Напоследък за лека атлетика не се говорят и пишат хубави неща. Допинг, схеми, допинг... Случаят с героя на тази история е по-различен. Едва ли сте чували за Ричърд Браун, освен ако не се интересувате от спортисти с увреждания. Наричаме ги за по-кратко и универсално параолимпийци. И тук, за жалост, има кал, при това много.

Оскар Писториъс, "рекламното лице" на лекоатлетите параолимпийци, разстреля приятелката си преди повече от две години, а наскоро дори излезе от затвора, като ще доизлежи присъдата си под домашен арест. Малко по-долу ще разберете какви са допирните точки между Браун и Писториъс. 

Засега американецът върви по пътя на прочутия южноафриканец само с постиженията си на пистата. Егото му все още не е станало толкова голямо, че да почне да върши глупости с пистолети на публични места и в собствения си дом. И дано никога не узнаем за такива неща. Защото Ричърд Браун е положителен герой, минал през доста тежки моменти и решения в живота си. Не си мислете, че става въпрос за поредния случай как един млад човек оцелява от гетото и преуспява в живота.

Браун с протезата, с която ходи.

В един дъждовен ден през 2007 г., 16-годишният Ричърд тичал по улицата, за да се скрие от буря. Подхлъзва се и влиза в една обществена пералня... през витрината й. Десният му крак е пострадал сериозно - мускули, нерви, артерия... Претърпява операция и е преместен от интензивното отделение в болнична стая.

Започва да се възстановява, но един ден кракът обилно почва да кърви. Браун се строполява и изпада в безсъзнание. Помни как казал на майка си, че иска да умре, че не може повече да се бори. Едва ли е знаел, че тепърва му предстои "ходене по мъките". След повече от две години и 13 операции, през февруари 2010-а Браун моли лекарите да му отрежат крака.

"Беше лесно решение след толкова много болка и излъгани надежди. Исках да продължа напред с живота си, казва Ричърд пред Си Ен Ен. - Отидох от Атланта в Джаксън, направиха ми ампутацията и на следващия ден се върнах в училище."

Дотогава Браун е бил обещаващ състезател по американски футбол, играел е и баскетбол. Шест месеца след като губи десния си крак, той се завръща към спорта. Но само за здраве - с протеза няма как вземе стипендия в колеж, оттам и шансът му за професионална кариера е нулев. Не може да играе по този начин.

С двете си протези.

Момчето все пак влиза в колеж в Атланта, Джорджия, но за да учи физика. Дотогава не е практикувал лека атлетика. И не е знаел нищо за параолимпизъм. Отива на състезание като зрител, за да гледа Оскар Писториъс и щатски звезди на спорта за хора с увреждания като Марлон Шърли, Джером Сингълтън, Ейприъл Холмс. Впечатлен е от начина, по който тези хора се състезават и от постиженията им като резултати на пистата. 

Така изгрява нова звезда за Ричърд Браун. Годината е 2011-а. След едва шест месеца специализирана работа с треньор, атлетът отива на параолимпийските игри в Лондон и взема сребърен медал на 100 метра. Оттогава кариерата му върви само нагоре. Прекарва немалка част от годината в Кембридж, Англия, където работи с Хейли Джин, треньорка, специализирана с подготовката на спортисти с ампутации. Помага му и образованието, тъй като Ричърд е изучавал биомеханика, физиология и т.н.

Помагали са му звезди на спринта като Денис Митчъл и Джъстин Гатлин, но казва, че всичко е много по-различно, тъй като те бягат на двата си крака, а той - на "протези-остриета", както ги наричат в спортните среди. На световното по лека атлетика за спортисти с увреждания по-рано тази есен в Доха, Браун взе титлите на 100 и 200 метра. Държи и два световни рекорда.

Ричърд Браун с Юсейн Болт.

Сравняват го с Юсейн Болт. Американецът не крие, че се ласкае.

"Все едно да ти кажат, че играеш баскетбол като Майкъл Джордан", казва атлетът.

Но той вече мечтае да се изправи срещу Болт - стига да бъде допуснат от Международната федерация по лека атлетика да бяга в Рио де Жанейро на голямата олимпиада. Подобно на Писториъс в Лондон. Африканецът стигна до полуфинал на 400 метра. Това е летвата, която Браун иска да надскочи.

Целта му е стане най-успешният параолимпиец.

Браун на световното по лека атлетика за спортисти с увреждания в Доха.

А след това? Ричърд Браун мечтае за треньорска кариера. Има интереси в биомеханиката и спортната наука въобще, поради което се вижда като специалист от следващото поколение. Иска децата да знаят повече за това как да бягат, да бъдат учени по-добре. Както тези с увреждания, така и останалите. 

Иска да напише книга за живота си и да каже на хората страшно много неща. Неща, които друг не ги е казвал досега.