„Казахстан е заплашен от руска окупация от утре?“, такова заглавие се появи в независимия в. „Асанди таймс“, излизащ в град Алмати, икономическият център на Казахстан. И това стана по времето когато Москва празнуваше „връщането“ на Крим на своя територия и когато десетки градове в източните райони на Украйна падаха в ръцете на проруски сепаратисти. Явно има защо да се тревожат в бившите съветски републики в централна Азия, коментира френският в. „Монд“.

След Украйна именно Казахстан подслонява най-голямото руско малцинство в света. Подобно е положението и в други държави от района – Узбекистан, Киргистан, Таджикистан и Туркменистан. В същото време Кремъл държи стратегически военни бази в тези страни. Така че не е учудваща изнервеността на реакциите в Централна Азия, район, който си задава въпроса как участва в новата геополитическа схема на Русия.
 

СЦЕНАРИЯТ ЗА РАЗДЕЛЯНЕ НА УКРАЙНА

Наистина Казахстан е страната, която най-внимателно сега следи действията на Кремъл към проруските сепаратисти в Украйна. Защото общите точки между двете държави са очевидни: голямо руско малцинство – 24 на сто от населението на Казахстан, дълга граница с Русия и суперважен стратегически център от военна гледна точка на Москва. В степите на тази държава се намира ракетният полигон „Байконур“. 

За да се избегне украинският сепаратистки сценарий в столицата Астана готвят спешно нов закон. С него ще се парира строго всякакво искане за разпокъсване на територията на Казахстан. „До 10 години затвор ще стигат наказанията за сепаратизъм“, твърди главният прокурор на азиатската страна.

Желанието да се „репатрира“ Северен Казахстан към Русия е от дълго време. Всъщност още от разпадането на СССР. През 90-те години най-силен глас надигаше лауреатът на Нобелова награда за литература Александър Солженицин. И ако все пак това бе отдавна тази година през февруари руският националист Владимир Жириновски заяви, че е крайно време да се приберат обратно петте републики, „създадени изкуствено“ според него. Той предложи да се създаде нещо като федерация от тези страни в рамките на Русия.

 

КОСМОДРУМЪТ "БАЙКОНУР"

Стратегическият космодрум в казахстанските степи – „Байконур“, може да стане ябълката на раздора. По договор Москва има право да използва ракетната площадка до 2050 година. Това струва на Русия 115 милиона долара на година.
Напоследък обаче Казахстан се стреми да има своя собствена космическа програма и повече контрол над „Байконур“. Естествено Кремъл няма да допусне да загуби космодрума и напрежението между двете страни по тази тема ще подложи на изпитание дипломацията, пише "Монд".

Голямо руско малцинство, военна ракетна база, руски стратегически интереси... Всичко това бе използвано като повод и параван за анексирането на Крим. То може да бъде просто приложено едно към едно и спрямо Казахстан и по точно неговите северни райони.

 

Дали Централна Азия е следващата мишена на нова руска експанзия в постсъветското пространство? 

Все пак има и разлики, освен клишето за Крим. По тази граница Русия не е заобиколена от войски на НАТО. И още нещо много важно  - Кремъл може да разчита на изключителното си влияние върху тези републики. Всички те имат тесни икономически връзки с Москва и това е достатъчно да ги държи в своята сфера на влияние без да използва военна сила. Засега.

Но след събитията в Украйна и в петте държави може да се засилят антируските настроения и да се потърси по-тесен контакт с Китай или Индия.