Ad Config - Website header

 

Article_top

Емил Петров

Иван Такев е изпълнителен директор на Българската фондова борса (БФБ) от 2008 г. Завършил е "Финанси" в УНСС през 1996 г., а в периода август 1999 – март 2000 г. е стипендиант в университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон. От 1998 до 2001 г. заема различни позиции в Комисията за финансов надзор, след което започва работа в Българска фондова борса-София.

 
- Г-н Такев, защо нашата борса все още изостава на фона на развитието на другите пазари?

- От известно време насам като цяло капиталовите пазари не само в България, но и в целия регион изостават, по-скоро се разделят от трендовете в икономиката и това в някаква степен е резултат от кризата и появилите се дисбаланси в следствие на нея.

Наистина при нас, за разлика от пазари като Румъния, нямаше такова наваксване след кризата. Но тук не трябва да се забравя и факта, че местният пазар преди кризата се движеше доста по-динамично и респективно слизането надолу беше и по-рязко.
Това не е нещо, типично за България, ако изключим Румъния, всички пазари в региона на практика не са компенсирали спада си след кризата.

В България съществува и тази особеност, че като цяло представителността на публичните компании е сравнително ниска спрямо размера на икономиката ни. Пазарната капитализация на публичните компании варира между 10% и 12% от брутния вътрешен продукт на страната. Но съотношенията са подобни и в Сърбия, Хърватия и Словения.

Няма как и пазарът да компенсира това, което беше загубено след кризата при положение, че не се компенсира в някаква степен и в корпоративното управление, във взаимоотношенията между компаниите и всички заинтересовани лица, свързани с присъствието ѝ на борсата.

При нас, както и на повечето развиващи се пазари, това е особен проблем, който в някаква степен отблъсква и чуждестранните инвеститори.

Корпоративното управление е от особена важност, но поради една или друга причина в момента не се му се отдава кой знае колко важно значение.

- Защо се получава така?

- Според мен на фона на реализираните резултати то се пренебрегваше. Инвеститорите бяха склонни да гледат какво печели дадената компания и как тя се представя чисто финансово, но да не поглеждат към начина, по който тази компания печели. Дали нейното ръководство прави най-доброто в името на акционерите или в някаква друга кауза, която в повечето случаи остава скрита от тях.

Това може да демонстрира моментни резултати, но в дългосрочен план не е устойчиво.

- Политическите решения оказват ли влияние на пазара? Спомням си забраната лица извън ЕС да са акционери в дружества, които притежават земеделска земя.

- На следващия ден, след който бяха приети измененията и беше предвидена санкция, тогава борсата падна с около 4% в рамките на един ден, което е повече от ясно доказателство, че необмислени като цяло решения, независимо от какво естество са, влияят на борсата.

Всяко едно решение трябва да се оглежда и от гледна точка на очакваното му влияние върху капиталовия пазар, въпреки че то може да не е толкова очевидно на пръв поглед.

- Има ли някакво движение в процеса на приватизация на БФБ?

- Процесът на приватизация според нас винаги е бил едно от най-важните неща за по-нататъшното развитие на борсата и винаги сме се старали да го подкрепяме и да оказваме съдействие, в случая на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Доколкото ми е известно, информационният меморандум плюс правният анализ, които бяха изготвени в резултат на възложената от Агенцията оценка на оценителя през май, вече трябва да са в самата агенция.

През март беше обявен конкурс за избор на оценител, през май беше назначен, след което ние минахме през сравнително детайлен дю дилиджънс, предоставихме данни на оценителя, както от финансово, така и правно естество, за да могат да бъдат изготвени тези документи. В резултат на този конкурс би трябвало вече оценителят да си е извършил ангажимента към Агенцията за приватизация.

Оттук насетне единствено от Агенцията зависи кога точно ще стартира самият конкурс за приватизация на борсата. БФБ беше част от приватизационната програма за тази година, но поради очевидни причини това няма да се случи, все пак остава един месец до края на годината.

- Усещате ли институционална подкрепа за приватизацията на борсата?

- С финансовото министерство имахме среща преди известно време, на която от тяхна страна беше поет ангажимент това нещо да се случи. Иначе постоянно ни питат какво мислят евентуалните потенциални купувачи на този дял, дали имаме такива срещи, дали е заявяван интерес. В интерес на истината от известно време не сме се срещали с такива хора, т.е. няма как да кажем дали има интерес.

Концепцията за приватизация, която беше приета от Министерски съвет при предишния кабинет на ГЕРБ, е все още в сила. Съгласно нея борсата трябва да се приватизира заедно с Централен депозитар в полза на голям стратегически инвеститор с опит в оперирането на капиталовите пазари. Надяваме се това да се случи.

- Актуална ли е стратегията за продажба на БФБ в пакет с Централния депозитар?

- Да, смятаме, че това е доброто решение, тъй като двете структури на практика са интегрирани вертикално по чисто операционен начин. Всяка сделка, сключена на борсата, приключва в Централния депозитар. Има много взаимодопълващи се услуги. Борсата не може да реализира определени видове услуги без те да се поддържат от Централния депозитар. Двете структури вървят ръка за ръка и е повече от належащо те да бъдат приватизирани заедно.

- Наскоро стана ясно, че БФБ преговаря с над 30 частни компании, за да се листнат на борсата. Може ли да обясните как върви този процес?

- Не са точно преговори. Ние в началото на годината приключихме втори подобен проект, в който анализирахме публичните данни за непублични компании - такива, които не са листнати на борсата. Използваме данни от Търговския регистър, от медии, интервюта, всичко, което ни е попаднало. Опитахме се да преценим доколко за тези компании би имало смисъл да се листнат на борсата, доколко те имат необходимост от финансиране, и доколко те ще представляват интерес за потенциални инвеститори.

Тръгнахме от много широка бройка - над 1000, като ги елиминирахме въз основа на различни критерии. Най-накрая стигнахме до един окончателен списък от 34 компании, с които в момента осъществяваме контакт, като се опитваме да разберем какви точно са техните намерения, дали имат някакви допирни точки с капиталовия пазар в бъдеще.

Това, което правим, не е точно убеждаване, а опит да придобием ясна представа какво можем да очакваме за нашия си бизнес. Ние няма как да бъдем инвестиционни банкери, тъй като не можем да вършим процеса по листване на една компания на борсата. Това трябва да го направи някой от нашите членове. Но сме готови да подпомогнем всяка една компания, която по някакъв начин има намерение в някакъв етап от развитието си да се листне на борсата.

- Има ли заявен интерес на някоя от тези фирми да излезе на борсата?

- Никоя от тях не е казала: Да, ще се листнем еди кога си. Повечето разглеждаха борсата като резонна алтернатива в някакъв по-дългосрочен план от своето развитие. Някои казват: В момента се занимаваме с определен проект, имаме осигурено финансиране, но борсата ни е най-добрият вариант за изход от инвестицията.

И това наистина е така - борсата е най-добрият вариант за изход от дадена инвестиция.

Не може да преценим поради все още неяснотата на самия мениджмънт какво точно ще се случи със самия бизнес, но факт е че борсата е все още в полезрението им и те в някакъв етап от развитието на компанията си ще стигнат до нас.

- От кои сектори на икономиката са тези 34 компании и какъв е техният оборот?

- От най-различни сектори са. Не искаме и да се ограничаваме с дадени сектори, защото смятаме, че всички компании са важни. По размер на приходите те варираха много, като имаше компании с над 200 млн. лв. приходи на година.

Реално погледнато структурата на икономиката на България е такава, че ние нямаме световни лидери с огромни приходи, които да са местни компании. При нас има много на брой по-малки компании, както и естествено, такива, които бяха приватизирани в полза на чуждестранни инвеститори, като "Лукойл" например.

- Какво се случи с депозита от 1,752 млн. лв. на БФБ в Корпоративна търговска банка, за който сключихте цесия?

- Да, имаше цесия, тя беше вписана и осчетоводена и ние си получаваме плащанията от контрагента по сделката съобразно постигнатата договореност. Както обявихме, плащанията са разсрочени в рамките на 3 години, а дисконтът от депозита е 25%. Лихвата е 3% върху оставащата главница.

 
Иван Такев Снимка Българска фондова борса

Иван Такев е изпълнителен директор на Българската фондова борса (БФБ) от 2008 г. Завършил е "Финанси" в УНСС през 1996 г., а в периода август 1999 – март 2000 г. е стипендиант в университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон. От 1998 до 2001 г. заема различни позиции в Комисията за финансов надзор, след което започва работа в Българска фондова борса-София.

 
- Г-н Такев, защо нашата борса все още изостава на фона на развитието на другите пазари?

- От известно време насам като цяло капиталовите пазари не само в България, но и в целия регион изостават, по-скоро се разделят от трендовете в икономиката и това в някаква степен е резултат от кризата и появилите се дисбаланси в следствие на нея.

Наистина при нас, за разлика от пазари като Румъния, нямаше такова наваксване след кризата. Но тук не трябва да се забравя и факта, че местният пазар преди кризата се движеше доста по-динамично и респективно слизането надолу беше и по-рязко.
Това не е нещо, типично за България, ако изключим Румъния, всички пазари в региона на практика не са компенсирали спада си след кризата.

В България съществува и тази особеност, че като цяло представителността на публичните компании е сравнително ниска спрямо размера на икономиката ни. Пазарната капитализация на публичните компании варира между 10% и 12% от брутния вътрешен продукт на страната. Но съотношенията са подобни и в Сърбия, Хърватия и Словения.

Няма как и пазарът да компенсира това, което беше загубено след кризата при положение, че не се компенсира в някаква степен и в корпоративното управление, във взаимоотношенията между компаниите и всички заинтересовани лица, свързани с присъствието ѝ на борсата.

При нас, както и на повечето развиващи се пазари, това е особен проблем, който в някаква степен отблъсква и чуждестранните инвеститори.

Корпоративното управление е от особена важност, но поради една или друга причина в момента не се му се отдава кой знае колко важно значение.

- Защо се получава така?

- Според мен на фона на реализираните резултати то се пренебрегваше. Инвеститорите бяха склонни да гледат какво печели дадената компания и как тя се представя чисто финансово, но да не поглеждат към начина, по който тази компания печели. Дали нейното ръководство прави най-доброто в името на акционерите или в някаква друга кауза, която в повечето случаи остава скрита от тях.

Това може да демонстрира моментни резултати, но в дългосрочен план не е устойчиво.

- Политическите решения оказват ли влияние на пазара? Спомням си забраната лица извън ЕС да са акционери в дружества, които притежават земеделска земя.

- На следващия ден, след който бяха приети измененията и беше предвидена санкция, тогава борсата падна с около 4% в рамките на един ден, което е повече от ясно доказателство, че необмислени като цяло решения, независимо от какво естество са, влияят на борсата.

Всяко едно решение трябва да се оглежда и от гледна точка на очакваното му влияние върху капиталовия пазар, въпреки че то може да не е толкова очевидно на пръв поглед.

- Има ли някакво движение в процеса на приватизация на БФБ?

- Процесът на приватизация според нас винаги е бил едно от най-важните неща за по-нататъшното развитие на борсата и винаги сме се старали да го подкрепяме и да оказваме съдействие, в случая на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Доколкото ми е известно, информационният меморандум плюс правният анализ, които бяха изготвени в резултат на възложената от Агенцията оценка на оценителя през май, вече трябва да са в самата агенция.

През март беше обявен конкурс за избор на оценител, през май беше назначен, след което ние минахме през сравнително детайлен дю дилиджънс, предоставихме данни на оценителя, както от финансово, така и правно естество, за да могат да бъдат изготвени тези документи. В резултат на този конкурс би трябвало вече оценителят да си е извършил ангажимента към Агенцията за приватизация.

Оттук насетне единствено от Агенцията зависи кога точно ще стартира самият конкурс за приватизация на борсата. БФБ беше част от приватизационната програма за тази година, но поради очевидни причини това няма да се случи, все пак остава един месец до края на годината.

- Усещате ли институционална подкрепа за приватизацията на борсата?

- С финансовото министерство имахме среща преди известно време, на която от тяхна страна беше поет ангажимент това нещо да се случи. Иначе постоянно ни питат какво мислят евентуалните потенциални купувачи на този дял, дали имаме такива срещи, дали е заявяван интерес. В интерес на истината от известно време не сме се срещали с такива хора, т.е. няма как да кажем дали има интерес.

Концепцията за приватизация, която беше приета от Министерски съвет при предишния кабинет на ГЕРБ, е все още в сила. Съгласно нея борсата трябва да се приватизира заедно с Централен депозитар в полза на голям стратегически инвеститор с опит в оперирането на капиталовите пазари. Надяваме се това да се случи.

- Актуална ли е стратегията за продажба на БФБ в пакет с Централния депозитар?

- Да, смятаме, че това е доброто решение, тъй като двете структури на практика са интегрирани вертикално по чисто операционен начин. Всяка сделка, сключена на борсата, приключва в Централния депозитар. Има много взаимодопълващи се услуги. Борсата не може да реализира определени видове услуги без те да се поддържат от Централния депозитар. Двете структури вървят ръка за ръка и е повече от належащо те да бъдат приватизирани заедно.

- Наскоро стана ясно, че БФБ преговаря с над 30 частни компании, за да се листнат на борсата. Може ли да обясните как върви този процес?

- Не са точно преговори. Ние в началото на годината приключихме втори подобен проект, в който анализирахме публичните данни за непублични компании - такива, които не са листнати на борсата. Използваме данни от Търговския регистър, от медии, интервюта, всичко, което ни е попаднало. Опитахме се да преценим доколко за тези компании би имало смисъл да се листнат на борсата, доколко те имат необходимост от финансиране, и доколко те ще представляват интерес за потенциални инвеститори.

Тръгнахме от много широка бройка - над 1000, като ги елиминирахме въз основа на различни критерии. Най-накрая стигнахме до един окончателен списък от 34 компании, с които в момента осъществяваме контакт, като се опитваме да разберем какви точно са техните намерения, дали имат някакви допирни точки с капиталовия пазар в бъдеще.

Това, което правим, не е точно убеждаване, а опит да придобием ясна представа какво можем да очакваме за нашия си бизнес. Ние няма как да бъдем инвестиционни банкери, тъй като не можем да вършим процеса по листване на една компания на борсата. Това трябва да го направи някой от нашите членове. Но сме готови да подпомогнем всяка една компания, която по някакъв начин има намерение в някакъв етап от развитието си да се листне на борсата.

- Има ли заявен интерес на някоя от тези фирми да излезе на борсата?

- Никоя от тях не е казала: Да, ще се листнем еди кога си. Повечето разглеждаха борсата като резонна алтернатива в някакъв по-дългосрочен план от своето развитие. Някои казват: В момента се занимаваме с определен проект, имаме осигурено финансиране, но борсата ни е най-добрият вариант за изход от инвестицията.

И това наистина е така - борсата е най-добрият вариант за изход от дадена инвестиция.

Не може да преценим поради все още неяснотата на самия мениджмънт какво точно ще се случи със самия бизнес, но факт е че борсата е все още в полезрението им и те в някакъв етап от развитието на компанията си ще стигнат до нас.

- От кои сектори на икономиката са тези 34 компании и какъв е техният оборот?

- От най-различни сектори са. Не искаме и да се ограничаваме с дадени сектори, защото смятаме, че всички компании са важни. По размер на приходите те варираха много, като имаше компании с над 200 млн. лв. приходи на година.

Реално погледнато структурата на икономиката на България е такава, че ние нямаме световни лидери с огромни приходи, които да са местни компании. При нас има много на брой по-малки компании, както и естествено, такива, които бяха приватизирани в полза на чуждестранни инвеститори, като "Лукойл" например.

- Какво се случи с депозита от 1,752 млн. лв. на БФБ в Корпоративна търговска банка, за който сключихте цесия?

- Да, имаше цесия, тя беше вписана и осчетоводена и ние си получаваме плащанията от контрагента по сделката съобразно постигнатата договореност. Както обявихме, плащанията са разсрочени в рамките на 3 години, а дисконтът от депозита е 25%. Лихвата е 3% върху оставащата главница.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

"заема различни позиции в Комисията за финансов надзор, след което започва работа в Българска фондова борса" -- най-много обичам държавни чиновници от надзора като си направят бизнес там, където уж са "надзиравали" и почнат да се бият в гърдите какви са "бизнесмени".
Анонимен's picture
Анонимен

Не познаваш човека лично явно и затова пишеш тотални глупости.
Анонимен's picture
Анонимен

колев

добре е, че се опитват да правят нещо

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията