Предизвестените събития дори не се нуждаят от коментар. Възможностите са две и те са известни отдавна. Или системните партии на европейския mainstream си вадят главите от пясъка и предприемат бързи идейно-политически и институционални промени на всички нива - национални и общо-европейски - за да спрат заплахата от радикалния ислямизъм, или на власт идва крайната десница, чиято цел е прекратяване на европейския интеграционен проект.

В първия вариант е необходима мобилизация за прекратяване на етно-малцинствените привилегии, известни като "мултикултурализъм", контрол върху етническите гета и постепенното им разграждане, незабавно изграждане на общо-европейски институции за сигурност - гранична охрана (пре-изграждане на Шенген), разузнавателни структури, европейска армия, активен обществен дебат за същността на заплахата, която тегне върху Европа от страна на ислямисткия тоталитарен проект. Вторият вариант - възходът на крайната десница - включва радикална политика за осъществяване на подобни цели, но само на национално равнище, чрез самозатваряне и самоизолация. Ре-национализация, насочена към прекратяване на политическия проект за европейска интеграция. Възраждане на дефанзивен национализъм и заплаха за рязко ограничаване на гражданските свободи и либерално-демократичната система на управление.

Не съм оптимист.

Елитите на европейското статукво не показват потенциал за мобилизация, за промяна на господстващите ценностни и политически ориентации на една пацифистка Европа, наследена от епохата на 70-годишен мир и липса на сериозни предизвикателства пред сигурността.

От социалдемократите и либералите не може да се очаква подобна промяна. Единствено Европейската народна партия може да осъществи подобна идейно-политическа промяна, но тя изглежда напълно блокирана вследствие на необяснимата упоритост на канцлера Ангела Меркел по бежанския проблем - политиката на Германия за безусловно приемане на засега неограничен брой бежанци. Проблемът не е в хуманното отношение към бежанците, а в безпомощността да бъде овладяна и осуетена добре организираната операция за предизвикване на общо-европейска криза чрез масиран бежански екзодус от територията на Турция към централна Европа.

Всъщност - разделението не бива да минава през партийна принадлежност. Да не забравяме, че Тило Сарацин - човекът, който изгуби поста си в управителния съвет на Дойче банк, за да отправи предупреждението си срещу радикалния ислямизъм, бе социалдемократ. Ориана Фалачи бе публична фигура с ясна принадлежност към левицата. В днешната криза ще бъде лесно да се откроят истинските европейци, готови да дадат всичко от себе си в името на обединена Европа от седналите на топло европейски чиновници, от щедро заплатените демагози и предпочитащите позата на щрауса активисти от типа je suis...

-----

* Коментарът е от личния профил на Огнян Минчев във фейсбук по повод победата на на Националния фронт на първия тур на местните избори във Франция в неделя. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.