Чухте ли? В България тече пълзящ преврат. Кой ли?

След малко и по този въпрос. В началото кратка рекапитулация на това, което имаме като информация към момента, както би се изразил един бивш вътрешен министър:

„В сряда вечерта се вижда с главния прокурор и му казва да ме опраска. Това Бойко, да."

"Те ми искат целия регистър (за СРС – б.р.). Аз се притеснявам, защото там има за посолства."

"Аз звъня на главния прокурор и се виждам с главния прокурор. Той веднага отреагира."

"И пускам на Бойко един есемес".

"Митко Узунов е неговият човек в Съвета и за всичко той му отговаря".

"И Ясен ми казва „Бойко ми изпрати един от неговите най-близки хора и ми казва по никакъв начин теб да не те закачаме“.

"Милка Итова е била, но са й казали, че просто ако си отвори устата, ще стане страшно."

"В същия момент Жоро Колев ме вика сутринта и ми казва „Главният прокурор ми каза, че ако Бойко продължи да го натиска, няма да издържи на натиска."

"И вече вечерта Сотир ми звъни към 7 или 8."

"Той какъв мотив има да е толкова зверски настроен? - Бойко ли? Единият мотив е заради Цветан."

Това казва накратко бившата председателка на Софийския градски съд и настояща подсъдима Владимира Янева пред бившата си колежка и приятелка Румяна Ченалова. По-късно в серия от интервюта Ченалова потвърждава казаното, като добавя и още:

  • главният прокурор Сотир Цацаров я викал, за да указва как да бъде решено конкретно дело;

  • Владимира Янева й предлагала пари, за да не атакува главния прокурор;

  • Янева е поддържала близки контакти с депутата от ДПС Делян Пеевски.

Това, което имаме като реплики от последния момент, е гласът на Ченалова:

"Значи, първо, Бойко ти праща там, хората и тъка-тъка-тъка... След това главният ти казва, че няма проблем... Делян е говорил с двамата. И изведнъж се появява тва чудо... Кой е този човек, който може така да наклони везните, разбираш ли?"

Ако има някаква новина тук, то тя е, че пълзящият преврат отдавна е приключил. И няма нужда кафявите медии да обвиняват сега министъра на правосъдието Христо Иванов, съпредседателя на Реформаторския блок Радан Кънев, председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов и – как без него – президента Росен Плевнелиев. Е, след отказа му да се нагърби с независима комисия за разследване на скандала „Двете каки“, може и да го пропуснат тези дни. Но не може без „Протестна мрежа“, за които един ден четем, че са „20 човека с лаптопи“, на следващия им приписват мощта на ЦРУ, Мосад и КГБ взети заедно. И малкото останали медии, които се опитват да следят важни теми, а не да продават страх и кръв на публиката си.

Кафявите медии обвиняват всички, които казват на глас, че информацията от цитираните вече реплики трябва да бъде проверена, в организиране на пълзящ преврат. Не е глупаво, нахално е.

Кой?

Не познахте. Кой твърди, че задаването на въпроси и настояването за отговори е пълзящ държавен преврат? Тези кафяви медии, които ако не разкриват „пълзящ преврат“, съобщават други неща:

„Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки",

"Пиян блъска с пениса си по прозореца на старица, тя го налага с бастун",

"Дънов, Севрюкова и Ванга: Иде гибелна война."

Най-добре да оставим поредното им „разкритие“ при предишните.

Точно толкова общо със същината на проблема има надпреварата на главния прокурор колко повече писма може да получи от Европейската комисия в рамките на няколко дни. Да, няма позиция на Брюксел, която да иска оставката на главния прокурор. Да, има неподписано писмо от говорител в същата Европейска комисия, което казва за „изключване от процеса“ на евентуално замесените.

Сакън! Никой не е искал оставки!

И не, това изобщо не е важното. Нито името на настоящия главен прокурор. Колкото и писма да прелетят между Брюксел и София, в тях важният израз остава „независимо разследване“, а не нечия оставка. Координираният шум в посока на „пълзящия преврат“ и на това казал ли е или не е казал Брюксел нещо, можем да приемем точно както и координирания рекламен шум за Black Friday. Шарено е, но те лъжат.

След всичко това, което имаме като информация от този скандал, наистина ли някой си задава въпроси за преврати и писма, а не например други:

Ако така работи съдебната система, какво да направим, за да го променим?

Ако прокурор може да привиква съдия, как да не допускаме повече това?

Ако прокурори, съдии и политици се срещат, за да обсъждат конкретни дела, кой може и трябва да разследва това?

Ако ВСС се движи от лобита и от „сговаряне“, то защо изобщо очакваме той да отговори на горните въпроси?

Решават ли обсъжданите промени в Конституцията някой от тези въпроси?

Ако не, защо изобщо се занимаваме с тях?

Ако така работи системата, защо изобщо очакваме някой да разкрие кой е източил информационната система на МВР по т.нар. дело „Червей“?

Ако така работи системата, защо да очакваме някой да понесе отговорност за кражбата „КТБ“?

Ако съдия носи пари на съдия, за да не говори нещо, а прокурор дава акъл на съдия как да реши конкретно дело, защо да очакваме българските граждани да вярват на системата дори и когато се съдят за оградата си?

Ако този съд е осъдил Цветан Цветанов на 4 години затвор, защо да вярваме, че това не е поръчка?

Ако този съд е оправдал Цветан Цветанов, защо също да вярваме, че това не е поръчка?

Ако споровете между фирмите се решават по този начин, защо изобщо очакваме инвестиции в България?

И, не на последно място:

„Кой е този човек, който може така да наклони везните, разбираш ли?“

Пред ВСС Румяна Ченалова каза в прав текст, че депутатът от ДПС е свързан със 129 фирми. Ден по-късно пред Нова телевизия се коригира:

„Като избухна скандала, гледах само 8 дела, от 139 случая с търговски фирми, свързани с Делян Пеевски“.

Странно. Търговският регистър не знае за тези фирми. Сметната палата – също. Комисията по конфликт на интереси и парламентарна етика – също. ДАНС – също.

Сега разбирате ли къде сме нагазили?

И трябваше да чакаме лобитата да се поразместят, някой на някого да стане неудобен, за да се осмели някой да повдигне завесата. Разбира се, че участниците във всичко това ще реагират яростно срещу всеки глас, който не е съгласен. Разбира се, че ще обвиняват всеки в „пълзящ преврат“, само защото не е съгласен това да продължава. Разбира се, че говорителите им ще изпълзят на телевизионния екран, за да бранят покровителите и кредиторите си.

Ако се намери един политик, който да поведе битка за подреждане на държавата, българите дълго няма да забравят името му. Разбира се, ако не го „опраскат“ преди това.