Реформаторският блок ще оттегли своя проектозакон за електронното дистанционно гласуване. Това обяви днес депутатът от Блока Мартин Димитров, който беше един от вносителите. Проектът ще даден за разглеждане и допълване на инициативния комитет "Гласувай без граници".

Ще се направи предложение и за създаване на Временна комисия към Народното събрание, която също да разгледа проблема в детайли.

Това решение бе обявено на "Кръгла маса з@ въвеждане на електронното гласуване", организирана днес в парламента от сдружение "Граждански блок", чийто ръководители са Петър Славов и колегата му в Блока Мартин Димитров. На дискусията присъстваха депутати от няколко парламентарни групи, членове на "Гласувай без граници", заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов.

Модераторът на дискусията - Петър Славов - обясни, че уведомлението на ЦИК за резултата от референдума вече е в НС, но не може да даде ясен отговор от кога почва да тече тримесечния срок, в който НС трябва да разгледа електронното дистанционно гласуване.

Един от първите въпроси на кръглата маса бе кои парламентарни групи ще подкрепят електронното гласуване. Марияна Тодорова от АБВ заяви твърдо:

"Декларирам, че АБВ ще подкрепи в залата електронното гласуване. Трябва да положим много усилия да покажем, че това е принципен въпрос, да се постараем максимално да гарантираме законодателната чистота."

Бившият член на ПГ на БСП и кандидат-кмет на София Георги Кадиев пък отбеляза, че и в левицата има симпатизанти на идеята, но се притесняват от въпроса за сигурността. И обеща да преговаря с тях по въпроса.

"Колегите не са идиоти, всеки от тях осъзнава предимствата на 21-ви век да правиш всичко онлайн. Техните притеснения са именно за тайната на вота. Ако ясно ми покажете как моят глас няма измамно да завърши в нечия друга електорална кошница - тогава ще разбера," каза Кадиев, като отбеляза, че той самият е за електронното дистанционно гласуване.

Васил Величков - IT специалист и съветник на вицепремиерката Румяна Бъчварова, обяви, че вече е внесен законопроект - за електронната идентификация. Според него той ще бъде ключов за една успешна система за електронно гласуване.

"Темата е изключително важна, поради простата причина, че България е изостанала от много държави, в които вече имат електронна гражданска регистрация."

Новият проектозакон ще позволява създаването на лична електронна идентификация на всеки гражданин, част от общата система за електронно правителство. Именно такава система ползват в Естония, единствената държава, която провежда изборите по интернет на всички нива.

"Направих си собствено минипроучване. Парламентът няма 70% подкрепа за електронното гласуване, каквато то има в българското общество", отбеляза Мартин Димитров.

Друга широко обсъждана тема беше дали атаките срещу сайтовете на ЦИК, МВР, МВнР и други в деня на изборите са били приети като атаки срещу електронното гласуване. Антоанета Цонева от "Гласувай без граници" разкритикува институциите, че не са обявили публично, че не става въпрос за "хакване". Зам.-министърът на транспорта Валери Борисов обаче реприкира, че в дните след инцидента е говорил по медиите и е обяснил проблемите в детайли. Той бе особено възмутен от факта, че голяма българска медия, която не назова, е изкривила думите му.

"Как кореспондентът на Синхуа успя да ме цитира точно, нашите медии не успяха?" заяви той, като даде за пример материал в китайската държавна информационна агенция, която според него е била изключително прецизна.

Подкрепи го и проф. Михаил Константинов, ръководител на "Информационно обслужване", чийто сайт също беше ударен в изборния ден. 

"Атаката не е хакерска в смисъла, че никой не е прониквал в системата. Това беше ДДОС атака. Ние не пренасяме информация през интернет, това го решихме именно преди 10 години, когато ни хрумна, че може да се случи нещо такова," каза той.

Малко от техническите въпроси бяха обсъждани на кръглата маса, на която имаше само двама ИТ експерти - Васил Величков и Стефан Ламбрев от инициативния комитет. Въпреки това се взеха някои решения. Повечето присъстващи се съгласиха, че първо трябва да има пилотни тестове на системата, както и че тя трябва да бъде с отворен код. 

"Задължително е да има пилотно гласуване", отбеляза Величков, и отбеляза, че вече има одобрен проект за това сред приоритетите на екипа за електронно правителство.

Той говори за важността на Закона за електронната идентификация, в който се предвижда тя след време да бъде вградена в личните карти - евентуално при тяхната смяна през 2017 г. Посолствата и консулствата ще имат задължение да издават такава идентификация на българите зад граница.

"Закона за електронната идентификация - дава концептуалната възможност да се осъществи електронното гласуване от дистанция с гарантирана тайна на вота", заяви Величков.

Пред Клуб Z той коментира и сроковете за разработване на електронното гласуване, като отбеляза, че е напълно нереалистично да се очаква нещо повече от тест на президентските избори догодина. На такъв срок се надяваха депутати от РБ и министърът на здравеопазването Петър Москов.

"Следващите парламентарни избори, ако са редовни, и има някакви тестови гласувания междувременно са абсолютно оптимистичният срок. Чисто технологично не е проблем да се направи такава система за 6 месеца. Но технологията не може да е самоцел. Не можеш да се занимаваш с технология преди да имаш стабилната законова основа", обясни Величков.