Ивайло Дерменджиев е старши управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Симеонов и Дерменджиев”. Доктор е по право с дисертация в областта на международното частно право и международен арбитраж. Член е на Българската търговско – промишлена палата, на Лондонския международен арбитражен съд. Арбитър е в списъка на Международния арбитражен съд по спорта в Лозана, Швейцария. Той е почетен консул на Република Кения в България.

- Г-н Дерменджиев, Оманският държавен инвестиционен фонд, който е акционер с 30% дял във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ), заведе дело срещу България в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон. Смятате ли, че има достатъчно основания, за да търси компенсация за 185-те млн. лв., срещу които през 2009 г. придоби 30% от КТБ?

- Искът е сериозен, като това е първият арбитраж, който се води от „държава срещу държава“. Заведен е срещу България от фонд, който е 100% държавна собственост на Султаната на Оман. Освен това е факт, че е отнет лицензът на КТБ, тя е фалирала, парите са загубени.

Факт е, че парите са дадени като акционерен капитал, факт е че са загубени и вероятно няма да ги получат.

В момент, когато се загуби капитал, се задействат инвестиционните механизми, съдът разглежда инвестиционни спорове и парите се търсят. Те могат и да нарастнат в зависимост от това, което ще прави по-нататък държавата - т.е. Фондът за гарантирне на влоговете в банките, който управлява имуществото на КТБ. Как ще го разпродава, какви цесии ще обявява за валидни. Ако събере дотатъчно имущество и успее да го продаде така, че си събере всичките пари, оманският фонд няма да има основание за искове.

Така че, не мога да кажа, че искът е несериозен. Да не говорим, че ние по всяка вероятност ще загубим доста пари.

- Защо смятате така?

- Мога да ви кажа какво стана с последния иск във Вашингтон, който беше заведен от фирмата "Новера" за прекратяването на концесията й за почистването на София. Те заведоха иск срещу държавата за 57 млн. евро, делото приключи наскоро. Вместо да получи 57 млн. евро, "Новера" е осъдила държавата на 2 млн. евро. Да, много по-малко, отколкото е искът. Обаче се говори, че сме похарчили много милиони долара за адвокатска защита, които сме платили на едни американци, за да ни защитават.

Но адвокатските разноски остават за наша сметка, понеже съдът е присъдил обезщетение на другата страна. Ето пример за пари, които сме загубили от това, че някой е завел иск за нещо.

Нормално е, ако спечелиш иск, да ти платят съдебните разноски. Но за нас дори и това не се е случило.

- Да спечелим дело и да не ни възстановят правните разноски? Как става това?

- Давам ви за пример първото дело по Вашингтонската конвенция, това на „Нова Плама“ срещу България. То приключи през 2008 г., след 3 години процес. Те съдеха България за това, че „фалирала“ рафинерията "Плама". Техни твърдения.

Искът беше отхвърлен, България представи документи, че е платила за тези 3 години 14,6 млн. долара съдебни разноски. Тези, които ни съдеха, представиха разноски за 5 млн. долара.

Виждате ли, този, който ни съди, е платил $5 милиона. А ние, за да се защитаваме - три пъти повече. Това въобще не се случва по света. Този, който води делото, винаги плаща повече от този, който се защитава. Да водиш дело е по-скъпо, отколкото да се защитаваш, това показва практиката.

Но съдът вместо да ни присъди $14,6 млн., колкото сме платили, ни присъжда $7 милиона.

- Защо толкова малко?

- Видяло му се е, че сме платили твърде много. Но да не говорим, че и те не са събрани. От кого да ги вземеш? Този, който те съди, е офшорка, която вече не съществува.

Какво се получава? Някой ни завежда иск, ние хвърляме огромни средства, за да се защитаваме. Даваме за адвокати много повече, отколкото са платили тези, които ни съдят, и сме на загуба с десетки милиони.

Във Вашингтон има заведени 6 дела срещу България, не сме изкарали и един долар от това, което сме платили на адвокати. Няма ги парите.

В случая с КТБ, понеже оманският фонд ни съди, ако спечелим делото срещу тях, е много вероятно да ни присъдят някакви адвокатски разноски, ако не са толкова нереално високи, че съдът да не ги признае. 

Съдът не е задължен да признае разноските на този, който е спечелил делото. Защото така може да се правят злоупотреби с адвокатските хонорари.

Много малко са държавите в света, които плащат такива адвокатски хонорари като нас. Сигурно плащаме най-много.

- Когато се наема подобна кантора, на която се плащат толкова пари, не трябва ли процедурата да минава през Закона за обществените поръчки?

- Не. Министерството на финансите смята, че не е необходимо да се прави по този ред, защото делата се водят в чужбина, много са сложни и т.н. Затова и са избрали точно тази кантора. Преди година направиха един конкурс, на 15 август, на който се появиха няколко случайно прочели обявата кандидати, защото през лятото никоя голяма кантора не работи. Така стигнаха до кантората „Арнолд и Портър“, която ще защитава страната по случая с КТБ.

Но реално има монопол на „Уайт енд Кейс“, която води всички дела във Вашингтон, както и арбитражите, които се водят в Париж, като делото на „Атомстройекспорт“ срещу НЕК.

- Защо се използват техните услуги?

- На този въпрос трябва да отговори Министерството на финансите. Те казват: Защото ни печелят делата. Но ето, последното дело, това на „Новера“, загубиха.

Между впрочем, едно от интересните дела, които приключиха в Париж, беше това на кувейтския консорциум за Летище София, по което ни осъдиха за $43 млн.

Но Летище София не плаща парите и се защитава в нашия съд за признаване на международното арбитражно решение. Абсурд. Там ги осъдиха два пъти - първата инстанция го допусна за изпълнение в България, втората също, сега са на касация. Отлагат бъдещо сигурно събитие, което струва около 13% годишна лихва.

- Защо е необходимо това отлагане?

- Вероятно нямат пари. Факт е, че те бяха заделили част от сумата в КТБ. Когато банката гръмна, те загубиха тези 27 млн. лева. Иронията е, че ако бяха платили навремето, когато излезе решението в Париж, щяха да са решили този проблем.

А сега сумата ще се увеличи на около $50 млн. заедно с лихвите за 3 години. Междувременно доларът поскъпна с над 20%. Само от курсови разлики може да видите за какви суми става въпрос.

Междувременно ще има и съдебни разноски, както за нашата, така и за другата страна, които България ще плати.

- По какъв начин държавата може да намали огромните си сметки за чуждестранни адвокати?

- Единственият начин е Министерството на финансите да допусне свободната конкуренция. Нека работят приоритетно с една кантора, която са избрали по неясни критерии, но да пуснат още поне 5 фирми, които да се търсят за големите случаи. Когато има конкуренция, цените мигновено ще спаднат.

Другото, което не се прави, а всички държави практикуват е, когато се договарят с адвокатска кантора за защита по някакво дело, да се слага таван на разходите, без значение от неговата продължителност. В правото това се нарича cap limitation и се практикува навсякъде. Не само държавите, а и компаниите го правят, защото един арбитраж може да излезе много милиони.

- Няма ли да ви упрекнат в лобизъм?

- Не казвам, че ние, българските адвокати трябва да водим тези дела. Да речем, че някои дела са много специфични и ще трябва външна подкрепа. Но ако направиш свободна конкуренция, нещата ще се променят. В България в момента оперират поне 5 големи западни, европейски кантори с офиси в София, които с нищо не са по-лоши от американците. Да не говорим, че няма да изнасяме пари в САЩ и да плащаме данъците там.

Конкуренцията ще свали в пъти цените. Защо трябва да плащаме излишни пари?