Писмо от една владимирска приятелка: (от град Владимир, близо до Москва – б.р.).

„Наташа, не мога да не споделя. Съвсем случайно попаднах на сайта „Одноклассники“ (руска социална мрежа подобна на фейсбук – б.р.). Никога досега не бях забелязала и не съм си представяла какво е положението.

Невъзможно е да се опише.

Снимки на деца, кучета, котенца (които казват „Много съжалявам“) се редуват с призиви да си спомним за нещастните деца от подводницата „Курск“ и с уговорката „Ето кого трябва да помним, а не Немцов“.

Следват картинки с нашия президент (който тогава каза ухилен за тази подводница: „Потъна“) и надписи под тях, че само той!!! може да спре Третата световна война.

Изведнъж се появява призив да го подкрепим, защото „в медиите започна кампания по неговата дискредитация”???

Какво имат предвид: 90 % подкрепа?

Необуздани призиви да бомбардираме „онези маймуни в Сирия“, снимки на противоракетния комплекс С-400.

Заплахата от Турция. Внимателни изчисления за това колко милиона долара губят турците, как ние „никога повече няма да им стъпим там“.

И отново котенца, кученца, нещастни болни дечица. Президентът се смее. Президентът плаче. Отново призиви да бомбардираме, да убиваме, да унищожаваме.

После следва най-важният тост за Новата година: „Да няма война!“

Но войната вече върви! Даже две!

И тук се появява рецепта за пирожки. И отново призиви да му покажем на някого какви сме ние! Губи се връзката на кого точно какво точно да покажем.

Лицата на враговете се сменят с такава бързина, че не успяваме да ги запомним.

А това са стените на лекари, учители, хора, които се занимават с наука. Жени, които имат деца! Някои даже са живели за известно време в чужбина. Видимо животът в Европа нищо не ги е научил.

Матрьошки, гжелски сувенири (град Гжел е известен с типичните порцеланови продукти със сини орнаменти – б.р.), връщане към изтока, молитви.

И отново: да убиваме, да унищожаваме, да им покажем, ние сме непобедими...

Разгледах много стени. Откъде ги намират всички тези мръсни картинки, които лайкват и които приемат за голяма работа?

Представяш ли си, излиза, че те приемат и убийството за голяма работа! Ех, одноклассники! (съученици на руски - игра на думи с името на социалната мрежа – б.р.).

Исках да пратя покани за приятелство. Но на фона на поредния пристъп на патриотизъм в страната реших да поизчакам с това.

Не идва ли всичко от телевизията? Не, навярно, всичко това отдавна го е имало в хората. Сега просто разцъфтя с пищни цветове."

----

* Наталия Новожилова е руска журналистка, която живее в България. Публикуваме разказа от профила й във фейсбук с нейно разрешение. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.