Какъв е смисълът от проучване, целящо да установи колко процента от българите смятат, че опасността от терористичен акт за страната ни е толкова голяма, колкото за всички останали европейски държави, чудя се. Още повече се чудя какво ни казва установеният от проучването процент – 52. Но най-голямото учудване настъпва, когато човек се сети за две други проучвания през първата половина на изтичащата година.

В началото на юни бяха оповестени резултатите от изследване в 65 страни, което твърди, че религиозните хора в България са 52 процента. Малко преди това през март изследване за първите сто дни на правителството показа, че 52 процента от българите са недоволни от работата на кабинета и му пишат оценка 3,32. Трите проучвания са правени от три различни агенции, така че не можем да заподозрем някого в небрежно самопреписване.

Българското 52 започва да звучи необяснимо като онова 42, което е „Отговорът на Въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало“, освен ако не се окаже в нечий внезапен спомен, че Ванга е била по-конкретна от Дъглас Адамс. 52 са картите в една колода… 52 са белите клавиши на пианото…, в атаките на 7 юли 2005-та във Великобритания бяха убити 52-ма души…, ей така се побъркват някои хора, след което ги канят в телевизиите да побъркват всички останали.

Изобщо нямам представа защо 52 процента от българите са казали, че смятат страната ни за равностойна мишена, а други 20 процента нямат такива опасения. Това, от което имам представа, е, че българите сме единодушни по няколко важни въпроса.

Всички се страхуваме за България, а доста от нас се страхуват повече за Европа, отколкото за България. Защото много от българските синове и дъщери са в големите европейски градове. В една малка компания днес една майка днес каза, че изобщо не й е дошло на ума да се страхува за България (разбирай – за себе си), защото е парализирана от страх за Хановер (разбирай - за сина си), след което две други майки добавиха същото, само че за Лондон и Лион.

Всички се страхуваме за България, не защото тероризмът ни е най-близко в километри, но и защото няма никаква преградна стена по този къс път. Не вярваме, че българските служби са в състояние да предотвратят планиран атентат. Убедени сме, че не сме защитени, не сме подготвени. След касапницата в Париж по същата причина вече се страхуваме и за европейските градове, в които живеят гурбетчиите ни. Ако до Париж сме мислили, че нашите служби дремят, докато европейските сън не ги хваща да държат в окото на мерника всеки заподозрян, сега вече мислим за тероризма като за природно явление – ще се появи някъде и никой не може да го спре.

Едновременно с това всички се надяваме, че тероризмът ще ни заобиколи досущ като взискателен турист, защото не сме привлекателна дестинация. Нито сме емблема на нещо, нито сме кой знае колко надежден партньор на някого, не представляваме никаква опасност, а уязвимостта ни е толкова голяма, че може да трогне дори терористично сърце. Да не говорим, че докато големите световни телевизии ни открият на картата, чудото за три дни ще е минало и няма да станем достатъчно добра реклама за мощта на тероризма. Не сме достатъчно висока сцена за кървав спектакъл, който трябва да смрази света. Това са си мислили онези от участниците в анкетите, които не са наредили България до останалите европейски държави по степен на заплаха.

Докато ден след ден се питахме дали има държава, ние наистина започнахме да се държим не като граждани, а като хора, обитаващи територия. Не настояваме да се вземат мерки за защитата ни, защото не вярваме, че това ще стане. Молим се да не се случи нещо лошо на територията ни, но още по-силно се молим за държавите, където вече се намират голяма част от близките ни. Надяваме се да ни се размине ужаса от атентат, защото територията е място, което се прекосява и тези, които го прекосяват, нямат интерес да повреждат пътищата по маршрута си. И по стар териториален маниер даваме сигнали ту на запад, ту на изток, защото не знаем в коя посока ще ни е по-удобно да бъдем парцелирани като прилежаща територия.

На този фон точно такъв въпрос ни подхожда – смятате ли, че сме еднакво изложени да опасност от терористичен акт в сравнение с другите европейски държави? Нещо като: смятате ли, че на нашата географска ширина е толкова възможно да падне метеорит, колкото на всяка друга географска ширина?

Нали се сещате колко неудобен щеше да е отговорът, ако въпросът не беше като за територия, а като за държава: Смятате ли, че българските служби са в състояние да ни защитят при планиран атентат?