Планираното изграждане на 15-километров тунел в Кресненското дефиле по магистрала "Струма" крие огромни рискове. За това предупредиха представители на няколко браншови асоциации на строители, проектанти и университетски преподаватели от Университета за архитектура, строителство и геодезия. 

Подобно съоръжение определено крие огромни рискове за пътната безопасност. В него спасителните дейности при тежки аварии са много по-сложни, а и може да привлече интерес за терористични действия, каза доцента от УАСГ Румен Миланов.

За третия лот от автомагистрала "Струма" Еврокомисията вече се съгласи да се строи мегатунел, който би бил вторият по дължина в Европа.

Според изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков обаче решението трябва да се преразгледа и да се търсят алтернативи чрез по-къси тунели и виадукти.

Индикативният бюджет на проекта от 1,1 милиарда лева няма да стигне и е по-вероятно сумата да набъбне до 1,5 милиарда лева, категорични са специалистите. Освен това дори и при най-оптимистичните прогнози строителството на подобно съоръжение щяло да отнеме минимум 8-10 години. Така проектът нямало да бъде завършен в рамките на европейския програмен период до 2020 г. и имало реална опасност да се загубят евромилиони.

Никога не са ни питали как да се реши проблемът със сложното трасе и сега ще имаме на гол тумбак чифте тунели. Сигурно и космодрум може да се направи в България, но разумно ли е, възнегодува университетски преподавател.

Според инж. Павел Диковски, който е проектирал двата сегашни тунела край Кресна, мегасъоръжението би било изключително трудно за построяване. Това е свързано с тежко решение за трафика по пътя Е-79. Ще трябва да се изкопаят и извозят 44 млн. кубика скална маса, което ще запуши трафика за Гърция за 10 години, каза той. Според него проектът крие и екологични заплахи, тъй като трябва да се направят вертикални пробиви за вентилационни шахти, до които ще водят временни пътища.

15-километровият тунел би бил необосновано скъп, твърди и проф. д-р Иван Трифонов.

Според него строителството на километър открита магистрала струва 5-8 млн. лв., докато същото разстояние тунел излиза 80-100 млн. лв. Разликата е поне 12 пъти, а при вариант за преминаване на планината с къси тунели и виадукти и 500 - 600 млн. лева могат да стигнат, каза Трифонов.  Според него освен това поддръжката на супердългия тунел би струвала изключително скъпо - около 50 милиона лева. Само разходите за осветление и вентилация щели да гълтат около 30 млн. лева на година. Тунелът ще тежи като воденичен камък на бюджета, каза още професорът.

Според специалистите строителството на подобно съоръжение би било обосновано, ако по него преминават 40 000 автомобила на денонощие. Такова натоварване обаче не се очаквало до 2050 година.