Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Камен Донев игра пред 12 хил. души в най-голямата зала у нас – „Арена Армеец“. Безспорен връх в историята на българския театър! Хиляди зрители успяха да присъстват на това представление, хиляди останаха навън без билети, а трети вътре стояха притихнали – не смеят да се разсмеят. Защо? Ами за да успеят да го чуят. Залата е строена за спорт, а не за култура. 

Преди години Донев избра свободата пред държавната заплата в Театър „Българска армия“ – и от „Армията“ стигна до „Армееца“. Камен Донев е актьор, чийто талант има мощта да напълни подобна зала. Всички в театъра би трябвало да му ръкопляскат за това постижение – защото даде най-бляскавия пример, че изкуството би съществувало успешно без финансовата подкрепа на държавата. Той прокара пътя, по който крачат и други негови колеги – „Трите мечки“ Захари Бахаров, Юлиан Вергов и Владимир Карамазов, Театър „Кредо“ и някои други малки частни формации. Коловозът на трупи като „Мелпомена“ обаче е друг – онова, което правят, е чист комерс, не е изкуство. За техния влак няма защо да се тревожим, пътници винаги ще има – и за тях, и за чалгата.

Донев е най-добрият образец за комерсиален театър, който имаме, модел как се създава и менажира култура у нас. Тръгнал от моноспектакъл, той разви „Възгледите на един учител за народното творчество“ през годините, направи второ, след това и трето представление, добави музиканти, певици, танцьори…, така произведе зрелището на 29 ноември. И тъкмо там, в зенита на своя най-голям успех, се оказа, че у нас не са налични необходимите условия за представянето на подобна сценична творба. Акустиката на „Арена Армеец“ не е подходяща за културно събитие. Озвучаването с нищо не го подобрява – така много от зрителите са се напрягали, за да чуят гласа на Камен Донев.

И това не е единичен случай – дупки в озвучаването на този хамбар е имало и на концерти – родни и чужди. Защото „Арена Армеец“ е изначално предназначена за спорт и звукът в нея кънти като дрибъл на баскетболна топка. Зала, построена, за да се вика в нея „Българи юнаци“, няма как да бъде подходяща за театър. Зала 1 на НДК, превземана редовно от театрали, също има проблеми с акустиката, а озвучаването е търпяло легендарни поражения. Така е и на стадионите. Един от големите провали в озвучаването бе концертът на Стинг със Софийската филхармония на стадион „Герена“ през 2011 г. Тогава станахме свидетели на физичен феномен – звуковата вълна се носеше като невидимо ято над главите на публиката!

Изкуството не е състезание, е казвал в интервюта Камен Донев. Така е по принцип. Но де факто у нас изкуството си е състезание – при това със спорта. Защото за властта културата и спортът вървят заедно, най-отзад. Това са забавления за по-богати времена и вървят в комплект, защото от тях най-често се отклоняват средства. Физкултурата е важен компонент от културата на съвременната цивилизация. Но когато се строи ударно за спорта – независимо, че атлетите ни също като актьорите и музикантите са принудени да творят чудеса с ресурсите на клошари – е добре да се предвиди, че там освен състезания, ще има и арт събития. Все пак именно те продават най-много билети. Оказва се, че за спорта дори по време на криза се строят нови съоръжения, а културата има да чака някой нов Стефан Данаилов, за да получи поне ремонт на вехтите си соц театри.

Те, впрочем, са строени не с мисълта за удобството на публика с буржоазна потребност от изкуството, а като за пролетариата – всеки е забил поглед в тила на човека отпред, и всеки опит да се намести в тясното кресло е от изключителна важност за театралното повествование. Проблем е да чуем понякога и какво си говорят актьорите на сцената – не само заради озвучаването, а и заради обичайното пренебрежение на българските актьори към говорната си артикулация.

Та и драгият зрител търпи често несгоди в опита си да се наслади на изкуството. Едните се мъчат да гледат и слушат в залата, другите се гърчат на сцената в усилието да скачат в образите си като през цирков обръч. И на същите тези театрални лъвове държавата подхвърля порцион с размерите на социална помощ.

Затова дори артисти като Камен Донев да покоряват арените за спортисти, за държавата това е частен случай. Частен бизнес, от който за управниците ни е важно само да си вземат парите от данъци. Но не и да предложат условия на тази златна кокошка да снася по-често.

Площад Славейков

 
Преди години Камен Донев избра свободата пред държавната заплата в Театър „Българска армия“ - и от „Армията“ стигна до „Армееца“. Снимка БГНЕС

ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Камен Донев игра пред 12 хил. души в най-голямата зала у нас – „Арена Армеец“. Безспорен връх в историята на българския театър! Хиляди зрители успяха да присъстват на това представление, хиляди останаха навън без билети, а трети вътре стояха притихнали – не смеят да се разсмеят. Защо? Ами за да успеят да го чуят. Залата е строена за спорт, а не за култура. 

Преди години Донев избра свободата пред държавната заплата в Театър „Българска армия“ – и от „Армията“ стигна до „Армееца“. Камен Донев е актьор, чийто талант има мощта да напълни подобна зала. Всички в театъра би трябвало да му ръкопляскат за това постижение – защото даде най-бляскавия пример, че изкуството би съществувало успешно без финансовата подкрепа на държавата. Той прокара пътя, по който крачат и други негови колеги – „Трите мечки“ Захари Бахаров, Юлиан Вергов и Владимир Карамазов, Театър „Кредо“ и някои други малки частни формации. Коловозът на трупи като „Мелпомена“ обаче е друг – онова, което правят, е чист комерс, не е изкуство. За техния влак няма защо да се тревожим, пътници винаги ще има – и за тях, и за чалгата.

Донев е най-добрият образец за комерсиален театър, който имаме, модел как се създава и менажира култура у нас. Тръгнал от моноспектакъл, той разви „Възгледите на един учител за народното творчество“ през годините, направи второ, след това и трето представление, добави музиканти, певици, танцьори…, така произведе зрелището на 29 ноември. И тъкмо там, в зенита на своя най-голям успех, се оказа, че у нас не са налични необходимите условия за представянето на подобна сценична творба. Акустиката на „Арена Армеец“ не е подходяща за културно събитие. Озвучаването с нищо не го подобрява – така много от зрителите са се напрягали, за да чуят гласа на Камен Донев.

И това не е единичен случай – дупки в озвучаването на този хамбар е имало и на концерти – родни и чужди. Защото „Арена Армеец“ е изначално предназначена за спорт и звукът в нея кънти като дрибъл на баскетболна топка. Зала, построена, за да се вика в нея „Българи юнаци“, няма как да бъде подходяща за театър. Зала 1 на НДК, превземана редовно от театрали, също има проблеми с акустиката, а озвучаването е търпяло легендарни поражения. Така е и на стадионите. Един от големите провали в озвучаването бе концертът на Стинг със Софийската филхармония на стадион „Герена“ през 2011 г. Тогава станахме свидетели на физичен феномен – звуковата вълна се носеше като невидимо ято над главите на публиката!

Изкуството не е състезание, е казвал в интервюта Камен Донев. Така е по принцип. Но де факто у нас изкуството си е състезание – при това със спорта. Защото за властта културата и спортът вървят заедно, най-отзад. Това са забавления за по-богати времена и вървят в комплект, защото от тях най-често се отклоняват средства. Физкултурата е важен компонент от културата на съвременната цивилизация. Но когато се строи ударно за спорта – независимо, че атлетите ни също като актьорите и музикантите са принудени да творят чудеса с ресурсите на клошари – е добре да се предвиди, че там освен състезания, ще има и арт събития. Все пак именно те продават най-много билети. Оказва се, че за спорта дори по време на криза се строят нови съоръжения, а културата има да чака някой нов Стефан Данаилов, за да получи поне ремонт на вехтите си соц театри.

Те, впрочем, са строени не с мисълта за удобството на публика с буржоазна потребност от изкуството, а като за пролетариата – всеки е забил поглед в тила на човека отпред, и всеки опит да се намести в тясното кресло е от изключителна важност за театралното повествование. Проблем е да чуем понякога и какво си говорят актьорите на сцената – не само заради озвучаването, а и заради обичайното пренебрежение на българските актьори към говорната си артикулация.

Та и драгият зрител търпи често несгоди в опита си да се наслади на изкуството. Едните се мъчат да гледат и слушат в залата, другите се гърчат на сцената в усилието да скачат в образите си като през цирков обръч. И на същите тези театрални лъвове държавата подхвърля порцион с размерите на социална помощ.

Затова дори артисти като Камен Донев да покоряват арените за спортисти, за държавата това е частен случай. Частен бизнес, от който за управниците ни е важно само да си вземат парите от данъци. Но не и да предложат условия на тази златна кокошка да снася по-често.

Площад Славейков

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?