Фалити на болници, отлагане на лечение и възможности за корупция вещае проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата година. За това предупредиха депутати от опозицията, подкрепени от националния омбудсман Мая Манолова, по време на извънредното заседание на парламентарната бюджетна комисия днес. Ден преди проектът да влезе на второ четене в пленарната зала, ДПС и БСП поискаха всички спорни текстове да отпаднат, а Българският лекарски съюз потвърди намерението си да организира масови протести в цялата страна.

Ябълката на раздора са новите текстове, които фиксират месечните разходи на районните здравни каси (а не на болниците, както беше досега) и позволяват на надзора на НЗОК сам да определя цените и обемите на медицинската помощ, която структурите й да закупуват от лекарите и лечебните заведения. (Терминът "закупува" беше въведен с последните промени в Закона за здравното осигуряване и замени старото "заплаща" - б.а.). По този начин директорите на районните каси получават право сами да решават от коя болница какви и по колко дейности да се купят, за да не надхвърлят месечния си бюджет. А това създава не само условия за корупция, но и подходяща среда за злоупотреба със служебно положение, опасява се омбудманът.

"За първи път се въвежда не само лимит на разходите, но и лимит на обемите, което ще се отрази на досъпа до здравна помощ. Казано с други думи, лечебните заведения ще започнат да връщат пациенти. Те пък от своя страна ще обикалят от болница на болница, за да търсят къде не е изчерпан лимитът", застъпи се за правата на болните Мая Манолова.

Според нея, проблемът за който никой не си дава сметка е, че догодина здравните заведения няма да могат да приемат пациенти извън закупената от касата бройка, дори да не са надхвърлили месечния си бюджет. Всичко това е в противоречие с основния пакет медицински дейности, които по закон трябва да се осигуряват без отлагане. Лечебните заведения обаче неминуемо ще се окажат в патова ситуация, защото всяко тяхно действие ще бъде санкционирано. Ако приемат пациент над лимита, касата не само ще ги глоби, но няма да им заплати разходите по лечението. Ако пък откажат прием, ще бъдат наказани за неизпълнение на ангажиментите си по договор с касата.

"Не бива да създаваме условия за бламиране на здравния бюджет преди началото на новата година", опита се да защити проекта председателят на парламентарната здравна комисия от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова.

Подкрепи я и управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов, който обясни, че разпределянето на средствата от бюджета на касата ще се прави по гъвкави схеми. По думите му парите на районните структури ще се ревизират на тримесечие, за да може средствата да отиват там, където има по-голямо търсене на медицински услуги. По същия начин ще се намаляват или завишават съответните обеми. С други думи касите с излишък ще дават на тези с недостиг и никой болен няма да остане без лечение, убеден е Комитов. 

"Това е нонсенс. Не може да има основен пакет по дадени групи заболявания, равни на около 85% от всички заболявания в България, и по тях да се сключват договори за определени дейности. Например, да се купи от болница "Х" медицинската дейност "херния" и да се определи за нея обем от 50 по основния пакет. С 51-вата, която също е по основния пакет, какво ще правим? Ето това е големият проблем, който може да наклони нещата в не много благоприятна ситуация", категоричен е председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцеслав Грозев.

По думите му съсловната организация няма да се поколебае да излезе на улицата, ако текстовете бъдат приети в този вид. Единственият компромис, който лекарите биха направили, е да договорят със здравната каса годишни обеми и стойности на медицинската помощ. По този начин болниците няма да бъдат ограничени да лекуват фиксиран брой пациенти месечно, а хората няма да обикалят страната в търсене на лечебно заведение, което не е привършило лимита. 

На този етап разпределянето на парите за здраве е трудно, защото липсват основните подзаконови нормативни актове, които ще определят правилата за работа в сектора. На първо място не е ясно с колко и какви лечебни заведения ще работи здравната каса догодина, защото Националната здравна карта все още е в работен вариант. Не се знаят също точните диагнози, които ще бъдат включени в основния пакет с медицински дейности. Всичко това слага спирачка и пред бъдещите преговори за подписването на Националния рамков договор. Без него всички правила в сектора ще се одобряват от Министерския съвет по предложение на здравното министерство, които дори не са страни по споразумението.

Въпреки забележките, всички спорни текстове на здравния бюджет бяха подкрепени от мнозинството на бюджетната комисия, а последната дума по тях ще имат депутатите в пленарната зала.