще бъдат замразени минимум за три години напред. Това е периодът, в който аптечната карта ще действа преди да бъде повторно ревизирана и ако промените влязат в сила догодина, бройката от 3 700 регистрирани аптеки у нас няма да мръдне поне до 2019-а. 

В законопроекта изрично е записано и още нещо - съдружниците, акционерите и лицата, участващи в управителните и контролните органи на аптеки, не могат да бъдат собственици или да участват във фармацевтични компании или търговци на едро с лекарства. С други думи, официално се прекратява съществуващата практика производители на лекарства да притежават дистрибуторски фирми или обекти за търговия на дребно с медикаменти.

Основните причини за тази промяна са дългогодишните опасения, че по този начин производителите осигуряват пазар за собствените си продукти, заобикаляйки конкуренцията. Принципът на свободното търсене и предлагане обаче отдавна е опровергал страховете, доказвайки, че схемата не ощетява никого. Даже напротив, съкращава пътя на лекарствата до крайния потребител. Всеки икономист знае, че когато една структура се издържа от много други, може да си позволи да работи на загуба. Затова веригите са единственото решение за непривлекателните райони в страната, където печалбите са нулеви заради ниското търсене.

Парадоксът е, че конкретният казус много лесно може да бъде решен и без да се изнудва аптечният бизнес. Достатъчно е държавата и общините да се възползват от съществуващата правна възможност да притежават аптеки. Така населените места, в които никой частник не иска да инвестира, ще имат общинска или държавна структура. Разбира се, за целта са нужни не малко средства и това е основната причина дейността да бъде делегирана на частници.

И още спорни моменти

Дежурни денонощни аптеки - всички лицензирани търговци на дребно ще се въртят на смени, като поемат всички разходи за ток и персонал, без значение дали могат да си го позволят или не. Освен това графикът ще се пише не от собствениците, а от районните здравни инспекции (местните структури на здравното ведомство). За неспазване на работното време дори са предвидени глоби - от 1000 до 3000 лв. за фармацевта и от 2000 до 6000 лв. за аптеката.

Забрана на паралелния износ - ако в рамките на шест месеца за даден медикамент бъде подаден сигнал за липса, същият ще влиза в забранителен списък и няма да може да се продава навън. Намерението е да се ограничи изосът на животоспасяващи лекарства заради по-изгодните им цени зад граница, но без да се създават условия за това. У нас няма точни данни за количествените потребности на населението, както и ясна дефиниция на "липса", затова на практика е невъзможно да се каже кога такава е налице. Освен това текстът е със съмнителна правна стойност, защото от него могат да се възползват конкурентни фирми, за да елиминират продукти от пазара. Само преди година Конституционният съд отмени подобен ограничителен режим, а Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България за ограничаване на свободната търговия.

Ограничения и за клиничните проучвания - в срок от 14 дни всяка компания, която възлага клинично проучване, трябва да предостави на Изпълнителната агенция по лекарствата списък с имената на участниците, както и медикаментите, които тестват. Разпоредбата вероятно цели повече прозрачност и гарантиране на сигурност за пациентите, но противоречи на регламентите на Европейската комисия за добра клинична практика и за защита на личните данни, според които фирмата поръчител не бива да знае кои са хората, които изпробват лекарството.