Понеже днес честваме св. Сава Освещени, та се сетих да ви разкажа за нашия Сава. Савата си имаше една слава - че доста му се удаваше пустата пукница още като гимназист. И тогава, когато това беше повод да те гледат с възхита подобните на теб девойки и младежи с акне „радост за дерматолога”, често го питаха:

-Добре де, Сава, ти колко можеш да изпиеш?

-Ааа, най-много едно-две по сто.

-Едно-две?! Та ти си капитанът на националния отбор по ракия...

-Не бе – аз мога само едно-две, ама после идва един друг Сава, а той вече колко може да изпие, това никой не знае.

Казвам го с усмивка, защото с всичко сме така. Идва един друг и той какви поразии може да натвори, никой не знае.

Много рядко някой ще те предупреди, че ще се прецакаш отведнъж: „Гле'й сега, ти изпуши този невинен първи джойнт и лека-полека ще стигнеш до края на пътя – живот под моста на бул. „Сливница” или направо от разклона на Сточна гара – към „Орландовци”. Нали, ако те предупреди, ти няма да клъвнеш. Предполагам, че някакъв подобен личностен проблем са имали и хилядите шарани по магазините, но за тях по-късно...

Сетих се за това и вчера, когато изгубихме поредната талантлива звезда, смачкана под пресата на това, което този луд свята предлага „на витрината” – Скот Уейланд.

Това, което най-общо наричаме наши страсти, винаги лека-полека за ръчичка те води към омагьосаната гора, пеейки ти песничка на Гери-Никол. Да не мислите, че ѝ е леко на нея? Т.е. сега ѝ се струва леко де, ама няма кой да ѝ каже накъде води пътят. И хич не ми охкайте, мили пуритани - така сме я научили всички, не сочете с пръст родителите ѝ и класната. Задникоразголването при жените - на сцената или пред чужд мъж, е плод на дълъг процес на взимане на решения, а не на инцидентна хрумка. Това поне сочи скромният ми опит.

Въпросът е, че е куул да си декадент, да не използвам думата "пропаднал" – дотам сме се изкилиферчили.

Когато слезеш от колата и започнеш да пътуваш с обществеността, това има две характерни особености: първо – мирише, и второ – действа доста информиращо.

Сега с първото няма да се занимаваме – надявам се след официалната война, която правителството обяви на сланината с ракия, да отпочне крути реформи срещу ниската лична хигиена, „бич № 1 за комсомолката”.

Но по второто... Наблюдавам толкова жени и мъже, които ахкат в дервишки унес как се пъчи приятелят им, че днеска го е зачу... абе, как хубавичко е подредил някого. Измамил, прекарал, наврял го в еди-къде си.

Наблюдавам мъже, които очевидно заради желанието да ги допуснат на някакво характерно място, с „Ха, така”, „Еми – права си, тая си е пача” и пр., поощряват историите на някаква мацка анти-другата някояотвратителнапросталигла. Ехоо – това ще ви се върне като бумеранг, момчета, събудете се! Не ви трябва такава жена. Като подкокоросвате растежа на тръните у нея, после ще ви убиват и в кревата. Ама разбира ли ти свиня от кладенчова вода.

Като казахме общосветовната дума за готино – cool, да си направим ли и един малък тест? Ето, утре ще бъде не просто Никулден, а един Куулден. Защото ще ни е приятно, ще се наядем, тези, които постят, ще пийнат и по едно винце.

Колко от нас мислят за шарана и колко за светеца с всеизвестните му черти на характера, докато е шетал по този свят? Знаете ли, че св. Николай Мирликийски издига до пиедестала на величието милостинята, тайното дарителство към бедния, немощния, закъсалия? Състрадание, емпатия - говори ли ни нещо? И че въпреки усилията на Кока-кола, все пак това е пърообразът на Дядо Коледа и не бива да ми се повръща от всички ония противни песнички, които пак налазиха тонколоните на моловете. Въпреки че не ми е лесно да се боря с рефлукса...

Да, имам такъв здравен проблем – надигаща се вълна от храна от евтин маркетинг, евтино патриотарство, евтини сайтове с евтини новини и евтин живот (не в паричния смисъл на етикетите по дрехите).

Пожелайте ми оздравяване и се усмихнете – Савата, доколкото знам, си е жив и здрав, значи надежда има за всички ни.